Mинистър Сергей Игнатов, съвместно с финансовия си колега Симеон Дянков, въпреки недоброжелателите и постоянните хули, които се сипеха в публичното пространство по отношение на образователната реформа, успя да осигури още средства от проекто-бюджет 2011 г. за просветата.

Тези действия се явяват ясно продължение на неотклонно следваната от него политика за търсене на оптималните възможности и достигане до консенсус с оглед задоволяване нуждите на академичната общност. Не е случаен фактът, че с чувство за реализъм и отговорност министърът заяви очакването си за тежки преговори във връзка с парите за образование в бюджет 2011, като становището му бе, че ще осигури повече пари за университетите. Подобно искане е крайно наложително и представлява осъзната държавническа мъдрост за приоритетната роля на образованието в обществения живот и национално-отговорно поведение пред всички работещи в тази сфера и целия народ в условията на тежък финансов недоимък. Позицията на министър Дянков също е реалистична и въпреки обвиненията, които се сипят срещу него, е единствено възможната в този момент и допринася за финансовата стабилност на страната.

Нито веднъж образователният министър не принизи определен ВУЗ за сметка на друг. Не си позволи нападки или назидателен тон и не прокара разделителна линия между частните и държавните университети. Ясно даде да се разбере, че осъзнава размерите на кризата в сектора и острия финансов недостиг. Не пропусна да спомене и нуждата от 50 млн. лв. за средното образование, защото то е призвано да осигури бъдещи достойни и добре подготвени кадри за университетите, вместо бягащи в чужбина, несъстояли се висшисти или неграмотно младо поколение, лишено от ценности.

“Разтърсваща” реформа е драматично необходима в този момент, но тя не може да бъде осъществена като еднократен акт. Необходим е нов и модерен по своя характер Закон за висшето образование. В този смисъл науката и образованието е необходимо да влязат в един цялостен законодателен акт. Той може и трябва да бъде изработен в пряко сътрудничество със Съвета на ректорите, чрез дискусии с водещи в своите области учени, ползващи се с висок обществен престиж. Академичната реформа е цялостен и многостранен процес, в който акцентът по необходимост трябва да падне върху ясното разделение на академичното управление от финансовата и стопанска дейност. Стопанско-финансовото ръководство трябва да бъде отделено и да се превърне в самостоятелно звено (орган) към ВУЗ-овете, може би под ръководството на специално създаден съвет и под егидата на изпълнителната власт. Необходима е радикална реформа по отношение на Националната Агенция за Оценяване и Акредитация. Основен критерий относно нейната дейност трябва да бъде постигнатото в системата и стремежа за високо качество и максимална отговорност. В момента качеството отсъства, за да не кажем, че е умишлено сринато. Една университетска и работеща система с висок престиж и капацитет означава осъществяване на многостранни дейности и постигането на добри научни резултати. Реформата предполага и задължителна мобилност на студенти и преподаватели – вътрешна и външна. Сливането на университети е абсолютна необходимост, наложена от времето.

Не бива да се разпилява финансовия и друг ресурс. Не е допустимо разхищаване на научна енергия и потенциал. Реформата е еднакво насочена към преподавателя, студента и цялата научна дейност. И това е съвсем естествено и закономерно, защото в центъра на академичния живот е студентът, който трябва да бъде ценен, насърчаван и подпомаган, а не призоваван сам да си плаща парното в държавния ВУЗ.

Отмяната от Конституционния съд на тринайсет текста от Закона за развитието на академичния състав може би има свои принципни юридически основания, но тя по никакъв начин не засяга самата философия на закона и не може да стопира реформата, която той цели. Всеизвестен факт е, че внесеният от министър Игнатов проекто-текст бе изменен до неузнаваемост в пленарна зала и загуби много от първоначалните си достойнства. През месец декември 2010г. народното събрание гласува новите текстове в закона, с което той се оформи като цялостен и завършен нормативен акт, пораждащ своите правни последици.

Въпреки злорадството на хора, потънали в интриги и конфликт на интереси, КС не отменя закона по същество и той продължава да бъде в сила. Съпротивата срещу него е израз на махленско мислене, гражданска незрялост и откровено налудничево поведение, характерно за хора с маниакални зависимости. Съвсем обяснимо е защо депутати от ДПС и БСП атакуваха този нормативен акт – отстраняването на ВАК е най-големият удар срещу командно-тоталитарните порядки в науката, какъвто единствено правителството на ГЕРБ, с подкрепата на АТАКА, успя да осъществи. Може би звучи шаблонно, но е напълно вярно, че историята ще оцени по достойнство този прелом в развитието на българската наука. Бе премахната една изключителна вредна и йерархизирана структура, със сталински облик и ретрограден характер, носеща мирис на мухлясало виждане за академичния живот. Затова потъналите в далавери и корпоративни интереси ръководители на определени издателства на водещия български държавен университет тръгнаха с вопли до небесата да пишат поръчкови статии, в които преобладават автобиографични възхвали за определени личности, характерни за най-светлите броеве на официоза “Работническо дело” от средата и края на 70-те години. Но датата е 7-ми януари 2011г., а движението на часовника, както е известно е винаги напред.

Според новия закон професорите могат да бъдат и 35-40 годишни, т.е. въпреки истеричната мъка, обхванала душите на Гоцевите агенти и сътрудници, в науката се задава едно ефективно, динамично и адекватно поколение, с ясна жизнена перспектива да създава школа от съмишленици и да твори според възгледите и собствената си съвест. Няма никакво съмнение, че е нужна радикална промяна в начина на израстване на хората занимаващи се с наука, бърз растеж, поощряване на най-кадърните. Дори е допустимо държавата да стимулира специалности със стратегическа насоченост, водена от дълготраен интерес.

Вредно, опасно и ненужно е статуквото да се съхранява изкуствено, защото това само ще нагнетява напрежение, без да дава реален резултат. Необходимо е категорично да бъдат отхвърлени дори потенциалните възможности за евентуални конфликти на интереси в сферата на науката и образованието. Без съмнение, необходима е нова посока за механизмите на финансиране, а така също и за финансово подпомагане на специалностите, които са с национална значимост и са ефективно търсени на пазара на труда. Затова и финансовият модел може да бъде в значителна степен променен, като усилията на министъра в тази посока не могат да не бъдат оценени от академичната общност и студентите. Отношенията на настоящия министър на образованието към студентите се градят на принципите на отговорност, взаимно доверие и ясно изразена визия за тяхното реално участие в “живота” и дейността на българските ВУЗ-ове. Студентите не са безгласни букви. Тяхната оценка за тежката финансова ситуация е меродавна, много трезва, необходима и очаквана. Значим е приносът им в обсъждането на бъдещите промени, защото те пряко ги засягат, а многообразието от мнения само би довело до така търсения и желан резултат. Провалът на студентските псевдо-протести от края на миналата година, ясно показва отношението на младите хора към политическото заиграване на опозиционните сили с интересите и бъдещето на българските ВУЗ-ове и науката.

Похвален е стремежът да се изслушат всички мнения в професионалната гилдия и позициите на представители от всички сектори в науката относно техните финансови проблеми и нужди. Обсъждането и отчитането на всички градивни критики, разумни предложения и мнения, би задоволило в максимална степен обществените очаквания и е твърде необходимо за успешното провеждане на образователната реформа, но самоцелно финансиране без насрещно предложени адекватни мерки се явява недопустимо и дори вредно в този момент. Защото потърпевши от недомислията, творени в последните двайсет години, са не само научните работници, но и студентите, не само учителите, но и учениците, които не могат да бъдат постоянно заложници на опитите за псевдо-реформа в образованието, довели до пълно фиаско, за което отговорност носи не само Тройната коалиция, но и безпардонното управление на Симеон Сакскобургготски и най-вече на г-н Костов.

Те оставиха не тухли, а руини, пейзаж, наподобяващ лунния, но тук, на земята. Сякаш торнадо засмука и опустоши всичко - от финансовите средства до отговорното и държавно мислене в сферата на науката, за да стоят студентите два месеца без топла вода и да се чудят ще имат ли още толкова дървена ваканция. Ето защо политиката на правителството на ГЕРБ в сферата на висшето образование и науката е общобългарска, реформаторска, национално-отговорна, изградена последователно, получила подкрепата и на лидера на партия “Атака” - г-н Волен Сидеров. Тази политика получи и сериозна медийна подкрепа, защото е хуманна по своята същност, насочена е към бъдещето, не робува на догми или консервативни нагласи, с което се явява изключително ценна и одобрявана от българското общество.
Това е политика на прозрачност, отговорност и зачитане на националните интереси, на протегната ръка. Политиката на правителството е в името на стратегически цели, не търси евтини дивиденти, но е израз на ясната воля за промяна, без значение дали се води с борбата с престъпността, в образователната реформа, в сферата на здравеопазването, в социалния сектор. Подкрепа от гражданите е необходима днес, тук и сега, именно в условията на финансови трудности, наследени от Тройната коалиция.

Протестите на учените от БАН бяха груба манипулирани и политически употребени от водещата опозиционна политическа сила в страната. Вместо да мисли за собственото си организационно състояние, БСП се опита да яхне недоволството създавайки измислени тези, манипулирайки страховете на хората и насочвайки обществена енергия в абсолютно ненужна посока. За това и този протест се провали безславно, но ясно показа какви са целите на организаторите. Подобно бе положението и с т.нар. “ученическа стачка”, добре подклаждана в интернет пространството от близки до бившите управляващи кръгове и среди.

Трябва да се разбере, че е нужно единодействие между институциите в сферата на образователната реформа, за да се изгражда тухла по тухла, а не да се руши или обезличава постигнатото до сега. Именно тогава полученият подарък (тухла от стара сграда на СУ) при откриването на академичната учебна 2010-2011 г. в най-реномирания български университет – СУ “Св. Климент Охридски”, ще има смисъл и ще бъде натоварен с очакваното съдържание, носейки своя дълбок емоционален заряд, а не ненужни емоции и политически страсти. Защото, в започналата тежка зима, те не топлят никого.

д-р Иван Манолов