На днешния ден през 1945 г. е започнала Ялтенската конференция ‒ синоним на подялбата на света на зони на влияние след края на Втората световна война. Договорените условия трябвало да съществуват поне 50 години. Така е и става: след 1989 година започва радикалната промяна в страните от Източния блок.

Ялтенската конференция (Кримската конференция) е конференция на страните от антихитлериската коалиция по време на Втората световна война. Провежда се от 4 до 11 февруари 1945 г. в курорта Ливадия, близо до Ялта (Крим).

Втората от трите големи срещи на победителите във войната е организирана от Съветския съюз в курорта Ливадия, в околностите на Ялта. Огромни трудности съпътстват постигането на стандарт, подходящ за тримата най-могъщи мъже на планета, които при това са придружавани от дъщерите си като първи дами. Превърнатите в санаториуми дворци са частично разрушени и разграбени по време на мойната. Съветският съюз изпитва затруднения дори с доставянето на хранителни продукти за срещата.

На конференцията за втори път на една маса се събират „тримата големи” – Й. В. Сталин (СССР), Ф. Д. Рузвелт (САЩ) и У. Чърчил (Великобритания). В заседанията участват министри¬те на външните работи на СССР (В. М. Молотов), на САЩ (Е. Стетиниъс) и Англия (А. Идън) и техните заместници, по¬сланиците на СССР в САЩ (А. А. Громико) и в Англия (Ф. Т. Гусев), посланикът на САЩ в СССР (У. А. Хариман) и посла¬никът на Англия в СССР (А. К. Кер), ръководителите на военните ведомства на трите страни, както и дипломатически и военни съветници.
Ялтенската конференция решава съдбата на победена Германия. Според договореностите, тя следва да бъде разделена на 4 зони, окупирани от СССР, Великобритания, САЩ и Франция. Представители на Главните командвания на съюзниците образуват Контролен съвет със седалище в Берлин, който да съгласува и координира действията на съюзниците. Уточнен е и размерът на репарациите, които Германия трябва да плати – 20 млрд. долара. Договорено е половината от тази сума да получи СССР. За да е в състояние да изплати тези непосилни репарации, се предвижда да бъде иззето част от националното богатство на Германия като машини, инструменти, транспортни средства и др.

Част от клаузите на конференцията се отнасят до Полша. За нея се предвижда да получи територии от Германия, които следва да се уточнят допълнително, а източната й граница да минава по известната „линия Кързън”. Рузвелт поддържа съветското предложение за източната граница на Полша и Чърчил напразно се опитва да придвижи тази граница по-източно от „линията Кързън". Решено е просъветското полско правителство, формирано от Сталин, да се превърне в коалиционно, като се попълни с представители на полското правителство, приютено в Лондон.
Правителството на Й. Б. Тито в Югославия, според решение на конференцията, се задължава да включи в състава си членове от емигрантското правителство в Лондон.

В Ялта се приема „Декларация за свободна Европа”. В нея се подчертава решимостта на трите велики държави да оказват помощ на страните при решаването на икономически и политически проблеми. Декларацията предвижда съгласуване на политиката на САЩ, Великобритания и СССР към освободените страни и страните-сателити на Оста Берлин-Рим-Токио.

Сталин дава съгласието си Съветският съюз да обяви войнана Япония в срок от два до три месеца след капитулацията на Германия. В замяна Съветският съюз получава правото да си върне всички загубени в Руско-японската война от 1904-1905 г. територии (в добавка и Курилските острови), бази и привилегии в Североизточен Китай.

Ялтенската конференция приема структурата и началния състав на Организацията на обединените нации. Решено е на 25 април 1945 да се свика в Сан Франциско конференция на Обединените нации за учредяване на ООН. За основите ООН представителите на СССР, САЩ, Англия и Китай се договарят на конференцията в ДУМБАРТОН-Оксе през август-октомври 1944 г., където е изработен Уставът на ООН, но не е бил съгласуван въпросът за процедурата по гласуване в Съвета по безопасност на ООН. През декември 1944 г. страните достигат до споразумение, че решение е прието тогава, когато за него гласуват всички постоянни членове на Съвета за безопасност (СССР, САЩ, Англия, Франция, Китай).

Мнението на историците за Ялтенската конференция днес е различно и твърде критично. По-голямата част от тях оценяват взетите решения като „катастрофални”. Счита се, че Чърчил и Рузвелт са капитулирали пред Сталин и са допуснали поробването на народите от Централна и Източна Европа.

Късното откриване на Втория фронт лишава Рузвелт и Чърчил от възможността да се противопоставят на Сталин. Така той става главен победител във войната, като при това има възможност да обяснява крайната победа не със смъртта на милиони съветски граждани, а с превъзходството на съветския строй.

За да си спестят участието във войната срещу Япония и по този начин да не жертват свои войници (английски и американски специалисти са изчислили, че до капитулацията на „мперията на изгряващото слънце" ще загинат още 1 млн. войници на САЩ и 0,5 млн. на Великобритания), Рузвелт и Чърчил пренебрегват явните нарушения на Сталин срещу човешките права и свободи. Двамата се примиряват и с мисълта, че и срещу народите от Централна и Източна Европа ще бъдат извършени същите нарушения, при това в името на свободата и равенството.

А каква е съдбата на България, която на 1 януари 1941 година е подписала Тристанния пакт със страните от хитлеристката ос? В Париж на 10 февруари 1947 година са подписани мирни договори между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Договорите уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.

Границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването наТристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края наПървата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху комунистическия режим в България.

Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. даде началото на края на политическата система на Източна Европа. Не бива да забравяме, че опитите за демократизация в Унгария (1956) и Чехословакия (1968) и тяхното заглушаване и унищожаване, както и Перестройката в СССР след 1985 година също спомагнаха за това.

Обединението на Германия, разпадането на СССР и Югославия, разделянето на Чехословакия – това са само началните моменти в голямата промяна на света.

В България на 10 ноември 1989 г., само ден след рухването на Берлинската стена, Ноемврийският пленум на БКП освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 33 години. Така се слага началото на прехода на страната от тоталитаризъм към демокрация — провеждат се свободни избори, променя се конституцията на страната, започва преходът от еднопартийно към демократично управление, от планова към пазарна икономика.

Тогава се поставя и начало на новата външна политика на САЩ и Западна Европа към източноевропейските страни. Новите световни събития из основи променят съотношението на силите в международната политика.

Лиляна Василева