6 Декември, 2007

  Ана Кочева

  Научните изследвания в България и Румъния, съответно проблемите и перспективите след влизането ни в Европейския съюз беше централна тема на Международната Хумболтова конференция, която приключи в София. Конференцията беше организрана от Хумболтовия съюз в България с подкрепата на немската Фондация “Александър фон Хумболт”, която подпомага научното развитие на учени от цял свят.

  И какво се оказа – и тук изоставаме от румънците! Представените на конференцията доклади на румънски учени, предишни стипендианти на фондацията, показаха истински сериозния напредък в стимулирането и финансирането на научните изследвания в Румъния през последните години: 1% от БВП се отделя за научни изследвания, стипендиите на докторантите и заплатите на учените са от два до четири пъти по-високи от тези в България, учените получават допълнително заплащане от 1000 евро за публикация в списание, въведена е система от различни типове научни проекти с много добро национално финансиране, между които проекти за създаване или развитие на модерна изследователска група за 2 млн. евро на група за 5 години и др. Тези мерки вече дават първите успешни резултати: 14 талантливи млади учени са се върнали от чужбина, за да изградят свои групи в Румъния, броят на научните публикации за 2006 г. в специализирани списания е нараснал с 43% спрямо 2002 г. (за сравнение нарастването за България е 13%), и др. Съпоставката със състоянието на организацията и финансирането на научните изследвания в България показва, че ние изоставаме значително. За последните 3 години България е минала 2 места назад в класацията по брой публикации на ISI (изпреварени сме от Тайланд и Словения); 65% от местата за докторанти у нас не се заемат поради липса на кандидати; продължава и се засилва както емиграцията в чужбина на млади и утвърдени учени, така и отливът им към по-ниско квалифицирана, но по-доходна работа в България.  

Екстремно ниско е финансирането на научния сектор в България, то е в драстично противоречие както с европейските стандарти и стратегии за развитие, така и със законово утвърденото обявяване на научните изследвания за „национален приоритет“. Обоснована е и констатацията, че сега съществуващата стуктура и начин на управление на БАН не стимулира развитието на научните изследвания в тази най-голяма научна организация в България. Въз основа на наблюдаваните тенденции в един от докладите бяха очертани две възможни перспективи 1) при продължаване на сегашната политика: засилване на сегашната вълна от изтичане на мозъци, тотален колапс на научните изследвания през следващите 2 години, изоставане на България с 10-15 позиции след страни като Нигерия и Куба, както и значително понижаване нивото на висшето образование; 2) при приемане на спешни мерки за финансиране на научни изследвания, подобно на всички останали страни, членки на ЕС: постепено възтановяване на позициите на страната, връщане на подготвени учени от чужбина, подпомагане модернизирането на висшето образование и технологичното развитие на икономиката.