Загадка остават срещите му с цар Борис, Ванга, Дънов и Людмила Живкова

Комунистическият режим превърна в истински ад съзнателния живот на един от най-силните пророци в България – Влайо Жечев от новозагорското село Коньово. Той е известен като дядо Влайчо, въпреки че така почват да го наричат още преди да е прехвърлил Христовата възраст. Вече 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София.

„Настояваме да надникнем в тази мръсотия, за да се знае истината, че дядо Влайчо предпочете да гние по арести и лагери, да бъде преследван и да се крие в нелегалност от комунистите, но да не предаде вярата си в Бог и дарбата, с която помагаше на хората”, каза пред „Торнадо” племенникът му Жечо Жечев.

Към желанието да разгърнат тайните страници в ДС го провокирали разкритията за неизвестни обвързаности на другата голяма пророчица – баба Ванга с тайните служби. Стана ясно, че тя им е сътрудничила, а сестра й Люба е била вербувана за агент на ДС, за да донася с какви хора се е срещала пророчицата от Петрич.

Сред жертвите на червената репресивна машина, утвърждаваща атеизъм, попада и дядо Влайчо. През 1948 година животът му се преобръща с главата надолу. Неочаквано, без причина, без предупреждение, комунистите го пращат първо в ТВУ- Перник, а по-късно го въдворяват в Белене, където пребивава до 1953 г. Мотивите са: “извършване на незаконни работи”. “Какъв “кабахат” ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, аз знам вече за какво е дошъл”, спомня си изповедта на Влайчо неговият другар от Белене Иван Ангелов от Раднево. Народната милиция обаче го преследва почти до края на живота му през 1981 г., обвинявайки го непрекъснато в шарлатанство, плашейки го със съд, за да спре да пророкува и да лекува болни. И днес много хора си спомнят с респект и произнасят с благодарност името на пророка, което е известно и в Румъния, Гърция, Сърбия, Русия.

Из страната се разказват легенди за ясновидските му дарби, но за мнозина той е и неизвестен, защото никога режимът на Живков не му позволи да излезе на светло, а феноменът му да се изследва обективно. Мистерия за науката остават и тайните му способности, въпреки че известният учен проф. Георги Лозанов прави няколко изследователски сеанса с него в Института по сугестология, но не успява да разшифрова загадката, казва племенникът му.

Първото видение
“Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш...” Няколко години по-късно думите му се сбъдвт - на 15 септември 1912 г. Турция обявява война на България. Картини с предстоящи събития почват да го връхлитат почти всеки ден. Не го напускат и през 1916 г., когато отива доброволец на фронта. Там получава пак откровение и за края на войната и своето спасение. “В полунощ заспах и в полусънно състояние виждам Исус зад мен в светло сияние. Каза ми: На 30 януари ще потеглите за България, ще си отидете. На сутринта го разказах на войниците... едни повярваха, други казаха, че това е лъжа... Но моят сън се сбъдна”, свидетелства прорицателят.

Силната му дарба обаче се отприщила след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в неизвестното, далеч над земята. Незнайна сила го въвежда в бяла, чиста от мрамор стая, където го очакват учениците на Господ. “... Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: ”Ще го върнем на земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път.... “, разказва Влайчо пред роднините си.

Той винаги обичал да предупреждава хората: “Аз не съм гледач, аз съм ясновидец. Казвам се Влайо. Виждам причините и последстви¬ята на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хо¬рата, растенията, животните, местоположението на това, което ста¬ва тук в света и на оня свят...”

Съдбовна среща
В търсене на истината чрез предсказания съдбата го отвежда при Петър Дънов. Срещата с Учителя е случайна, но повратна в живота на пророка от Коньово. Общува¬нето с Дънов отприщва творче¬ската му енергия. Сам започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове, реферати и откровения. В това време пророческите му умения и лечителски дарби стават феноменални.

Пред племенниците си Мария и Жечо дядо Влайчо често казвал: “Когато отида при някой болен, който вече е безнадежден според медицината, в болния гледам как първо да събудя разкаянието му от неговите, или на родителите му, или на дядовите му грехове и да плаче със сърцето си за тях. Тогава го моля да обещае да служи на Исуса, като оз¬дравее. Тогава и аз го лекувам с моето присъствие, с моята вяра, придружена с неговата вяра”.

“Единствена утеха чичо намираше в Библията и книгите, те му бяха най-верните приятели. И днес пазя още томчетата на Лев Толстой, Маркс, Енгелс, Ремарк, Николай Рьорих, Петьофи, Махатма Ганди, попиваше знания от всеки”, твърди Мария Жечева.

Три знакови срещи
Мистериозни за обществото остават три знакови срещи от живота му. Първата е с цар Борис, само дни преди раждането на Симеон, посредник е царският звездоброец Лулчев. Следващата е през 1943 г., когато тримата най-големи пророци на България – баба Ванга, Петър Дънов и Дяво Влайчо, се събират в София.

За повода и за обсъжданите теми и до днес витаят само догадки. В сянка остава и единствената среща на ясновидеца от Коньово с дъщерята на бившия комунистически лидер Тодор Живков – Людмила. “Дарбата си дядо Влайчо нико¬га не превърна в бизнес. До края на живота си остана безсребреник който не престъпи веруюто “Даром съм го получил, даром го давам”, разказва с вълнение племенницата му. Тя запазва и последното му послание към българите: “В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото у човека е истинският му лик... Когато обичате някого, вие оби¬чате Бога в него... Семейството е първият обект на любовта. Втори¬ят обект на любовта е обществото. Третият обект на любовта е цялото човечество – космосът...”

Откриха музей за пророка
Признателни вярващи откриха наскоро музей посветен на пророка в родното му село Коньово. В него са експонирани лични вещи, предмети, снимки и книги на Влайчо. Хора, които пазят спомена за него пък не спирали да изпращат и до днес свои спомени и благодарности от личните си срещи с мъдреца.

Кметът на селото се надява музейната сбирка да превърнала в притегателен център за прохождащия у нас поклонически туризъм и гости да отбиват от магистралата към Коньово. Племениците на пророка Мария и Жечо пък подготвят книга с предсказанията му.