Една от най-пикантните следизборни интриги е сформирането и конфигурацията в новите общински съвети. Най-голям интерес, разбира се, предизвиква Столичната община, в която кметската партия има абсолютно мнозинство.
Георги Иванов   Местните избори отзвучаха и сега на дневен ред пред партиите в повечето общини, където съдът не брои повторно бюлетините, стои въпросът за структурирането на новите общински съвети. Естествено, конструирането и сработването в Столичния общински съвет (СОС) буди най-голям интерес, не само защото София е най-големия град в България, но и защото тук са съсредоточени огромни финансови средства и съответстващи им интереси. Предишният СОС ще се запомни с т.нар. заменки, сделките на тъмно, безпринципните решения, лишени от политическа логика, опортюнизма, корупционните практики. Той се възприемаше като един от символите на политическата корупция в национален мащаб. Предстои да се види как ще заработи новият СОС и най-вече общинските комисии и бордовете на общинските фирми, които кметът Бойко Борисов се закани да премахне. Формирането им зависи от конкретната политическа конфигурация след местните избори. За да стане ясно как ще функционира общинският съвет, трябва да се разгледа конкретната политическа ситуация в отделните партии. За ГЕРБ положението изглежда най-лесно. Партията на новоизбрания стар градоначалник Борисов е първа политическа сила в София, а с 33-мата си съветници има абсолютно мнозинство, което беше оценено като огромен успех на изборите. Както се казва, като нямаш нищо и преднината пред другите при ниска избирателна активност, е победа. От една страна, това дава възможност на ГЕРБ да прокарва безпроблемно своите решения и позиции за развитието на София, дори има възможност за монополно влияние. Но стои въпросът дали абсолютното мнозинство е от интерес за Борисов, извън официално декларираните от него позиции. Сега цялата власт в София е съсредоточена в един човек, което предполага и че отговорността също е негова (и на общинските съветници, гласуващи неговите предложения). Вече традиционните обяснения и оправдания с подривната дейност на правителството, орязало общинския бюджет и за непослушните съветници-смърфове, организиращи конспирации срещу Борисов, просто няма да вървят и да служат за обосновка на неуспехите на столичния кмет. Не бива обаче да бъде подценявана неговата креативност и способността му за фабрикуването на извинения по различни поводи. Такъв подход е типичен за полулистките политици - търсенето на външен враг, саботиращ добрите намерения. Въпреки липсата на конкретни постижения, избирателите продължават да подкрепят и вярват на политика в неговите несполуки, те са съпричастни. И именно поддържането на баланса между обещания, действия и резултати е ключов фактор за електоралната успеваемост на популиста. На фона на разцеплението на различните крила в НДСВ, като че ли не се състоя и очакваното обединение на десните политически сили. Преди местните избори усилено се обсъждаше темата за дясното „съединение”, което за пореден път беше натоварено с максималистични очаквания и нереализируеми амбиции. На практика се оказа, че от предизборната коалиция „Алианс за София” (ДСБ и СДС), остана само един представител в СОС - Мартин Заимов. Двете десни партии формираха самостоятелни групи в общината. Дясното обединение се материализира само в следизборна договорка за общи действия, макар и несанкционирани организационно. Стигна се дотам „общият десен кандидат” да моли представител на НДСВ да се оттегли от участие в постоянна комисия, за да осигури място за себе си, защото не получил подкрепа от издигналите го партии. Както всеки път митът за обединението не се състоя. Получава се така, че за n-ти път десните избиратели останаха с напразни очаквания. Гласуваха мажоритарно за Мартин Заимов, а сега той не е в състояние да защитава интересите им в общината - дейност, заради която бе избран. За сметка на това, общинските съветници се избират пропорционално с общата листа на двете партии. Същите тези съветници сега са в различни групи и работят за защита на партийните си интереси и интересите на корпоративните си патрони. Нищо ново.
 снимки Вяра Йовева
Борбата за власт и влияние между различни политици не подминава и този общински съвет. Това донякъде е обяснимо - старите съветници на всяка цена се опитват да се доберат отново до топлите места в бордовете на различни фирми и предприятия. На тази основа шумно афишираните противопоставяния срещу прословутия модел „Софиянски” звучат нелогично. Пред СДС и ДСБ има две основни възможности, очертаващи политическото им бъдеще. Едната е позициониране като твърда опозиция на ГЕРБ, ясна дясна идентификация, отстояване на собствените позиции в общината. Другата е кооперирането с Бойко Борисов или взаимодействие, ако не с целите групи, то поне с отделни техни представители. Такава е и целта на кмета - създаването на конфликти в десните партии и извличането на дивиденти от това. Като такъв ход може да се определи и предложението му Владимир Кисьов да заеме отново поста председател на СОС, без това предварително да бъде съгласувано с лидера на СДС Пламен Юруков. Борисов би трябвало да е разбрал, че диктаторските методи и предложения няма да сработят при комуникацията със СДС и единствената възможност, която му остава е всяването на вътрешни противоречия в партията. Сините са конкуренция за генерала, която той се стреми да отслаби и асимилира. Със сигурност може да се каже, че в СДС започнаха процеси на стабилизация с избора на Пламен Юруков за партиен водач. Изминали са само няколко месеца, откакто бившият търговец на кафе заема високопрестижния пост на председател на СДС и все още не е ясно оформен и конкретизиран неговият лидерски профил. Интересно ще бъде да се проследи дали организационните и мениджърските умения, придобити в сферата на бизнеса, ще са достатъчни на Юруков да се справи със ситуацията в синята партия. Известно е, че СДС е партията, в която апаратните игри и уставните шашми са традиционен начин за разрешаване на конфликтите и разправа с вътрешните опоненти. Това в особено голяма степен важи за софийската организация. Проблематичен за сините е подходът към даден конфликт – за тях на първо място е важен човекът, а не проблемът. Персонификацията на конфликта, а не неговата конкретизация, е един от сигурните начини за задълбочаването му и стигането до задънена улица. Вижда се обаче, че постепенно СДС започва да излиза от капсулирането си, характерно за лидерството на Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Едновременно с това се наблюдават и не толкова положителни знаци, идващи от Юруков. Например налагането на Йордан Бакалов за председател на парламентарната група на ОДС, без провеждането на консултации и дискусия с депутатите, което автоматично повдига въпроса за легитимността на новия шеф на групата. Също така, нереално изглежда да предлагаш промени в избирателното законодателство, при положение, че СДС е единствената от значимите партии, която все още няма ясно изразена позиция и не е направила точен отчет и подробен анализ на отминалите местни избори. В ДСБ се очертава началото на кризисни процеси. Вече се оформиха вътрешнопартийни опоненти на Иван Костов, позволяващи си да разсъждават и обсъждат действията на лидера - нещо, което до скоро беше немислимо. Може да се предположи, че в партията ще започнат процеси на фрагментация, идентични с тези в СДС. Все още е рано да се правят генерални изводи за новия СОС. Това, което е ясно обаче, е, че в състава му преобладават познати лица от предишни общински съвети, чиито имена се свързват с различни „модели”- и от СДС, и от ДСБ, и от БСП. Бъдещето ще покаже дали и как ще успее да се структурира, развие и наложи обещаният от Бойко Борисов модел за „открито управление на град София”.