Защо има мълчание за Първанов? Опасността от двуличието на президента е голяма. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство.

Кольо Парамов

„Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама” – Джордж Оруел

Всеки в живота си трябва да оставя диря. От тази диря тръгва споменът, силата и името на човека, когато той е личност. Така бавно и последователно се гради историята, за да се надгради държавата като строго организирано и дисциплинирано общество, което да гарантира нормален живот на всички. В държавата винаги обект на цялостна оценка е водачът, който е в състояние да въздигне народа си, да му вдъхне сили, да го амбицира за работа и успех. Той е и онзи, който може да го строполи надолу. И не случайно във византийската епоха за император се е издигал водач, независимо от народностната му група, а достоен да води империята напред. Това задължително условие – да води държавата си към успех, да утвърждава името на народа си сред останалите, като го организира, вдъхновява и амбицира към доброто е прерогатив за държавника, за водача.

В Нова България ние заменихме стремежа си към оценката за държавниците със съгласието ни да ги приемаме повече в аванс. А срещу нашия аванс за последните 10-12 години ни предложиха само хитрост. Не че през последните 50-60 години не е имало хитрост, но последната надмина границите на допустимото търпение, превръщайки се в елементарна, пошла и негодна поза.

Но тъй като днес поставям въпроса за водача ни президент, ми е необходима далеч по-голяма осторожност. Защото президентът ни е държавен глава, лицето пред света, гаранция за нашето спокойствие и гаранция за всестранния ни успех. Но така ли е?

Миналия месец случайно срещнах Стефан Цанев на площад „Гарибалди” и дълго време все си мисля за думите му: „Има моменти, в които мълчанието е подлост”. А за кое мълчание става дума? А защо има мълчание за Първанов и какво е то? Не знам дали е подлост, но със сигурност е нагаждачество към ултрастатуквото, т.е. повече от подлост. А статуквото на президента е известно. Желанието му да си запази днешния „покой” като власт, като сила, като наследство и възможности е неистово голямо. Но за да разберем защо е нужно, трябва да се върнем поне 10 години назад.

В ранната пролет на 2001 г. Първанов бе в странна ситуация. В Изпълнителното бюро партийният водач плуваше успешно в различните течения, угаждайки на всички. Подготовката за връщането на царя, самото му идване смути за малко спокойствието му, но той продължи да се нагажда към новото време. И доплува до момента, в който беше предложен за президент. Първанов се яви на изборите през есента на 2001 г. като 100-процентов аутсайдер, но благодарение на друга мисъл и сериозни комбинации успя да спечели битката. Именно тук е закодиран проблемът. Тръгваш да ставаш президент, неубеден и неустойчив дори да го приемеш като реалност, а изведнъж се виждаш в огледалото като такъв. Разномислието в случая е с фундаментални последици за държавата.Няма я ясната и категорична нагласа да спечелиш на всяка цена като кандидат. Няма я и строгата и последователна целеустременост, когато си президент. И в двата случая меланхолията и нагаждачеството диктуват друго поведение – това на сламения и временен човек, който идва за определено време и после си отива. Но не оставя диря, а напротив – замита всичко под килима и прекрачва към следващия – още по-лъскав и по-голям. Така обикновеният партиец Първанов стана шеф на БСП, а като най-слаб лидер – президент.
В главата на всеки средно интелигентен българин, който малко се интересува от политика, би следвало да му станат известни отговорите на няколко съществени въпроса:

Кой инсталира Георги Първанов за лидер на БСП в преломния момент на Жан-Виденовата криза?
Къде е споразумението между Първанов и Николай Добрев и Румен Петков, постигнато между тях и Костов без знанието на Софиянски и Петър Стоянов?
Какво беше отношението на Първанов като опозиция на Иван Костов? Съглашателско-констативно или пряко опозиционно и недвусмислено директно против кражбите на Костовите нови демократи?
Как Първанов прие хода със завръщането на царя и кой го лансира за кандидат-президент?

Отговорите на тези въпроси са важни, защото те са в проекцията на двуличността на българския президент. И ако ние не разшифроваме цялата тази „идилия” около персоната на президента, утре пак ще си задаваме все същите подробни въпроси. Истината според мен е една и тя е много тежка за признание – Първанов се оказа уникалният двояк играч, който успя да излъже всички, които се докоснаха до него. Излъга ги с финес и наглост, както никой от „обожателите” му не е очаквал – бавно, трайно, но достатъчно находчиво и подло. Направи го съвсем мотивирано, за да удовлетвори себе си и една дребна кохорта от блюдолизци и лакеи, готови винаги да споделят софрата му у нас и в чужбина. Всичко това беше под знака на загрижеността за България, без обаче страната ни да спечели и да се възмогне нагоре. Представете си ясно и добре - 15 г. начело на държавата, а България неколкократно обедня и ликвидира своя материален възход. Днес страната не може да покрие дори параметри от 1980-1983 г., а президентът беше един ням свидетел на всичко това, което се случваше под него. Той нито веднъж не изведе БСП извън парламента против Иван Костов, нито веднъж не влезе в ярка опозиционна борба против Костовата секта и не се опълчи срещу жълтите крадци и начеващи олигарси. Назначи правителство на тройната коалиция само и само, за да си осигури втория президентски мандат и да продължи унижението на България. Унизяваше я, като търпеше Станишев и подобни на него политически лалугери. Заменяха земи, външен дълг и собственост, постове, та дори и закона, както и всичко онова, което става с двуличие и партокрация.

Но да си спомним как тръгна началото на Първанов на „Дондуков” 2 – той бе социалният президент на надеждата ни тогава. Толкова социален, че се съгласи да разреши замяната по дългът. Цялата загуба от 1,1 млрд. долара ще се плати през 2012-2014 г. за сметка на социалната база. Още през март 2007 г., когато конструираше „втория” си президентски състав, Първанов беше предизвикан на съвещание в Пампорово да изпълни обещаните си социални ангажименти от първите 5 години на своето управление. Тогава гражданският съюз за Нова България реално регистрира прийома на президента – да разделя чрез междуличностни интриги, с което доказа, че е елементарен двуличен играч. Плагиатството на идеята на Гражданския съюз за Нова България не беше най-доброто поведение на президента, при това, че той си беше казал мнимата отрицателна оценка още през същата 2007 г. Да крадеш идеята не е приятно, а да я реализираш нескопосано, е направо противно. При това да пуснеш Калфин да ти обяснява, е все едно да паднеш зад борда , когато ти си сковал с други майстори кораба. И тъй като намеквам за АБВ, не мога да избягам, от сравненията за времето, мястото и реализацията на идеята. В края на 2010 г., когато родената по времето на президента олигархия напълно се опълчи на Бойко Борисов, Първанов стартира АБВ – на 11.11.2010 г. още същата вечер агенция „Блумбърг” отбеляза: „Президентът на България Георги Първанов заяви днес при учредяването на нова политическа сила, че кабинетът на Бойко Борисов изглежда безпомощен, както винаги”. Новата му организация АБВ била лаборатория за алтернативни политики, тъй като в кабинета има дефицит на компетентност за справяне с икономическата криза. Има криза в управлението. Работата се върши ден за ден, без да има дългосрочна визия за страната”.

Ето ви идеален пример за двуличност. Защо президентът Първанов не каза тези две изречения за Станишев, след като те повече прилягаха на неговото управление. Именно при Първановия Станишев „Пътният фонд” пропищя от злоупотреби и трима министри се разминаха със затвор заради дубъл легитимация и лоша отговорност. При Станишев националната сигурност беше поставена на карта, престъпността неконтролируема, а олигархията ненаситна.

Тогава ние мислехме, че Първанов не може да осъзнае тези моменти или няма достатъчно информация. Сега виждате ли? Той не само е осъзнавал какво прави Станишев, но като двуличник говори само откровени лъжи за Бойко Борисов. Къде е разминаването? При подобни случаи разминаването на двуличната базапри нестабилни характери се изчерпва само със средата. Без да навлизаме в дълбоките води на някои части от психологията, бързо ще разберем, че на държавния глава му липсва реалната оценка, което е пример за тотална безнравственост. Оценката на нашия държавен глава трябва да говори за съвкупност от реални сравними факти, които да ни окуражават като граждани, а не да ни разделят. Първанов днес открито лъже в оценките си за Борисов, за да покаже истината за Станишев в миналото, отразявайки я тенденциозно в настоящето. На прост език това се нарича лицемерие, което трябва да е чуждо на държавния глава.

Какво им костваше на Първанов и на Станишев от февруари 2008 г. до юни 2009 г. за 18 месеца да сключат при уникални условия с по-малко от 750-800 млн. евро договорка за АЕЦ „Белене”. Те можеха да уговорят трасето, сервитутите и финансовите условия на Южен поток всички детайли. Можеха да построят поне една магистрала или да олекотят 50-те км между Стара Загора и Сливен, където станаха стотина тежки катастрофи. Имаха и време, и излишък от пари, както твърдяха, но не можаха. Причината беше в тяхната некадърност и другите приоритети, свързани с кражбите и ограбването на България. А днес им е виновен Борисов. Всички вече явно усещат истината, че момчето Сергей излъга Първанов. Подведе президента и открадна БСП под носа му. Затова сега на Първанов му е необходимо спешното новото АБВ., което да предреши старото му състезание със Станишев, но с вече с нови играчи. Те все още като че ли не разбират, че са пешки в този елементарен шахматен президентски модел. В този смисъл съм напълно съгласен с Татяна Буруджиева, която изрично уточни, че „новото и различното БСП, което може да приеме националните приоритети, в само това, което се олицетворява с Първанов”. От тук може да продължим и с фикс идеята на президента, че „АБВ се създава на 11-ти ноември, ден след голямата промяна на България. След това се регистрира на 19-ти февруари, когато е разпуснато „лошото” Народно събрание на БСП през 1997 г.”, и както пак Буруджиева уточнява, трябва да чакаме до 24-ти май – денят на АБВ, за да чуем какви ще са програмите на новия стар Първанов.

След цялата тази бутафория един ден може и да стигна фактологически и до към най-важната констатация. А тя може би ще е такава – израснах и възмъжах при Тодор Живков, остарях и се оглупях при Първанов. За един живот – двама политически лидери. Има ли човек нужда от повече...

Оставяйки шегата настрана, опасността от двуличието на Първанов е голяма. Днес той заявява, че АБВ било шанс за партиите с ново начало. Само, че новото му начало за нас е старият му край. Бележитите хора, които идват за новото начало, са го моделирали другояче, със силно доверие и реален хъс за промяна. През 1933 г. президентът Рузвелт заяви „В новата къща на Америка ние няма да направим дом на гешефтара на пари”. През 2010 г. бразилката Дилма заяви „Аз идвам с мисия една – да се опитам и изкореня бедността, като извадя най-малко 20 млн. души от бърлогата на уникалната бедност”. Коя е мисията на Първанов утре? Да плюе всеки ден по правителството, злепоставяйки го и разделяйки нацията, или се стреми да премине в другата фаза на възприятието – забравата. Вероятно забравата не е удачна, не е спорна, не е изгодна. Друго е! И то го тласка по друг страничен начин за овладяване на лявото пространство. Чрез емисията на сигнали, силно отричащи в аванс ежедневието ни, без да се осъзнава, че то досега за 10-те години е продукт на Първановото време. Този стил за отклоняване на отговорността на прехода е повече враждебен, отколкото реален. И тъй като все повече хора като мен ще се дразнят от лъжите на този преход, време е да кажем кой кой е, кой какво направи и кой какво получи. Въпросът ми е къде сме ние? Можеше ли Костов да се роди без нас или дали Първанов беше проходил? Важността за българите днес е парламентът.

И ако се вторачим по-дълбоко в детайла и действията на сектата „Костовистите от седмия ден” и ги сравним с тези на Първанов, ще разкрием техния взаимен интерес да елеминират парламента и да ликвидират политически Бойко Борисов. Можем смело вече да допуснем като прогноза, че през февруари – април тази година Народното събрание ще бъде в позицията си от времето на февруари – април 1934 г. Тогава необходимостта от парламентаризъм се е оказала за някого напълно излишна. Загрижени за парламента уж, Първанов и Костов ще предизвикат синдрома на абсолютното отрицание, познато в живота и като двуличие. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство. Тази угнетеност ни носи всеки ден тъга и разочарование от стореното през прехода. Неслучайно на Първанов и на АБВ им е нужна демагогия. С нея Първанов ще опита да скрие двуличността си и спокойно ще изкара мандата си. Като последен факт в потвърждение на горното цитирам: „България прочете многоразумно своето минало. Ние сме единсгтвената страна, в която нямаше етнически и граждански конфликт и това е едно от достойнствата на прехода”. Не, г-н президент, това не е достижение на прехода, а на българските разузнавачи на турската граница, които имаха ум в главата си и бяха предани на България. Сега всички ги плюят благодарение на вашия премиер Станишев, на вътрешния ви министър Румен Петков и на приятелите ви, които скалъпиха закона за досиетата,.

Български офицери и елитът на "Военния отдел" документално и точно принудиха Живков да отрезвее и да разбере точния код, който го съхрани до дълбока старост. Българските офицери, а не разни партийци, социолози и идеолози и историци запазиха мира в България. Не може президентът Първанов да се гордее с нещо, постигнато от други, които днес са обругавани и обиждани. За това е нужно покаяние, а не двуличие.