Сръбските власти забраниха честването на годишнината от гибелта на Васил Левски в Босилеград, съобщават бТВ и БНТ. И правилно! Дори сърбите са разбрали, че трябва да се отбележи, да се почете, но не и да се „чества” обесването на най-великия българин...
И dir.bg, и други сайтове, портали и медии напират да „честваме” 19 февруари. Странно, поне за мен е, че и „Труд” труд се нареди в този списък със заглавието: „Честваме 138-годишнината от гибелта на Васил Левски”, което е направо срамота!

Можем да честваме деня на Съединението, на Независимостта, на славянската писменост. Но да честваме обесването на Дякона, на падналите за свободата на 2 юни – това е перверзно. Почитаме – да, но не и честваме, защото това предполага празничност, тържества, веселие. Може би не се влага този смисъл, но така изглежда. Има достатъчно думи, чрез които да засвидетелсваме своята почит към българите, които заслужават. Изглежда дребно, може би незначително, да се хващаме за думата, но нима не е важно как се изразяваме и в какви думи обличаме чувствата си? Можел ли да „честваме” международния ден на пострадалите от домашно насилие или на жертвите в концентрационните лагери?! Редно ли е да се „честват” жертвите на Холокоста или на Баташкото клане и арменския геноцид? На Задушница „честваме” или почитаме (споменаваме) мъртвите?
Ако има безспорен българин в народната памет – това е Апостола. Нека поне към него се отнасяме с нужното уважение и почит.

Калина Велчева
гр. Варна