В същото време депутатката Татяна Дончева разлая кучетата, като в предаването на Цветанка Ризова „На четири очи" подхвърли, че президентски съветници интригантстват. Реакцията не закъсня и бе бурна като тропически циклон.

Естествено по бТВ, се появиха в петък сутринта не един и двама, а цели трима достолепни мъже, от погледите и думите на които бликаше гняв. Литературният критик Иван Гранитски, археологът проф. Николай Овчаров и вездесъщия Божидар Димитров, шефът на НИМ, напираха да изрекат колко гнусно е постъпила Дончева, казвайки това за съветниците (по случайност или съвсем не случайно тези трима мъже в един или друг период са или са били съветници на Първанов, участват в негови инициативи). Загърбил изящната словесност и тънка ирония, които са му присъщи, Иван Гранитски прибягна да груби фрази и обидни квалификации, за да срази Татяна Дончева, която, видите ли, заподозряла президента Първанов, че харесва „путинизирането" за модел и у нас. Достатъчно е да споменем, че думата „контрадезинформатор" бе сред най-невинните в речевия поток на Гранитски, пратен да удави Дончева. Научихме също, че в БСП вече се делят на десни и леви, на предатели, вътрешен враг, проводник на корпоративни интереси, русофоби и русофили и пр. квалификации, останали в лошия ни сън за времената на Троцки и Ленин, Благоев и Георги Кирков...

Нямам намерение да се меся в този спор. Който е гледал Бареков в компанията на тримата известни мъже, сам си е направил изводи докъде може да доведе истерясването. Високият водещ като дете се забавляваше на цирка, който спретнаха поканените умни глави. Такова зрелище не се сервира всеки ден за закуска - факт! „Червената нишка" на шоуто бе дебело подчертана и се нарича простичко „любов към Първанов сега и завинаги". Именно тази мъжка любов е зарядното устройство на атаките срещу всеки, който дръзне да изрече нещо критично в посока на политическия Буда в наш вариант. „На абордаж!", подканяше ги високия кестеняв водещ в студиото и те безстрашно се хвърляха като карибски пирати с куки, пищови и ками между зъбите срещу сянката на някакъв невидим враг, който най-вероятно си пиеше кафето на километри от тях. Баталията бе прекъсвана единствено, за да се изрецитират възпяващи дитирамби за държавния глава, чат-пат и за Бойко Борисов. „Тези двама големи и силни мъже, тези двама големи политици", ги нарече с умиление Божидар Димитров, което е прелюдия към истинското „титани, велики българи", което съвсем скоро ще чуем.

По едно време Овчаров се усети, че се хвърлят в свирепа бран срещу гумена лодка, пусната им от Дончева като за мюрета и опита да поясни, че "путинизацията" е абсолютно прилагане на клише, което не отива на България. Но не бе чут, каквато очевидно бе и целта на организатора на шоуто и останалите участници в него. 

Целта на акцията, да бъде предпазен Георги Първанов от „нечистоплътни" нападки, прозряха и най-сънените зрители. Затова реших да припомня някои моменти от президентските делници на Георги Първанов.

- Президентът спечели втори мандат с гласовете на 25 процента от гласоподавателите. Немалка част от далите му подкрепа са български турци, част от които отдавна са се изселили в Турция, забравили са български, както и как се казва президентът.

- Първанов клекна пред ДПС и през втория мандат вицепрезидент да бъде затъналия в любовни и други скандали бивш противник на НАТО и ЕС о.р. ген. Ангел Марин. Колкото и да се прави Първанов, че Марин го няма, и медиите да не го отразяват, той е в съседния кабинет и това е черна точка.

- Като президент Първанов подписа указ и изпрати на задгранична работа кмета на Несебър Николай Трифонов, който бе на мушката на прокуратурата за извършени закононарушения. Така той бе скрит от Темида, но също се превърна в черна точка за президента.

- Президентски съветници станаха вицепремиер и министър, зам.-министри, главен прокурор, член на Конституционния съд, членове на Висшия съдебен съвет, председател на Върховния касационен съд. Други заминаха посланици в ключови държави.  Някои от тях заеха постове, без да са имали професионална кариера.

- След встъпването си в длъжност за втори път, Първанов обяви, че „президентството няма да е реактивно, както досега, а ще прави изпреварващи ходове". Заяви също, че планира да представи своя икономическа стратегия, която екипът му пишел почти две години. Това стана факт десетина дни след като се разбра, че държавният глава е събрал на тайна среща в Пампорово секретарите и съветниците си. Там, сред борове и на свеж въздух, те обсъдили втория мандат на държавния глава, стабилността на политическото управление и активната роля на президента след края на управлението му. Това е в пълно противоречие с твърденията, че президентът е с ограничени правомощия.

- Първанов е бил секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност. Това се знаеше дълго време, но стана факт, след като съответната комисия по досиетата го обяви официално. Отначало Първанов отричаше, после млъкна, а накрая обвини среди от БСП за „приятелския огън" около агентурното му минало под името Гоце. На обществото се отчете с високопарни клишета, че е работил за Родината и че се гордее с това. Дали обаче и българите се гордеят с това - не попита. По-късно стана ясно, че в екипа му от съветници има цели 13 души, сътрудничили на ДС. Отново не последва обяснение.

- През 2005 г. на бул. „България", по охраняваното от НСО трасе „Мизия" и известно като „правителствено", защото свързва резиденция „Бояна" с централната част на София, бе разстрелян банкерът Емил Кюлев, близък приятел на Първанов и негов съветник по финансовите въпроси.

Преди няколко месеца атентат бе извършен и срещу друг негов нещатен съветник по спортните въпроси - бизнесмена Манол Велев. Не е тайна, че фирми на Велев са подпомагали финансово кампании на БСП и на президента.

- Когато цяла България бе в шок от новината за зверското убийство на сестрите Белнейски, президентът Първанов отиде да зарязва частно лозе в Любимец, а снимките от Трифонзарезанското мероприятие се измъдриха на първа страница на някои вестници. Още по-неочаквани и неуместни бяха фотосите, на които се виждаше как Първанов играе хоро пред супер „Мерцедес" в розова панделка на рождения ден на Вили, съпругата на пловдивския бизнесмен Георги Гергов.

- Бизнесмен, подпомагал финансово кандидатпрезидентските кампании на Първанов, бе задържан по обвинение, че е участвал в присвояването на 7,5 млн. евро по програмата САПАРД. След продължително мълчание от канцеларията на президента промълвиха с половин уста, че той нямало как да знае кой какво прави с бизнеса си.

- Обществена тайна е, че в тесния приятелски кръг на президента влизат бизнесмени като Георги Гергов, Валентин Златев, Ветко Арабаджиев, Манол Велев, Петър Манджуков, Емил Кюлев, преди да го убият, Николай Гигов, Васил Божков (говори се за известно охлаждане на отношенията по повод акцията за проверка на частните колекции) и още неколцина. Този кръг се оценява на над 1 млрд. евро, а възможностите му да влияе на икономиката на страната поражда респект. Достатъчна ли е вярата ни в морала на президента, че той не се изкушава да използва по някакъв начин тези хора за реализация на лични амбиции - икономически и политически? И дали е случайно, че не се спазва дискретност, както е в цял свят, при подобни контакти, ако те наистина са само приятелски.

- Първанов тъне в медиен комфорт, с какъвто могат да се похвалят Моамар Кадафи и султанът на Катар, негов добър партньор. Дори Тодор Живков, казват, запазвал известна дистанция в отношенията си с главните редактори на големи медии, а сега се говори за близост, далеч надхвърляща границите на протокола. Дали след това президентът вярва в тяхната обективност? Това всъщност е една от най-видимите черни точки в поведението на държавния глава.

- Стигаме до благородната, на пръв поглед, идея на президента за подпомагане на болни деца и здравни заведения, чрез инициативата „Българска Коледа". Тя би била чудесен пример за проявена загриженост ако бе наистина доброволна. Но не е. Всяка година от президентството изпращат настоятелно-подканящи писма до големи фирми и бизнесмени да се бръкнат за идеята. Нарушаването на принципа на доброволността опорочава идеята. Да не говорим, че вече не Първанов подписва луксозните „призовки", а шефът на кабинета му о.р. ген. Никола Колев, което подменя изцяло формата на някога благородната инициатива.

- Като свой приоритет през втория мандат Първанов обяви намерението си да създаде мрежа от клубове на президентската власт. „Да създадем мрежа от клубове не само в София, но и в страната, където има много неизползван управленски и професионален потенциал - хора от бизнеса, управленци, интелектуалци - млади, стари", заяви преди време той. Това ако не е заявка за контрол над процесите в страната, какво е?

- Първанов препоръча формулата за управление да е правителство от три парламентарни групи и бе обявен за „баща на тройната коалиция". Оттогава насетне той се дистанцира от действията на своята „рожба", като дори не реагира на знаковите изказвания на Ахмед Доган за обръчите от фирми и партиите, за купуването на гласове и др.

- Столичен вестник описа как по време на бушуващата огнена стихия в страната това лято, пожарни коли не се отзовавали на сигнали за пламнали къщи и гори, защото осигурявали ловния излет на президента.

- Бившият служител на НСО Николай Марков шокира обществото с разкритията си, че негови колеги са използвали служебната си работа по охраната на държавници и други политици, за да събират незаконно информация за тях. Тя би могла да се използва за цели, нямащи нищо общо с тяхната сигурност, за която отговаря службата. Учудването обаче дойде в повече, когато офицерът заяви пред медиите, че за всички нередности е известил президента още преди две години. Реакция обаче не последвала. След разкритията обаче Марков бе уволнен, а скандалът замазан. Президентът, който отговаря за тази служба, не счете за нужно да даде обяснение пред обществото какво се случва. До днес дори няма знак, че сигналите се проверяват или разследват.

- Държавният глава се прочу и с „леката си ръка" при раздаване на най-високото българско отличие орден „Стара планина". С него той закичи спорни личности със спорни заслуги, а в чужбина раздаването на моменти бе на килограм

Това са само част от нещата, които предизвикват смесени чувства в обществото. Защитна реакция срещу подобни писания е авторите им да бъдат наричани провалили се журналисти, неуспели хора, леко „мръднали", изпълняващи чужди поръчки, защитаващи корпоративни интереси, ченгесари - абе направо „маши на световния капитализъм". Политиците ни отказват да дават отговори на това дали написаното е вярно, а предпочитат да окепазят автора, без да ги  е еня, че това е похват на бившите служби.

Но да се върнем към въпроса дали поведението на Първанов през последните месеци е вид „путинизация" в наши условия. Мисля, че това не е толкова важно. Поведението на американския президент Джорд Уокър Буш също е доста близко до това определение. С една съществена разлика: това, което може да си позволи Първанов тук, а Путин в Русия, Буш в САЩ не може и да си го помисли. Достатъчно е да се погледнат американските медии, за да се види за какво става дума. Няма прошка за всеки гаф, за всяка, дори неволна, грешчица. И това спрямо властелина на света! И ако Путин може да бъде разбран и дори в известна степен оправдан, тъй като е начело на държава с имперски амбиции и традиции, то опитът да се копира подобно поведение в България е 100-процентова гротеска. Защото ако Русия е Горна Волта с ракети, то България е без ракети. И ако Първанов е този добър политик и човек, за какъвто го обявяват неговите горещи почитатели, той няма нужда от тяхната яростна защита тип "карибски пирати". Подобни оперетни акции влияят зле на имиджа му на държавен мъж. Освен ако не е персонаж от същия спектакъл...

Огнян Стефанов

▶Първанов и Борисов като Чапаев и Петка

▶Вдовицата на Христо Калчев забърка грандиозен скандал, на Владо Даверов не му пука

▶Държавата като парен чук срещу Маргините или защо „Игристое" не е „Дом Периньон"

▶Червената шапчица и народната потребителската кошничка

▶Най – красивото дупе на света е българско

▶Яйцето вече се опече; да се опомним целокупно!

▶Воят на политическата глутница отблъсква, не привлича

▶Как слънцето Лила от Външно ни спаси от скандинавския синдром

▶Годишнината от ареста на Ал Капоне отбелязваме с провалени дела

▶Екстрасенси, щангисти, футболисти и светски хроникьори напират за местната власт

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико