13 Декември, 2007

Адлай Стивънсън

Ако доскорошният директор на служба „Сигурност - Военно контраразузнаване и Военна полиция" към МО генерал-майор о. р. Орлин Иванов публикува мемоарите си през близките месеци, би могъл да се нареди в челната петица на родните бестселъри. Както става на Запад. За жалост, това няма да се случи. Както мнозина герои на българския преход и особено ръководителите на секретните служби, генералът от тихия фронт осребрява мълчанието, а не разсъжденията си. За спомените му ще трябва да почакаме поне две-три десетилетия. Когато от тях ще се интересуват предимно историците.

През юни т. г. военният министър Веселин Близнаков съобщи, че ген. Иванов е подал рапорт за напускане, който той подписал със съжаление. „Причините, поради които Орлин Иванов си тръгва, са лични. Запознат съм с тях, но не бих искал да ги коментирам", заяви министърът и допълни, че е доволен от генерала и няма претенции към работата му. Самият Близнаков бе видимо облекчен, като след развръзката на сложна ситуация.

Според неофициална информация, ген. Орлин Иванов свалил пагоните, защото не бил съгласен с „пришиването" на служба „Сигурност" към новата премиерска амбиция, наречена Държавна агенция за национална сигурност. В блиц-интервюта Орлин Иванов се опита да опровергае тези коментари, но малцина му повярваха. Нещата се проясниха, когато г-н о. р. генералът влезе в управителния съвет на „УниКредит Булбанк" с петцифрена месечна заплата.

Военният контраразузнавач №1 е назначен с указ на президента Петър Стоянов и оцелява на проветривия пост повече от шест години при три правителства: на СДС, НДСВ и БСП. Подчинени на генерала и близки до Военното контраразузнаване /ВКР/ журналисти тиражираха слуховете, че О. Иванов си тръгнал, защото „все по-трудно сдържал омерзението си, че службата събира информация, която остава без последствие". Преди повече от година генералът-мъченик едва отклонил опит на ДПС да внедри на работа при него офицер от български етнос, лично предан на Доган.

Естествено, ВКР е служба със значителни манипулационни възможности, на която не са необходими сериозни усилия, за да насочи общественото внимание в желаното направление и да скрие кирливите си ризи.

Нека първо да отдадем дължимото на военните без приятели, както наричат "ве-ке-ретата" в армията. Неведнъж през последните години честни офицери от службата събират информация и подават сигнали за вредни за българската държава сделки, за корупционни схеми, оплели висши длъжностни лица в МО, политици и военни шефове, големи акули от оръжейния бизнес. В прословутата сделка със самолетите „Пилатус", сключена от тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров, ВКР събира няколко дебели папки с разобличаваща информация и ги трупва на най-високо място. "Най-високото място" обаче си затрайва, държавата е ощипана с 30 млн. /спори се долари, франкове или левове/, а незаловените престъпници израстват в йерархията. Подобно развитие на разработките е в състояние да демотивира и най-волеви и нравствено устойчиви ченгета.

Близки до „пилатусите" /засега/ са разработките около сделките с израелската фирма „Елбит системс" за ремонта на бойните вертолети, с руската фирма МАПО-МиГ за ремонта на изтребителите МиГ-29, съмнителният търг около корветите за ВМС и др. В сейфовете на ВКР и по бюрата на началниците се трупат секретни файлове, папки и досиета, но административната власт и правосъдието остават безмълвни.

Неотдавна хората на Орлин Иванов подготвили капан за корумпиран генерал, който трябвало да бъде уличен с белязани банкноти. Шефът на ВКР докладвал на висшето началство, за да получи разрешение за старта на операцията. Разрешението било дадено, но и следеният престъпник бил предупреден, измъкнал се от капана и скоро бил издигнат на „по-отговорна" работа.

Безспорни успехи за ръководството на службата станаха четворното увеличаване на щата спрямо 1999-2000 г., получено като гаранция за опазване секретите на НАТО, новата луксозна сграда в района на Военната академия и солидното ресурсно осигуряване на офицерите от ВКР с автомобили, средства за комуникация и възможности за влияние във всички равнища на военната йерархия.

Ненавсякъде военните чекисти живеят така. Преди по-малко от година службата за военно разузнаване в Полша официално е разпусната. Според полското държавно ръководство, тя била "руина от комунистическата система, опасна за законовия ред в страната". На нейно място са създадени две нови агенции: Агенция за военно разузнаване и Агенция за военно контраразузнаване. Заместник-министърът на отбраната Антони Мачеревич заявява през медиите, че разпуснатата служба е била уличена в опити за контрол и манипулиране на медиите, политиката, икономиката и финансите.

А у нас предателствата на политици и на генерали не би трябвало да служат като оправдание за учудващата пасивност на ВКР при въпиющи нарушения на нормативни разпоредби в МО, при очевидни прегрешения на лица от антуража на министри, при злепоставяне на страната ни пред съюзниците от НАТО, при замените на военни имоти по принципа „кон за кокошка". След като години наред ВКР гонеше кокошкари в поделенията, последните проверки на прокуратурата станаха явен упрек срещу службата, не успяла да осуети подготовката и осъществяването на престъпленията. Очевидно ръководителите и изпълнителските кадри е трябвало да използват всички служебни и лични възможности, за да защитят интересите на държавата, а не да успокояват съвестта си с мисълта: „Нали докладвах. Началството знае повече".

Служба, която проспива скандалите в армията, нарекоха ВКР журналисти, които не са абонирани за наградите „Офицър", раздавани ежегодно от МО. Трета година ВКР си затваря очите пред конфликт на интереси, който се разиграва в най-тясното обкръжение на министър Близнаков. Шеф на изпълнителна агенция, която върти милиони левове и организира почивката на военнослужещите, притежава фирма, която „печели" търгове и доставя хляб за големи военни поделения. Естествено, шефът на агенцията и собственик на печелившата фирма е бивш офицер от ВКР и е предаден в наследство на новия министър от неговия предшественик и съпартиец Н. Свинаров. Затова В. Близнаков упорито отговаря на журналистически въпроси и на парламентарни питания, че „не виждал конфликт на интереси" в подобен казус. 

Публична тайна е, че агенция „Кражби и разпродажби", която всъщност се нарича „Публична собственост на МО", отдавна се ползва като хранилка за партиите от управляващата коалиция и нито едно от следствията, започвали срещу бившите й директори, не стига до съда. След събирането на огромен доказателствен материал, гарантиращ на провинилия се директор поне петилетка раирано битие, милостивият министър на отбраната изпраща бившия си подчинен поживо-поздраво с уволнение по взаимно съгласие.

Военното контраразузнаване би могло да помогне на МО да изразходва по-рационално шестте милиона лева, предвидени за самолетни билети през 2007 г. С тази сума МО е рекордьор сред бюджетните всички организации в България. МО е планирало да изразходва повече от 3 000 самолетни билета, чиято дестинация най-често са Брюксел, Неапол, Истанбул, Измир и градове в САЩ. На фона на спрялата модернизация и недовършената реформа в армията подобни командировки с аромата на екскурзия все по-силно напомнят пир по време на чума.

Обръщението на шефа на ВКР към обществеността за съдействие звучи закъсняло и фалшиво. „Бих призовал всички, които имат информация, свързана с корупционни проблеми в Българската армия, независимо те дали са военнослужещи или са приятели, или семейства на военнослужещи, нека не се страхуват, а незабавно да се обърнат към всички наши служители", заявява по радиото генералът от тихия фронт.

Да се твърди, че след такива „успехи" на ВКР началникът му си отишъл с чест, би било проява на цинизъм в твърде висока степен. Цинизъм, който министрите на отбраната и приближените им политици и военни неизменно демонстрират през последните шест години.

Всъщност Орлин Иванов си тръгва, за да не понесе след време вината, че безропотно е предал агентурните досиетата на ВКР. Замисълът на ченгетата от ДС, тъкмили около Станишев арматурата на новата агенция, е след прехвърлянето на военните чекисти към новата структура да получат достъп до досиетата им. В тях ще могат да бъркат и хора на премиера, и на управляващите партии. А сред агентите на ВКР са легендирани немалко все още активи фигури: депутати, бизнесмени, сиви кардинали във високите етажи на властта, журналистически босове, магистрати, шефове на партии, партийки и прочие политическа гмеж. Който пипне тези документи преди комисията по досиетата, ще получил мощен властови ресурс за продължителен период. Плюс останалите облаги от суперагенцията.

Докато ДАНС бъде учредена и бъдат назначени началниците й, докато придобие смелост да воюва срещу корупцията и престъпността по високите етажи, доста вода ще изтече. И доста мътни сделки ще потънат в досиетата с гриф „Класифицирана информация. Делото е започнато на... и приключено на..."

Което всъщност означава „Преди прочитане да се изгори!"

Веселин Димитров