ДС е идеалното алиби за нашата колективна безотговорност и морален мързел.

Усещането ми за българското общество днес е като за занемарен аквариум, силно замърсен и зле оросяван с кислород, казва в интервю за Труд социалният антрополог Харалан Александров. За обществото кислородът, който го държи живо, е свободата на мисълта и етичният дебат. В нашия аквариум рибките са недохранени, болни, опърпани и все по-вяли, на дъното се търкалят доста поизгнили трупове. Пълзят слузести охлюви, по-тлъстите риби ядат по-малките и се канибализират помежду си.

Общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на ченгеджийница. През последните седмици чухме как десетки публични фигури, сред които министри, заявиха верноподанически готовността си да бъдат подслушвани. Нямало нищо лошо в подслушването, ако си невинен! След като хората с почти сексуална наслада се отдават на нахлуването на властта в личния им живот, какво друго да очакваме освен полицейщина? Ситуацията е трагикомична, защото поради липса на административен капацитет никой не е в състояние да контролира контролиращите. Няма правила, не е ясно кой дърпа конците, кой кого подслушва и защо. Ние живеем в пародия на полицейска държава, казва Александров за Труд.