Д-р Иван Илиев Гаджев,
 основател и директор на Института по история на българската емиграция


На 23 март 1945 г. на градските гробища в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев) бяха разстреляни 14 граждани от бивши партизани, като наказание за „противонародна“ дейност. Между растреляните бяха Васил Захариев Станишев и Иван Константинов Киричев на възраст от 24 години. Двамата младежи били младши полицаи, без никакви „противонародни действия“. Те не са участвали във въвличането на България във Втората световна война, не са от виновниците, за които беше създаден така наречения „Народен съд“. Но семействата им бяха белязани, като „врагове на народната власт“. Няколко години по-късно земите им бяха насилствено включени в ТКЗС-та, на децата им беше забранено следване във висши учебни заведения. На вдовиците при пенсионирането им дадоха пенсии от по 40 лева месечно.

Тези, които ги разстреляха, по-късно активисти в партийния живот в града и офицери в ДС, при пенсионирането си получиха „народни пенсии“. До 10 ноември 1989 г. потомците на убийците се ползваха с привилегиите давани от комунистическата власт, включително и запазени места без приемни изпити във ВУЗ, като деца на партизани и офицери в органите на ДС.

Има ли днес основание за такова ароганство и докога ще продължава това в „демократична“ България? Това свръх нахалство на бившите агенти на ДС със „студени глави“ и с „горещи сърца“ се демонстрира редовно и до днес по каналите на телевизионните предавания. Там бивши началници на различните отдели на ДС, бивши секретари на БКП, активисти на бившия ОФ и бивши разузнавачи на КГБ се появяват с усмихнати и охранени физиономии. Вместо те да са в затвора или в трудово-възпитателните общежития, които някога създадоха за народа, те коментират без свян и стеснение бившите си „подзиви“ на тихия фронт и дават съвети на настоящите управници, как да ръководят България?

Учудващо е защо телевизионните станции допускат на редовна основа да провеждат интервюта с хора, като Цвятко Цветков – бивш служител на МВР, Димитър Иванов – бивш началник на първо главно управление на ДС и други като тях, които без капка срам и смущение ни говорят, че „социализма идва пак“. Какво целят с тези интервюта отговорниците на телевизионните предавания? Тези хора трябваше още преди 20 години да бъдат съдени от истински народен съд за предателство против България на чужда държава, вместо сега да се подвизават по телевизионните екрани и неканени да влизат в нашите домове през всички канали.

Публикуваха се макар и с голямо закъснение досиетата на щатни и нещатни сътрудници на ДС. Очертаха се 350 агенти на ДС минали през народното събрание и прокарвали „закони“ за българите; 420 агенти на ДС, вмъкнали се в управлението на градски и окръжни кметства; 192 агента на ДС работили в дилипломатическия корпус на България, като 88 и в момента все още са служители на Външно министерство; десетки агенти на ДС работещи в българските медии – във вестиците, като водещи на радио и телевизионни предавания и пр. Службите на ДС, като раково заболяване са пуснали метастазии в целия организъм на българската държава и все още продължават да тровят тялото и да саботират оздравяването й. Докога ще продължава това?

Сливането на бившата агентура на ДС с новосъздадената след 10 ноември 1989 г. мафия предизвика нови канцерогенни тумори като „Борците“, „Мутрите“, „Октоподите“, „Наглите“’, групировките на Косьо Самоковеца, Доктора, Митьо Очите, Братя Галеви, Поли Пантев, Фатик, Сретен Йосич, Маргините и пр. Тяхната дейност се развиваше по време на няколко правителства докато накрая ПП ГЕРБ се ангажира за ликвидирането на подобна дейност.

Как е възможно и кой трябва да се държи отговорен и съответно наказан за допускането България да бъде представлявана пред външния свят от агенти не само на ДС, но и на КГБ, доказани идеологически противници на Запада, които са се клели освен в БКП и във вярност на Съветския съюз? Кой е назначавал като по азбучен ред агентите на ДС на дипломатически отговорни постове, и пратеници в Европейския съюз и НАТО, и с каква цел? След като стана известно, че за да се издигнеш за началник на отдел или на управление на ДС трябва да изкараш школа на КГБ, защо се дават редовни интервюта по телевизиите с такива лица?

Според бившия шеф на НСС генерал Атанас Атанасов, ДС продължава да работи и действа, като една от най-голямите й победи е, че е успяла да овладее най-високия пост на държавата чрез Георги Първанов. Атанасов също каза, че е съществувал секретен договор между България и Съветския съюз, според който всеки новоназначен офицер в ДС се задължава да премине едногодишен курс в специалните служби на СССР. Това означава, че всеки наш офицер има досие в Москва. Впоследствие те вероятно участват в обезпечителните операции на съветските специални служби. Никога няма да стане ясно, кои от осветените сега посланици са били вербувани от КГБ.

Когато през 2004 г. държавата ни бе приета в НАТО, Брюксел даде отказ на номинирания от България за посланик в пакта Емил Вълев. Оказа се, че той е бил агент на ДС, а сега е секретар на президента Първанов по външната политика! Има опасност тези бивши агенти на ДС да служат на чужди интереси срещу съюзническите интереси на България. Голяма част от осветените дипломати като сътрудници на ДС, днес имат интересен и доходен бизнес, а децата им го наследяват. Част от действащите в момента посланици с досиета също са развивали успешен бизнес през годините.

Българския кураж и смелост за борба за свобода бе сломяван от агентите на ДС, които все още заемат отговорни постове. Хора наследили качествата на Ботев, Левски и Каблешков бяха избивани млади в лагерите в Белене, Куциян, Пернишките мини и кариерите в Ловеч. На тях не бе дадена възможността да пораснат и стигнат по смелост и значимост войводите и Апостола. Комунистическата идеология създава своите палачи, независимо дали те са в България чрез ДС, в Герамния чрез Щази, в Камбоджа чрез палачите на Пол Пот и т. н. Комунистите и идеологията им подобно на проститутките периодически сменят името си и роклите си. От времето на Димитър Благоев до Тодор Живков те сменят името на партията си, но винаги запазват мотото: „Око зо око, зъб за зъб!“. За разлика от тях нашата идеология е вярата в Бога и просветата, макар и жертви на комунизма мотото ни не е кърваво: „Никога не ще забравим, никога не ще простим!“
В България са известни не имената на комунисти, а на тренираните палачи на комунизма, като Лев Главинчев, Мирчо Спасов, Юлия Ръжгева, Газдов, Горанов и пр. Аз лично не мразя комунистите, те са обикновени хора, но тяхната идеология ги превръща в това, което видяхме и преживяхме от 1944 до 1990 г.- в зверове. Те ме оставиха сирак на 6-годишна възраст, убивайки баща ми, по професия учител, без съд и присъда на 42-годишна възраст на 5 октомври 1944 г. Те отнеха родния ми дом и ни оставиха на улицата. Осем години не ми разрешаваха да продължа образованието си, като син на народен враг ликвидиран от „Народния съд“. Преследваха семейството ни и създадоха в душата ми още от малък омраза и презрение към системата, която създаваше „герои“, като Лев Главинчев. Комунизмът създаваше безпричинно и насилствено своите врагове – антикомунисти. Комунизмът създаде в мен не само омразата към това учение и идеология, но укрепи характера ми на непоколебим борец, който не се изплаши да поеме пътя към свободата дори и през телените заграждения и секретни гранични постове. За да мога на 4 юли 1968 г. да „обезчестя“ девствената гранична застава, както беше известна заставата край с. Годешево (Гоце Делчевско) на българо-гръцката граница.

Така комунистите ме „тренираха“, за да мога да се справя с поставените пред мене трудности и да намеря свободата. Фактически сегашното си положение в САЩ дължа на тях. Техните зверства, гонения и тормоз ме принудиха да живея от 1968 г. в демократична Америка. Как съм се „отблагодарил“ на комунизма за дадената ми възможност да изживея свободата, мога да напиша обемиста книга.

Не на последно място искам да спомена, че в разговорите си и срещите си със стотици американски граждани, активисти и политици можах да разяснявам какъв е истинският образ на комунистическата идеология и стремежите на комунизма. Успях да убедя стотици американци за голямата опасност от тази идеология и пътищата, по които тя се опитва да превземе Америка.

Сега в Народното събрание е внесен проект за ревизиране и промяна в пенсионното дело на българските граждани. Не е нормално и не е морално бившите агенти и служители на комунистическите репресивни органи до 1990 г. да се възнаграждават с високи пенсии от по 500-700 лева месечно, докато земеделците, работили по полето по 30-40 години да получават пенсии няколко пъти по малко. Васил Къдринов и Лъчезар Тошев – едни от инициаторите на внесената петиция в народното събрание, посочиха пред депутатите, че днес генерал от ДС получава месечна пенсия в размер от 700 лева. Полковник от ДС получава между 500-600 лева месечно. Къдринов представи документи, от които става ясно, че от заплатите на служителите на ДС не са взимани никакви удръжки. А генерал Атанас Семерджиев и на други „заслужили“ като него получават месечни пенсии от по 1600 лева. Каква ли ще е пенсията на президента Георги Първанов, който е бил също и агент на ДС?

В името на моралната справедливост Къдринов настоява два месеца прослужено време на бившите служители на ДС да се считат за един месец. По думите му такава мярка ще спести на НОИ около 50 милиона лева годишно и че тези спестени средства могат да послужат за увеличаване на минималната пенсия в страната. Не бива да се дават пенсии на хора, които работеха против държавата и против българския народ в полза на друга държава за почти половин столетие. В момента в България няма пари за лекарствата на болните, даже се затварят болници. От недоимък и мизерия измират над 90 хиляди български пенсионери годишно, които не могат да задоволят глада си с огризките от кофите за боклук.

Българските пенсионери, начело със земеделските такива, трябва масово и постоянно да започнат да пишат протесни писма до „народните“ представители в българския парламент. И нещо повече, всички пенсионери трябва да настояват при гласуване на предложението пенсиите на бившите агенти на ДС и активистите в тоталитарните организации да бъдат изравнени с пенсиите на земеделските труженици. А гласувалите поименно да се осветляват пред народа за да се разбере, кои от тези „народни“ представители искат бившите служители на тоталитарните органи и специално ДС да продължават да получават това, което не заслужават. Основната пенсия в България трябва да стане 350 лева месечно – границата на бедността.

При налагането на комунизма в България имаше заможни хора. Комунистите отнеха апартаментите им, фабриките им, земята и имуществото им за да се изравняли всички граждани. Днес трябва да стане същото с хора, които само за 15-20 години станаха милионери и в болшенството си бивши агенти на ДС, партийни величия и мафиоти. Незаконно забогателите с кражби и търговски гешефти трябва да се разследват и да им се потърси отговорност. В САЩ властта за дълги години не успяваше да се справи с мафиотите, като Ал Капоне, докато прокуратурата и ФБР промениха тактиката си и заради неплащането на данъците си към държавата ги вкара в затворите за дълги години. Така трябва да направят и днешните управници в България.

Все още в България не може да се публикуват мнения на политически независими граждани. Редакциите на вестниците отказват да публикуват мненията на българската емиграция, но те все още публикуват спомени на бившите „герои“ от тихия фронт и даже спомени, колко хубав е бил животът при комунизма с безплатното образование, безплатната медицинска помощ, евтината храна и тържествените демонстрации на 9 септември и Октомврийската революция с плакатите на които пишеше – „Където партията, там и ние!“

Свободата на словото и печата е все още патент на западните демокрации. Аз се опитвах да публикувам критични статии за партийната мафия в България но неуспешно. Цензурата в редакциите е доста силна. Само чрез форумите на български емигранти е възможно да се пише това, което истински ни вълнува. Чрез настоящия сайт Eurochicago.com мога да предложа на читателите едно стихотворение на Теодора Астро (псевдоним на политическа емигрантка, моя приятелка живуща в щата Аризона). Нейното стихотворени дава в поетична форма промените в България след 1989 г. То е част от цикъла „Златна сватба“. Много нещо може да се види в него, много неща могат да се разберат.

Из книгата „Златна сватба“

Теодора Астро

Написано: 31 октомври 1992 – 25 февруари 1993 г.

Като сюжет от антична трагедия, като в абсурдна пиеса,
Призракът кървав на лекар превърна се раните в нас да лекува.
Да ни предпазва от детските болести, от лъкатушните крачки.
Да ни съветва, че трябва на глътчици с вас свободата да пием.
Него единствено само да слушаме колко да режем от хляба.
Било опасно след дълго гладуване лакомо да се похапва.
Да не поглеждаме чуждата баница, сложена в златна чиния.
И да не вярваме, че е открадната с негова благословия.
Да не разбутваме общите гробове с нашите свидни роднини.
Да не разпитваме кой ги заравяше голи и недоубити?
Кой от леглото с ритник ги измъкваше в черните дяволски нощи?
Кой ги остави доднеска безименни? Кой спи във техните къщи?
Кой и защо разрушаваше храмове? Кой ни остави без вяра?
Кой ни на Юда направи наследници, но и слуги на Пилата?
Тези, които до вчера разпалваха клади на вечна омраза,
дето без съд във земята изпращаха всеки, що в лапи им падне,
дето слухтяха с ухо до ключалките улика дума да хванат,
дето в душите ни скверно надничаха със нечестиви все мисли,
дето плетяха с лъжи досиетата, още държани в секретност,
дето изядоха хляба и въздуха, хищно реките изпиха,
дето ни Царството свидно разграбиха, плюха по нашата мъка,
дето вековни следи заличаваха и обичаи затриха,
днеска в един глас крещят: „Помирение!“ Искат да бъдем ортаци
в тъмните техни безброй престъплания ний да сме съпричастни.
Те да пилеят парите откраднати с взлом от държавната хазна,
ние боклука им с вас да разравяме суха трошица да хапнем.
Хитро и гузно преплела ръцете си днес Европейската общност,
с черна превръзка прикрива очите си, своята памет изтрила.
Бърза да дръпне чертата под сметката с хладен, безмирен цинизъм.
Вчесто със истина, тя пак залъгвани с някакъв свой „хуманизъм“.
С някакво своя идея измислица: Призръка станал бил ангел.
Било що било! Напред нека гледаме! Да не затъваме в низост.
Същите, дето довчера набутваха долари в алчните гуши,
щедро червените принцове хранеха – като да бяха им внуци -
днеска ръцете си хищно протягат пак залъка сетен да грабнат -
нагло, подмолно от гърлото българско. Били свме техни длъжници!
Сякаш народа ни някой попитал е иска ли нещо на кредит?
И дали искал е с мед да подхранват те вчерашни-днешни хайдуци?
Има си уж Общество на народите, сбрало Световната съвест.
А си кротува, затуля ушите си, чуе ли: „Искаме Нюрнберг!“
Щом му припомним, че там бе ходписана само полвина присъда.
Още на воля живеят злодеите, дето надминаха Хитлер.
Где се укриха жребците на разума? Правдата свята кой стъпка?
Кой съвстта на Света днес задрадсал е, че той с убийци флиртува?
Че пренебрегва вековната истина, плод на натрупана мъдрост:
щом не изскубнеме злото от корена нови филизи то пуска!

Материалът е публикуван в EuroChicago.com