27 Ноември, 2007

Политическият стил се променя, казва министърът на културата Стефан Данаилов в интервю за австрийският ежедневник “Der Standart”, който дори не превежда странно изглеждащата за австриеца дума „мутри”. Вестникът се задоволява да обясни значението й, но я оставя като нов наратив, идващ от новия за ЕС език – българския, вероятно за да й придаде гражданственост и на запад. Така в немския език всъщност се ражда нова дума – die Mutri, която описва вече достатъчно известното и в Европа нашенско бандитско съсловие.

Der Standart: Като актьор от много италиански филми за мафията, умеете да различавате доброто от лошото. Възможно ли е и в българската политика така лесно да се разграничат добрите от лошите политици; компетентните от некадърните?

- Има и добри политици. Това, което ми е трудно обаче, а аз съм нелош актьор, е да наричам черното бяло. Или пък, когато ме критикуват, да си казвам: Той нека ме плюе, мен дъжд ме вали! След промените у нас видях много политици да идват и да си отиват, някои от които великолепни. Но вероятно не е достатъчно да си единствено добър политик. Вероятно няма да доживея времето, когато в България ще има политика в истинския смисъл на тази дума. Много е лесно да се използва клишето за политиката като мръсна работа. А тя е много комплексна. Въпросът е : къде са границите в поведението на един политик?

Der Standart: В България има едно особено понятие за определена категория хора – наричат ги мутри – това са грозните или тъпи лица, дебелите или дебеловрати типове, които идват от непрозрачните или дори съвсем криминални среди. Почти 20 г. след промяната типажът на мутрите вече е и в политиката. Как ще го обясните?

- Като цяло броят им понамаля. А и те се цивилизоваха. Трябва да се отбележи, че сега представителите на този „бизнес” от различни региони на страната се опитват да навлязат в политиката. Те не просто искат да имат свой кмет, но и да завземат общинските съвети и да участват във взимането на важните решения там. Това се отнася особено до онези райони на България, които са интересни за бизнеса, особено по Черноморското крайбрежие.

Der Standart: Бойко Борисов, потворно избраният кмет на София също държи на небрежния стил. И има успех с него.

- Да, вярно е. Няма да се спирам подробно на това къде е започнала неговата кариера: първо служител на противопожарните сили в полицията; после частен охранител, включително отговарящ и за сигурността на Симеон Сакскобургготски. След това четири години беше главен секретар на Вътрешното министерство, затова носи генералски пагони. Там стана популярен. Той наистина притежава дарбата да прави всичко публично, да премества чашата (показва чашата за кафе на масата) от ляво на дясно и да представя това като голямо събитие пред журналистите. Беше интересно, че Бойко Борисов се появяваше винаги пръв там, където нещо се случваше – убийство, или нещо голямо, някаква акция. Хората го забелязаха, това им харесва. Някой е убит и 5 минути по-късно хоп – генералът е там и предприема разследване. Той стана популярен тъкмо чрез въпросния мачо-стил. И не е случайно, че ГЕРБ, партията, която той основа преди време, е популистка партия. Той говори за неща, които хората искат да чуят, напр. че ще пребори корупцията. За съжаление корупция има на всички нива. Борисов вече говори за това какво ще предприеме, когато завземе властта – ще повиши доходите, ще спаси пенсионерите. Той много точно знае какво е популизъм. Въпреки че партията му е дефинирана вдясно от центъра, Борисов не е представил икономическа програма. Това, което представя досега, разсмива финансовите експерти.

-Der Standart: Вие сте актьор. Виждате ли у Бойко Борисов или у Волен Сидеров, лидера на „Атака”, свои повече или по-малко талантливи колеги?

- Двамата се различават помежду си. Добре ги познавам още от времето, когато не бяха навлезли в политиката. Сидеров е по-интелектуален и ме изненада с радикалната си изява и с хардлайнерския си стил в началото. С течение на времето агресивността му се поуталожи. Бойко Борисов на свой ред говори като хората от улицата. Той мисли дълго, преди да каже нещо тривиално. Понякога е добре, че говори просто. Политиците често се изкушават от сложен език, който често е недостъпен за масите. Аз четири години бях в опозиция. И там е много по-комфортно отколкото да си във властта. Казвам го, защото Борисов спечели сега много общински съвети в страната. През следващите две години хората ще видят какви са способностите му и как той ще използва властта.

превод: Ана Кочева