Иск за обезщетение от 200 000 лева предяви към български държавни институции лидерът на правозащитната изселническа организация BAHAD Ешреф Кахраман. Той настоява да бъде компенсиран за неимуществените вреди и здравословните проблеми, причинени му по време на т.нар. Възродителен процес.
Лидерът на BAHAD иска 120 000 лв. от Главна прокуратура и 80 000 лв.от две областни дирекции на МВР. Кахраман е бил въдворен в лагера в Белене, а по късно и интерниран без съд и присъда, съобщи в. "Нов живот"
Вчера Окръжният съд в Кърджали даде ход на делото на репресирания. Процесът е безпрецедентен. Това е първото дело заведено срещу държавни институции заради Възродителния процес от частно лице. Ще припомним, че делото срещу виновниците за Възродителния процес , заведено от държавата, което трябваше да обедини исковете на репресираните непрекъснато се отлага и е в застой.
Съдебното заседание в Кърджали се води от съдия Мария Дановска. Интересите на държавата отстояваха прокурор Николай Христов от Окръжна прокуратура и Дафин Каменов, пълномощник на Прокуратурата на Република България.
Адвокатите на Кахраман- Василев и Дуков бяха представили искова молба, в която се търси обезщетение от Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба. Поради това, че вътрешното ведомство и Следствието се оттеглиха, искът бе пренасочен освен към Прокуратурата и към Областна дирекция на МВР Кърджали и Областна Дирекция на МВР-Плевен. От районното управление на милицията в Момчилград е дошло разпореждането за въдворяване в лагера”Белене”, а от МВР-Плевен Кахраман е бил интерниран с административна мярка..
Двамата прокурори бяха категорични, че искът на Кахраман е недопустим, както и молбата му за новите ответници - областните дирекции на МВР. Те се позоваха на факта, че е имало следствено дело през 1985 г., което е било прекратено. Има давност от 5 години , която е за предявяването на парични искове и която е изтекла, подчерта прокурор Христов.
Ешреф Кахраман се мотивира, че не може да има давност при положение, че досието му е било отворени преди половин година и тогава са излезли материалите по воденото следствено дело. То е прекратено през март 1985 г. Въпреки това Кахраман е прекарал три години в Белене и след това е бил интерниран.
Съдия Дановска даде ход на делото въпреки становището на двамата прокурори.
Тя постанови искът и материалите по делото да бъдат предоставени на областните дирекции на МВР в Кърджали и Плевен ,които да дадат становище до месец. След това ще бъде насрочено ново заседание на съда.
Адвокатите споделиха, че срещат сериозни трудности при процеса. Материалите по дело № 2 за Възродителния процес са засекретени и те се опитват да намерят повече доказателства в подкрепа на тезата на Кахраман. За свидетели бяха призовани Шукрю Сюлейман и Каймет Рамадан, които не бяха разпитани на това заседание.
Ако Кахраман спечели делото срещу държавата се очаква 517 въдворени на Белене български турци или техните наследници да предявят искове към българските институции. Ако го загуби ще сезира Европейският съд по правата на човека в Страсбург.