Фараонът Иво Недялков хвърли преди дни бомба, обявявайки публично: През 1990 г. Андрей Луканов събра 150 наши момчета комсомолци и каза: „Назначавам ви за милионери”. Така темата за червените куфарчета и раздадените пари от БКП в началото на прехода бе извадена отново от гардероба със скелети. Преди две години пръв за това свидетелства бившият член на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов.

През ранната есен на 1989 година българските дипломатически представителства в Африка са били основен и стратегически център за „износа” на стотици милиони долари от подготвящата се за настъпващите икономически промени у нас червена номенклатура. Доказателствата и свидетелствата в тази посока са много, като в няколко поредни броя вестник „Торнадо” ще разкрие конкретни пътища и схеми, чрез които от страната ни само в рамките на няколко месеца са били изнесени стотици милиони долари потънали впоследствие в пълна неизвестност. Именно такъв е случаят с българското посолство в Танзания и мистичната сума от 300 000 долара, заради които само за няколко седмици през есента на 1989 година е отзован посланикът ни в африканската държава. По това време българската дипломатическа мисия в източноафриканската държава се представлява от Георги Факалиев, който вече е в края на 4-годишния си мандат и очаква скорошното си прибиране в България или назначаване на същия пост, но в друга държава.

Факалиев свидетелства, че най-изненадващо една вечер той е уведомен от секретаря в посолството, че на сметката на мисията ни в Танзания е получена загадъчна и неочаквана по финансовите й планове сума в размер на 300 000 долара.
Още на другия ден дипломатът прави бързо проучване и установява, че парите били преведени за строежа на търговско представителство на България в Танзания и трябва да бъдат усвоени от търговския ни представител в африканската държава Цветан Дудоленски. Посланикът ни обаче е изключително изненадан, защото само няколко месеца по-рано в България е било взето официално решение, че държавата вече разполага с търговско представителство в Танзания и няма никаква нужда от това да бъде построено ново. Въпреки това обаче търговският шеф Дудоленски настоява пред посланика ни получените два дни по рано пари веднага да бъдат усвоени и моментално да му бъдат предадени за посочената в нареждането цел.

Георги Факалиев обаче се оказва „костелив орех”, като решава не само да не освободи парите, но и да се върне обратно в България, за да потърси лично първоизточника на този паричен превод и неадекватното нареждане, което го придружава. Именно това негово действие впоследствие ще се окаже решаващо и ще предизвика цяла серия от въпроси и допълнителни разследвания, някои от които продължават и до днес В България посланикът ни в Танзания Факалиев първо се среща с министър-председателя Георги Атанасов, а впоследствие и с редица други хора, като от всички с недомлъвки или мърморене под носа научава, че в дъното на този превод стои едноличното решение на един човек, а той се казва Андрей Луканов. В този период Факалиев научава още, че неговият случай не е единичен, а подобни „недоразумения” има и с други родни амбасади в Африка. Важно е да се спомене, че през това време наш посланик в Африка е и самия брат на Андрей Луканов, Атанас Луканов.

Когато все пак обаче след купища перипетии Факалиев успява да се срещне с Андрей Луканов, посланикът ни не само че не получава удовлетворителен отговор за истинските причини, поради които въпросните пари (300 000 долара) са изпратени на сметката на нашето посолство в Танзания, но се случва точно обратното. Само седмица след разговора му с Луканов
Факалиев е освободен от заемания пост. Месец по-късно, когато се връща за кратко в Танзания, за да оформи нещата по напускането си, Факалиев научава, че търговският представител Дудоленски все пак е успял да изтегли парите от сметката на посолството.

Месец по-късно Тодор Живков пък е сменен от постта на пръв ръководител на партията и държавата, а от „африканските” пари не остава никаква следа. За сметка на това през следващите няколко години на демокрация търговският ни представител в Африка Дудоленски сполучливо заминава на работа не другаде, а в новоизгряващия бизнес рай Дубай. Според запознати там Дудоленски развил огромен частен бизнес, който стартирал с неясни капитали. Империята му толкова се разраснала, че дори част от нея по-късно била реинвестирана обратно у нас. Днес за съжаление Цветан Дудоленски, както и Андрей Луканов не са сред живите Следите на игрите им също отдавна са заличени, но както казваше големият наш писател Павел Вежинов, някои от тях все пак остават.

Днес вече е абсолютно сигурно, че както създаването и работата на външнотърговските дружества, така и „африканската връзка” имаха решаваща роля в изнасянето на стотици милиони долари от социалистическа България в навечерието на промените. 20 години по-късно е напълно ясно, че в 3-те месеца на есента на 1989 година през черна Африка изчезнаха купища български пари, които впоследствие положиха основите на криминалното приватизиране на днешната ни държава.