Рекетьорски схеми ни връщат в разцвета на силовите групировки
В кризата бизнесът с изкупуване на дългове намери благодатна почва за развитие. За хиляди хора изтеглените кредити се превърнаха в непосилно бреме и те просто спряха да ги изплащат. Банките съответно забуксуваха от натрупаните лоши вземания и започнаха тихомълком да продават в пакети борчовете на неизрядните си клиенти. Новата пазарна ниша предизвика изключителен интерес в определени икономически кръгове и през последните няколко години се нароиха 40-50 фирми които се специализираха в събиране на дългове. В общия случай те звънят по телефона, правят посещения по домовете и водят дела срещу длъжници от името на своите клиенти. В момента от т.нар факторинг услуги, макар и негласно, масово се ползват банки, телекоми, търговски дружества, малки и средни предприятия, както и физически лица.
Всъщност в самия бизнес за купуване на дългове няма нищо незаконно нито от страна на банките, нито от страна на купувачите. „Цедирането на вземания може да е спорно от морална гледна точка но не и от юридическа.

Член 99 от Закона за задълженията и договорите категорично урежда, че кредиторът може да прехвърля вземането на трето лице, без да пита длъжника. Логиката е, че на вас като длъжник би трябвало да ви е все едно на кого ще платите, стига да знаете, че погасявате дълга си. Законът е построен на принципа, че за кредитора е важно кой ще му бъде длъжник, докато на длъжника е безразлично кой ще му е кредитор”, обясни за „Торнадо” адвокат Петър Велчев.

Особеното е, че вместо кредиторът да уведоми длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението, това масово се прави от вече новия кредитор. Тази практика среща неподготвени длъжниците и те пост фактум разбират, че личните им данни вече са предоставени на трето лице. Това също не е незаконно, защото в общите условия на договорите има клаузи, които позволяват личните данни да бъдат разкривани, допълват от Комисията за защита на личните данни. Разбира се, не така стои въпросът, ако банките хвърлят своите длъжници на мутри и те от своя страна използват висаджийски прийоми за убеждение Факт е, че далеч не всички фирми прилагат цивилизовани методи при събирането на откупените дългове.

Денонощен тормоз и брутални заплахи за физическа саморазправа също фигурират в инструментариума на някои кредитори, чрез който те притискат длъжниците си. „Имам кредит от 20 хил. лв. към банката. След като ме съкратиха преди 7 месеца, нямаше откъде да намеря пари за вноските, изпаднах в просрочие. Първо ми звъняха от банката, а после направо ми
изпратиха някакви типове
Започнаха директно да ме заплашват - щял съм да пострадам сериозно, после намесиха и дъщеря ми - знаели къде учи, къде излиза... Ясно е, че не бяха банкови чиновници или служители във фирма, а старите мутри, но вече с бели якички”, оплака се пред „Торнадо” 43-годишният В.К. от Пазарджик, който е рекетиран от широкоплещи „експерти”.
„Ще те смачкам, ма”, „Чакам те пред входа”, „Ако не дадеш парите до час, си мъртва”. Това пък са част от sms-ите, които клиентка на компанията за „бързи” заеми „Изикредит” получава по мобилния си телефон от човек, представящ се като служител на компанията.

Подобни рекетьорски схеми ни връщат в средата на 90-те по време на разцвета на силовите групировки. Тогава например негласна тайна бе, че кръсникът на родната мафия Иво Карамански събира лошите кредити на приватизатора на „Булгарлизинг” Димитър Тадаръков. Зад много от събирачите на борчове и сега стоят лица от ъндърграунд средите, коментират запознати източници на „Торнадо”. При новите пазарни условия обаче тези играчи на пазара за кредити предпазливо замаскират следите си и легитимират дейността си, като създават фирми с международно участие и акционерни дружества.

Името на един от основателите на СИК - Младен Михалев- Маджо, също е замесено в схемата за купуване на лоши ипотечни кредити. В банковите среди бизнесменът е представен чрез „Интернешънъл Асет Банк”, но негови структури се занимавали с дълговете към гръцки трезор у нас В апетитния бизнес били намесени и хора на братята Маргини.
Докато прозрачното събиране на вземания от легални структури доскоро бе едва ли не бутикова дейност, днес влошената икономическа ситуация в страната е предпоставка този бизнес да процъфтява. През 2010 г. необслужваните кредити към банките се увеличиха с 3,03 млрд. лв. до 7,17 млрд. лв. Това съставлява 18,08% от общия портфейл на трезорите
и значително повишава кредитния им риск. Вместо да се чудят как да продадат имотите, които са си взели обратно, и да правят куп допълнителни разходи, за тях излиза много по-изгодно направо да продадат кредита на фирмите, които извършват факторинг услуги.

Цената, по която се купува, зависи от размера на вземането, просрочието, вида на дълга, дали е потребителски кредит, дали е овърдрафт, дали е обезпечен или необезпечен. Най-определящо е дали се продава в пакет или като единично вземане, обясниха експерти от Мост финанс. Напоследък банките са склонни да продадат вземанията си на цени между 8 и 15% от стойността им и да преглътнат остатъка тъй като дълго време не са успявали да убедят длъжника да се издължи.
От своя страна, фирмите се стремят да задминат средната цена, на която са изкупили дълга, за да акумулират печалби, коментираха пред „Торнадо” от една от водещите фирми за факторинг услуги S Energy. Фирмата, която събира задълженията, трябва да предложи всички възможни варианти за разсрочено плащане, ако длъжникът не може да го изплати веднага. Най-крайната мярка е завеждането на дело, но дори самите кредитори предпочитат да минат без съдебно разрешение на спора, за да си спестят разходите. Въпреки това съдът е затрупан с дела срещу нередовни платци
като само в София до момента са заведени над 60 000 подобни иска.

Средният процент, който фирмите успяват да съберат от вземанията, е около 25%. Най-дащни са жените, както и хората над 50 години, изчисляват експертите. Вече трудносъбираеми обаче са станали и сумите до 10 хил. лв. Те се придобиват на цена, много по-ниска от номиналната стойност, и фирмите се стремят да надсъберат колкото се може повече от нея, за да излязат на печалба.

Голям проблем е верижната междуфирмена задлъжнялост отчитат специалисти. Когато се стигне до контрагентите на клиентите, се оказва, че те имат да събират от други фирми, те пък от други и така се стига до 6-7 фирми назад, за да се разплете възелът. „На пазар като нашия все повече се търгува на принципа на отложеното плащане. Много малко стоки или услуги се получават на принципа cash and carry, което означава, че ние произвеждаме стоката или услугата, даваме я на определен контрагент и той ни я плаща след определен период. След ударите на кризата пренебрежителното отношение към управлението на риска ще остане в миналото и все повече български компании ще се насочват към подобен тип услуги”, обясняват събирачите на дългове.