5 Декември, 2007

  Ана Кочева

  Знанията на 15-годишните български ученици по природни науки ги поставят на 42-о място в международната програма PISA 2006, в която са участвали над 400 000 ученици от 57 страни. В предишно изследване, само че за четивната грамотност, българчетата са били на 32-о място от 42 позиции. Образованието ни отдавна не е това, което беше и всички добре си го знаем!

Проектът PISA е на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и има за цел да изследва знанията на учениците. Според резултата с най-добри постижения по природни науки са учениците от Финландия със среден бал 563 точки. България заема 42-о място с 434 точки. По този показател страната ни е в една група със Сърбия, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния. Момчетата са постигнали среден резултат 426 точки, момичетата - 443 точки. Според изследването се оказва още, че България се отличава със сравнително голяма разлика между най-високите и най-ниските постижения на учениците. У нас най-високият среден резултат е постигнат в профилираните гимназии - 531 точки, следвани от професионалните - 420 точки, и средните - 414 точки. В училищата, в които има приемен изпит, учениците са се представили по-добре, заедно с тези, които изучават 4 и повече часа седмично природни науки. 75,5 % от учениците учат с остаряло лабораторно оборудване.

Според изследването семейната среда също е сред факторите, които оказват много силно влияние върху постиженията на децата в училище. Учениците на по-образовани родители, както и на тези с по-висок социално-икономически статус имат и по-високи резултати. Такава тенденция е налице в Белгия, Франция и САЩ.

 От 2000 г. международната програма PISA насам тества постиженията на образователните системи. Когато то било направено за пръв път резултатите му предизвикали истински шок в някои страни и довели до дълбоки реформи в образователното дело.

Тези реформите в образователното дело в Германия например през последните години показаха своето въздействие, отбелязва днес "Die Welt":  в последното изледване на международната програма PISA 15 годишните германски ученици са дръпнали значително по-напред, отколкото през последните години, когато резултатите им са били стряскащи и за самите тях, и за цялото общество. В началото на тези изследвания в Германия е имало конструктивни дебати за силните и слабите страни на образователната система. Междувременно се е водела и сериозна политическа битка за истинската интерпретация на резултатите от изследването PISA. Тъй като обаче в Германия има фундаментално разбиране за образованието като суровината, гарантираща успеха на всяка икономика, към резултатите от тези изследвания и днес траен интерес проявяват не само политици, учители, ученици и родители, но и икономисти. В Германия е налице и друго разбиране: че успехът на една дълбока реформа в образователното дело може да дойде истински едва след десет години, за да обхване цяло едно училищно поколение. Но периодът не е стряскащо голям и не пречи на това реформите да започнат. Разбира се, немските ученици все още са далеч от световния връх, но придвижването напред е сигурен факт: по природните науки през 2000 г. Германия е заемала с 487 точки 20-то място; три години по-късно 15 –то (с 502 точки), а сега вече е на 8-мо (с 516 точки). За сравнение – Финландия като победител има 563 точки. По математика и четене учениците също показват напредък. Така че в Германия определено са склонни да говорят за стабилизация. Реформите показват своето действие, макар и с различна скорост, което впрочем ни най-малко не успокоява германците.

  Същевременно се оказва, че твърде малко страни устойчиво вървят нагоре, някои демонстрират стагнация, други дори са влошили позициите си. България е сред тях, което би трябвало не просто да навява мисли, а да подтиква към радикални действия, така както го правят всички държави, действително заинтересовани за бъдещето си. По-бърз ръст нагоре в сравнение с Германия показват Корея и Полша.

  Много са страните, които след т.нар. PISA-шок през 2000г., когато се появяват първите резултати, предприемат серия от реформи. Това съществено променя училищата. Днес вече езиковите тестове и курсове в предучилищната подготовка са нещо обичайно, както и допълнителното обучение на по-слабите ученици, или целодневните училища, както и централните изпити и сравнителни тестове за завършващи между държавите за техните образователните стандарти. Тези промени със сигурност са изиграли роля за напредъка и в Германия.

  "Die Welt" добавя, че към всичко това трябва да се прибави и още един аспект, който въобще не бива да се подценява: като последица от PISA шока преди 7 г. училището отново е в центъра на политическите и обществени дебати. Образователната политика отдавна е излязла от руслото на периферната екзотика. И тази промяна в климата се е отразила най-вече там, където е трябвало - в училището. Днес учениците са с по-високо самочувствие, по-самостоятелни, по-креативни и успяващи. Шокът преминава. Изследването очевидно е освободило много положителни сили – на учители, на родители, на ученици.

 Сега, след красноречивите за нас резултати не остава нищо друго, освен и българските институции да се стреснат достатъчно и да проумеят, че икономиката на знанието, заложена в Лисабонската стратегия, не е просто фраза, извадена от някакви си документи. Германците, на които се възхищаваме за много неща, са го казали по своему – образованието е икономическа суровина. Няма ли пълно и дълбоко разбиране за това и у нас, на следващия PISA тест можем да украсим опашката. А това ще е най-малката беля!