Американски продуценти искат филмирането на потресаващата история
Писателите Станко Михайлов, известен като биографа на Симеон Сакскобургготски, и Диана Димих са автори на безценно разследване от световен мащаб, което доскоро прашасваше в държавния ни архив. Трябваше да се появи американски продуцент, за да оцени плода на 33-годишния им самоотвержен труд и да се заговори за една зловеща тайна.
Американска филмова къщаиска да филмира историята за съдбите на 21 деца герои, безследно изчезнали през Втората
световна война. Съдбите им са не просто затрогващи, а направо покъртителни.

Но нека си признаем, че днес припомняния за войната на мнозина звучат потискащо и доста ретро. Мнимата хармония в материалния ни свят сякаш безвъзвратно е заличила в нас усещането за саможертва. По тази причина не обичаме и да слушаме за хора, способни на подобни дела. Но всеки, който се докосне до човешките съдби, разкрити от двамата писатели, тайно в себе си ще се почувства поне малко тъжен или гузен. А може би и двете. Защото историята за деца, превърнати в жертва на безумната военна доктрина, крещи за осмислянето на живота ни днес.

Днес, когато живеем в уж мирно време, а се обезсилваме от битки помежду си. Днес, когато ничий тоталитаризъм не ограничава чувството ни на признателност, но се оказва, че нито сме научени на почит, нито сме способни да избираме по съвест. И когато умници отново решат да съборим онези паметници на незнайния воин, пред които все по-рядко свеждаме глави, дано си признаем тази човешка слабост да забравяме поуките от историята.

ДИАНА ДИМИХ:
Принуждавани сами да изкопават гробовете си

Ще ви разкажа част от невероятните съдби на тези деца. Ще започна с българчето Йонко – 11-годишен, син на българския
революционер Петър Ченгелов Още първите дни след нахлуването на Хитлер в СССР на 22 юни 1941 г., заедно с други четирима от групата, Йонко предприема смело бягство през фронтовата линия. Преминава през безброй драматични премеждия: попада в плен, откупува го срещу златен пръстен непозната жена, после бяга през телените мрежи на немския пленнически лагер, укрива се при едни селяни и така, предаван от ръка на ръка, в края на войната се добира до Москва. Но там узнава страшната вест, че баща му е обесен в български затвор. Йонко се завръща в България, учи инженерство
и дълги години е президент на Профсъюзите на съобщенията в България, а после е и главен експерт в Съвета за  икономическа взаимопомощ. Вече е покойник, но е баща на две деца и има трима внука.
 
Австриецът Карл и сестра му Люция са деца на австрийския национален герой Карл Мюнихрайтер, обесен като ръководител на Виенското въстание. Двамата също попадат в немски плен и са разпратени в различни концлагери. Преминали през жестокостите на окупацията, известно време Карл служи като преводач в немския щаб. После успява да избяга във Виена. Оживява и сестра му Люция, но еразстрелян по-големият им брат. Нелепо. Разстрелян е от органите
на съветската милиция на централната московска гара заподозряли в шпионаж. Днес Карл и Люция са пенсионери, живеят във Виена.

Владлен Бадиан е син на австрийско семейство, работещи като съветски разузнавачи срещу Хитлер. След попадането му в плен е въдворен в концлагера Семково заедно с Джим и осемгодишния словак Ерик. При опит за бягство от лагера
Ерик замръзва в снега и загива, а Владлен е върнат отново в лагера. Децата служели като “банки за кръв” за ранените  немски фронтоваци.

После се отървавали от тях в т.нар. “душегубки” – машини с газ. Днес Владлен Бадиан живее и работи в Австрия, Англия, Швейцария, Русия и др. страни като крупен бизнесмен от световен мащаб. 13-годишната чехкиня Власта е дъщеря на Павел Реняк, загинал в испанската война през 1937 г. Преминава през всичките ужаси на лагерите и изтощителна многочасова
работа във военните заводи в Кьонигсберг. Единствена от детската група попада в ужасяващите концентрационни лагери Заксенхаузен, Равенсбрюк и Зименсщадт, защото е заловена да слага при бойните снаряди бракувани и негодни, предназначени за Източния фронт. Подложена е на инквизиции, но въпреки нечовешките условия в нацистките концлагери дочаква жива настъпващата съветска армия. В Кьонигсберг пък (в тогавашна Прусия) е сестра й Мира заедно с китайката Чи Ин. Двете деца също биват освободени от Червената армия. Майка им - Ана Ренякова, ги търсила в продължение години.