За някои е може би болезнено, но за огромното мнозинство от българските граждани европейското „не” за членството на България в Шенгенското пространство е по-скоро полезно.

Ясен Бояджиев

Първо е полезно, защото ни връща в действителността, като срива, или най-малкото, показва, че някои от най-шумно и упорито натрапваните ни клишета са доста пресилени. Като „безпрецедентната” европейска подкрепа за правителството. И като огромните му успехи в борбата с престъпността и корупцията, които, погледнати отстрани, явно не са толкова впечатляващи, колкото ни ги представят от сутрин до вечер.

Станалото освен това безмилостно оголи и ни даде възможност да разберем типичната „управленска” технология, на която сме подложени. При нея редуващи се безспир словесни вълни незабелязано, в движение непрекъснато подменят поставените цели, така че всеки резултат да може да бъде представен като успех.

Прекалено остър завой

Допреди дни членството ни в Шенген също се представяше като „вързано в кърпа”. На 100 процента бяхме изпълнили „техническите” критерии, а обвързването му с други изисквания бе невъзможно. Премиерът даже се заканваше да постави въпроса за "нерегламентираните" условия, които някои страни се опитват да поставят, и да иска отговор дали е в унисон с европейските практики "една или друга държава да спира приемането на друга държава по каквито и да е причини”.

Френско-германското писмо обаче се появи изненадващо и коварно точно в най-неподходящия момент – в края на годината, когато е време за празнични фанфари, а не за конфузни обяснения. Писмото освен това, за разлика от други подобни случаи, се отличава с доста еднозначен и лишен от дипломатичност тон, който силно стеснява възможностите за увъртане и замазване.

В тези условия премиерът направи онова, което правеше през цялата година – забрави какво е говорил и, сякаш нищо не е било, се обърна на 180 градуса. И отприщи нова вълна от думи, в която „нерегламентираните условия” вече са „абсолютно основателни”.

Дори за съвършен ситуативен играч като него обаче този завой е прекалено остър. И въпреки уверенията му, че, ако се приеме спешно някой закон, „няма да имаме проблем”, или че, ако с междинния ни мониторингов доклад „всичко е наред, приемането ни може да стане през септември догодина”, за всички е ясно, че Шенген се отлага за неопределено време.

Губещи и печелещи

Всъщност, от това отлагане губят само две категории български граждани. Първо, печелещите от най-разнообразен престъпен трафик. Превръщането на българската граница във външна граница на Европейския съюз би означавало безпрепятствено и безкрайно разширяване на пазара на предоставяните от тях „стоки и услуги”.

Втората категория губещи са част от българските политици. Значката Шенген би им дала възможност поне временно без усилия да качат цената си на вътрешния пропаганден и изборен пазар.

За всички останали членството практически не би променило нищо, тъй че от отхвърлянето му и не губим нищо. Но пък печелим повече шансове за реални промени към ред, законност, сигурност и справедливост. Защото грешката от 2007 година с преждевременното ни приемане по милост в Европейския съюз, послужило като алиби за бездействие и прикритие за още повече безобразия, втори път няма да бъде направена. Реалните резултати вече няма как да бъдат подменени с имитация на реформи, с отчитане на кампанийни псевдомерки и формални критерии.

Затова, ако за някои европейското „не” за членството на страната в Шенгенското пространство е публичен шамар, за мнозинството български граждани е като коледен подарък. (ДВ)