От началото на 2011 г. Симеон Сакскобургготски проявява политическа активност, която няма как да не се забележи. Разсъжденията му за НДСВ в началото на януари, публикувани в личния му сайт, прозвучаха като претоплена стара тема, пише Труд.

През тази седмица обаче въпросът му “С подслушване ли браним сигурността?” идва навреме и намясто. Какво е това, което кара царят да наруши отшелническото си мълчание и да се афишира в публичното пространство? Надали е продиктувано от загриженост за залязващата му партия.

Логично е да предполагаме, че мотивът за появата на Симеон е свързан с предстоящите през тази година президентски избори. Въпреки категоричния отказ след оттеглянето му от властта да заема нови позиции, постът на държавен глава винаги е лежал на сърцето му. А и царят вече няма конституционни пречки да претендира за него, както бе през 2001-ва.

Но как?
Това е големият въпрос

Идеята, че Симеон Сакскобургогтски като кандидатпрезидент и Меглена Кунева като негово вице биха имали шанс, е измамна. Последните 20 години у нас показват, че е погрешно да се надценява мажоритарният характер на президентския вот. Без мощна партийна подкрепа (и то не само на една партия) президент в България не се става. Казано с днешна дата, бъдещият президент ще е този, зад когото застане ГЕРБ.

Коя е силната фигура в ГЕРБ, можеща да заеме поста на държавен глава? Отговорът е само един - Бойко Борисов. Само че от месеци той повтаря, че няма да се кандидатира. И все повече му вярваме. Защото, ако напусне поста на премиер и партиен лидер, ще последват трусове, партийно разцепление и рухване на онова, което той съгради дотук. Уважаваната Кристалина Георгиева не отговаря на конституционното изискване през последните пет години да е живяла в България. Спряганият Цветан Цветанов вече не е подходящият кандидат.

Има ли друг? Не. Тогава защо да не е Симеон? Именно върху това умуват кръгове около царя, които се опитват да хвърлят мост между него и Бойко Борисов.

А и случайно ли неотдавна премиерът сподели, че когато е извън страната, международните партньори първо го питат какво прави Сакскобургготски.

Разбира се, царят не дава никакви индикации дали е склонен да приеме евентуална покана и да бъде издигнат от инициативен комитет. Без да споменава името му, Христина Христова, лидер на НДСВ, е убедена, че партията й ще участва на президентските избори, но все още не е ясно под каква юридическа форма - в коалиция или чрез инициативен комитет. А и това е технически въпрос, който има начин да бъде уреден.

По-същественото са аргументите в подкрепа на тази на пръв поглед ексцентрична идея. А те не са малко.
На първо място са отношенията между Симеон и Бойко Борисов. Въпреки някои критични реплики между бившия и сегашния премиер помежду им никога не се е стигало до дълбок конфликт и нелицеприятни обвинения.

Е, правителството на ГЕРБ също дава своя принос по въпроса с “царските имоти”. В НДСВ дори са убедени, че не случайно преди Нова година Министерството на регионалното развитие и благоустройството излезе със становище да възложи на адвокатска кантора да заведе дела, за да може държавата да си върне дворците “Врана”, “Царска Бистрица” и “Ситняково”. Христина Христова подозира в това опит на ГЕРБ да отклони вниманието от скандала със СРС.

Дори и да е така, това не омаловажава темата “царски имоти”, ахилесовата пета на Симеон. И ничия подкрепа не е в състояние да заличи негодуванието на избирателите. Останаха в миналото и харизмата, и народната любов, и вярата в царските думи. Никой няма да му прости обещанието за прословутите 800 дни и още, и още...

Но така, както се развиват събитията у нас, съществува реална опасност през есента освен в икономическа България да се окаже и в политическа криза. Тогава повече отвсякога ще ни е необходимо сваляне на напрежението, връщане на добрия тон и на интелектуалното в политиката. Има ли по-подходяща фигура за това от Симеон?, убедени са радетелите на тази идея. Въпреки провалите на царя като управленец не може да се отрече приносът му за укротяване на конфронтацията и внасяне на спокойствие във вътрешнополитическия ни живот. Та нима Борисов не би се възползвал от това, питат се в НДСВ. Повече отвсякога на премиера ще му е необходим човек, на когото би се доверил. А на Симеон той би могъл да разчита по няколко причини.

Първо, царят президент ще си гледа работата и няма да му пречи. Всичките ни държавни глави досега по някакъв начин се бъркаха в политиката.
Оттам дойдоха и бедите между Желев и СДС, между Стоянов и СДС, между Първанов и БСП.

Второ, Симеон ще е добре приетото лице на България в Европа и в света. Особено в година, в която преобладават негативните послания, и влизането ни в Шенген става все по-трудно.

Има и още едно особено важно обстоятелство. Подкрепата на Доган и онези 600 000 гласа на ДПС, които при сегашните отношения между Борисов и Доган няма как да отидат при ГЕРБ. Царят и Доган могат и да загърбят лошите си отношения от края на мандата им, пък и са либерали. А когато става дума за държавния глава, който е над всички, компромис може да се намери. Поне така се надяват в НДСВ днес.(Труд)