В Македония, вместо да се опитат да решат проблемите в икономиката и да търсят начини да се подобри живота на хората, управляващите подлъгват народа с евтина пропаганда, казва ексминистърът.

Проф. Димов е бивш министър на здравеопазването на Македония в кабинета на СДСМ. Има и българско гражданство. През лятото на 2009 г. хирургът беше задържан на летището в полската столица Варшава въз основа на международна заповед за издирване и арест с цел екстрадиция. Той е хирург с международна репутация, зам. председател на Европейската академия за хирургични науки. В момента живее в София и ръководи отделението по миниинвазивна хирургия в болница Токуда.

интервю на Ана Кочева

‒ Проф. Димов, колко време след като вече не сте министър и не живеете в Македония властта продължава по един или друг начин да се занимава с Вас?

‒ Почти 5 години не ме забравят. Обвиняват ме, че съм назначил на работа медицински работници в Медицински център в Струмица. Всъщност аз съм дал съгласие по искане на директора за тези назначения с аргумента, че това е било необходимо, за да функционира центърът. Според македонската прокуратура тези хора са били назначени без съгласието на министъра на финансите. А то може да бъде писмено, мълчаливо или устно, както беше в случая. След като са получавали заплати това автоматично означава, че министерство на финансите е било уведомено и е осигурило средства за това. По същия начин беше надначен и сегашния министър на здравеопазването. Впрочем, тези хора работят там и досега. Може ли изплатените заплати на хората, които те са заработили да се квалифицират като вреда на бюджета? Ако не са били необходими, защо следващите двама министри не са ги уволнили? Моят предшественик беше направил съкращения по настояване на Световната банка и и в един момент положението стана катастрофално. Това налагаше нови назначения. Някъде останаха без шофьори, другаде без медицински сестри и доктори. В момента се назначават нови 400 здравни работници. Може ли да се прави здравеопазване без хора. Така че, предлогът да се занимават с мен е абсолютно смешен.

‒ Кой е истинският претекст всъщност?

‒ Владо Димов, бивш министър и отсъстващ от страната и без възможност да се защити в настоящия момент е подходящ да се сочи с пръст и обвинява, защото народът там има сериозни икономически, лични и екзистенциални проблеми. А такива неща лесно се продават. Вместо да се опитат да решат проблемите в икономиката и да търсят начини да се подобри живота на хората управляващите подлъгват народа с евтина пропаганда. Известно е, че когато една лъжа се повтаря постоянно, вниманието на хората се отвлича от истинските въпроси и от реалното сравнение какво здравеопазване имаше преди години и какво е положението сега. Аз съм единственият политик, декларирал всичко с което разполагаме аз и семейството ми според разпоредбите на закона. Нямам никаква промяна в имотното си състояние преди и след пребиваването ми на поста. Последният имот, който съм закупил беше 5 години преди да стана министър. Не знам какъв е предтекста, но това,че и данъчните власти се опитаха да ме натоварят с данъци, които не дължа е направо абсурдно. Действията на данъчните бяха определени като противоконституционни с решение на Конституционния съд на Македония. Вместо да преустановят незабавно процедурата те продължават да се занимават с мен.

‒ Възможно ли е най‒много да им вади очите фактът, че имате български паспорт?

‒ Би могло, разбира се. Но в Македония има много хора с американски, хърватски, сръбски, чешки, албански, словенски и косовски паспорти и от тях има такива, които са депутати, посланици или заемат други високи постове. Това е право на един човек и законът позволява двойното гражданство. Аз лично не виждам проблем в това. Но в Македония е много трудно да се разгадае истинската причина. За мен лично няма проблем, че съм с български паспорт. А и смятам, че не би било вярно да се твърди, че чувствата към българския народ в Македония са отрицателни.

‒ Полицейска държава ли е Македония?

‒ Съдейки по това, което става с мен, има злоупотреба с власт, но не бих искал аз да съм човекът, който ще коментира. По‒добре е да се видят мониторинговите доклади за страната, там е казано всичко за спазването на човешките права и всичко останало.

‒ Там има и констатации, че в последно време в затворите на Македония умират хора, в т.ч. млади, или пък има случаи като този на журналиста, който се „самоудави”. Вие като лекар считате ли, че това е възможно?

‒ Възможно е, но ако се хвърли в река и не знае да плува. В кофа с вода ми се струва, че човешкият рефлекс да си дръпнеш главата нагоре е по‒силен от това да си я натискаш надолу. Съвсем нормално е човек да има притеснения в държава, където се случват такива инциденти. В подобни случаи единственото, което остава на човек, е да стигне до чужди институции, до Страсбург, което отнема време, но все пак е някакво решение да потърсиш правата си. Тези институции са създадени най‒вече за хората, които не могат да получат истинско правосъдие в своята държава. И добре, че това го има, защото ако го нямаше, бихме се върнали назад в ония мрачни времена, когато само един човек се отъждествява с държавата. В 21 век обаче такова нещо е недопустимо. Когато такъв съд се произнесе, тогава ще се постави въпросът кой е взел такова решение. Това е все едно аз, като лекар, да получа поръчка от някого да убия пациент. Е, мога ли да направя такова нещо? А съдията го прави, защото е получил поръчка. Не мислят ли тези хора, че ще дойде момент да понесат отговорност за това, че са унищожили нечий живот, че са разрушили нечия съдба и са нанесли щети на цяло едно семейство? А обезщетенията се плащат от обикновените граждани. В Македония съдиите имат доживотен мандат и са длъжни да устоят на всякакъв натиск.

‒ Вие все пак имате реализация и професия!

‒ За това съм много благодарен. Да, намерихме начин моето семейство да не стане жертва по сценария, написан там.

‒ Последната „новост” около офертата за размяната ви срещу Мирослав Ризински не е ли продиктувана от предизборни страсти?

‒ Изборите ще бъдат най‒вероятно скоро. Аз съм интересен вече 5 години, но поради тази причина сигурно сега ще ставам още по‒интересен. Но народът не бива да се подценява, той може и да не говори, може да мълчи, но накрая много сурово наказва, така както преди това те е избрал.

‒ Вие сте известен хирург. Търсят ли Ви Ваши сънародници от Македония?

‒ Няма ден да не дойдат хора от Македония. Всички знаят къде съм и кой съм. Намират ме приятели и пациенти, между които има и хора от управляващите. Те идват тук да търсят помощ, защото няма нищо по‒ценно от здравето. Не искам да споменавам конкретни имена.

‒ Ние пък знаем, че ексминистър Божидар Димитров е бил Ваш пациент! Кажете, бихте ли отказал да оперирате някой свой политически опонент, ако допуснем хипотетично, че се създаде такава ситуация?

‒ Аз за себе си лично, като професионалист, никога не правя разлика между пациентите на масата. Но хора от сегашната власт идват и твърдят, че не могат да си обяснят защо ми се причинява всичко това и защо точно аз съм избраната жертва.

‒ Политиката затворена страница ли е за Вас?

‒ Едва ли може да се каже, че един министър на здравеопазването е политик в истинския смисъл на думата. Но е важно да е професионалист, защото ако е такъв трудно може да бъде накаран да тръгне срещу професията си с политически решения. Опасно е за системата, ако тя е ръководена от непрофесионалист. Твърде е вероятно това да доведе до непоправими последствия.

‒ Сам виждате, че тук, в България, този пост се оказа един от най‒горещите.

‒ Кратката дефиниция за пост на здряавен министър е електрическия стол за всеки кабинет. Това е така защото в България има 400 000 здравни работници заедно със семействата им, които живеят от професията си, а в същото време 7 милиона са потенциални пациенти. Много трудно се управлява такава система, особено когато няма достатъчно финанси. Аз изпитвам много силна съпричастност към тези министри, знам с какво се сблъскват. Хората си мислят, че в богатите страни всичко в този сектор е наред, но дори там не е така. Да, той се покрива с много пари, но и там дупките в бюджетите са огромни. Здравеопазването всеки ден става по – скъпо и по-скъпо, а поддържането на качеството много трудно особено в по‒бедните страни, въпреки очакванията на хората. Затова знам с какво се сблъскват тези министри всеки ден навсякъде, включително и в България.

‒ Вие работите в една иновативна област, каквато е миниинвазивната хирургия.

‒ Аз започнах с нея през 1991 година, когато тя беше още пионер. А сега повече от 70% от операциите в напредналите страни се правят по миниинвазивен път, т.е. през тези 20 години досега са усвоени огромни пространства от конвенционалната хирургия. Аз съм горд, че в нашето отделение имаме повече от 50% успешни лапароскопски операции на различни органи. Пациентът още същия ден е на крака, а на следващия си е вкъщи. Затова пациентите имат информация и я търсят. Това, което особено радва е , че младите хирурзи показват огромен интерес в този област, разбирайки че това е бъдещето.

‒ Имате ли желание да работите отново в Македония?

‒ Сигурно е, че Македония ‒ това не са управляващите. Имам там семейство, приятели, хиляди пациенти. Нито една опция не е затворена, а и на този въпрос не искам да гледам през очилата на политиката.

повече за "търговията с хора", която предлага Македония - четете в Ъндърграунд