29 Ноември, 2007

В анкетата, проведена през ноември, са участвали 1000 души, като 1/5 от тях са посочили, че българският мъж е психически тормозен у дома през последните години. Иначе най-разпространените форми на домашно насилие са физическото насилие към жената (78%), скандалите в семейството (65%), психическото насилие на мъжа към жената (43%). Според 34% от анкетираните насилието над децата е сред разпространените форми на насилие в семейството.
Безпаричието продължава вече пет години да бъде причина номер едно за възникване на насилие в семейството, сочат социологическите резултати. 75 на сто от българите посочват именно финансовите проблеми на домакинствата за основа на домашното насилие. Отчита се намаляване на влиянието на безработицата като фактор, пораждащ семейни скандали и насилие. Това от една страна е следствие от обективното намаляване на безработицата, а от друга - ефект от осъзнаването на самата природа на насилието като подвластна по-скоро на възпитанието и на модела на детството, обясниха социолозите. С 10% спрямо 2003 г. са се увеличили хората, които виждат в модела на поведение, преживян в детството, основна причина за домашното насилие.
Жените се еманципират и започват открито да поставят въпроса за неравния си статус в дома. Ето защо те значително по-често от мъжете са склонни да разглеждат като причина за домашното насилие неравнопоставеността между половете. 17% от анкетираните дами са на това мнение, а само 10 на сто от мъжете го споделят. Едва 13% от хората са наясно със съществуването на Закон за борба с домашното насилие. 2/3 от българите не познават съдържанието му, а 22 на сто дори не са чували, че го има.
Общо 54 на сто от българите са на мнение, че домашното насилие е по-скоро личен, а не обществен проблем. Регистриран е обрат в масовите представи. Ако до преди година преобладаващото мнение е било, че насилието е предимно обществен проблем, то напоследък е все по-разпространено мнението, че домашното насилие в крайна сметка е личен проблем. Според социолозите от НЦИОМ е много важна  интерпретацията на този факт, тъй като несъмнено зад него не стои връщане към времената на "затваряне на конфликтите и проблемите зад високите дувари на дома". Става дума за възникване на едно ново съзнание, водещо до нова култура на осмисляне на проблема. След легализирането на говоренето по темата, хората се освободиха от предубеждения и остарели стереотипи и сами стигнаха до извода, че насилието е въпрос на ценности в самото семейство. Затова се променят и представите за причините, които пораждат явлението в наши дни.

От НЦИОМ са на мнение, че като наивизъм от миналото се възприема тезата, че медиите натрапват образци на насилие. Преди години тази теза беше масово разпространена, като с особена сила важеше за криминалните репортажи и за екшъните, но постепенно насилието се превърна в част от всекидневието на хората и неминуемо острите реакции се притъпяват, особено когато не става дума за непосредствена заплаха над конкретния човек, смятат социолозите.
През последните години устойчиво и постоянно расте делът на хората, които предпочитат да се обръщат в случай на домашно насилие към нестопански и неправителствени организации, сочи изследването. Работата на нестопанския сектор по проблемите на домашното насилие се ползва с авторитет и печели доверието на хората от столицата, на висшистите, на младите, на заможните. Това означава, че за елита има алтернатива на полицията, докато в масовия случай крайната инстанция за маргиналните обществени прослойки е именно полицията. Медиите не са сред предпочитаните адресати на оплаквания от домашно насилие. Хората все повече предпочитат личните им драми да се разрешават по професионален и компетентен начин, а не да стават "храна" за публиката. От социологическата агенция са впечатлени от тенденцията за ориентиране към профилактика на проблема, а не към справяне с неговите последствия. Към медицинските служби все още по-често от останалите се обръщат представители на етническите малцинства, живеещите в селата, нискообразованите и хората в предпенсионна възраст. Може да се предполага, че посегателствата в тези групи са най-драстични, а стереотипите на насилствено поведение - най-дълбоко заседнали в бита. Frognews.bg