Тайни пазарлъци за размяна на Мирослав Ризински, който излежава присъда след скалъпен процес в македонски затвор, срещу проф. Владо Димов и икономиста Владимир Тамбурковски, които живеят в България, прави македонската страна.

Предложението за това било артикулирано от министъра на външните работи на Македония Антонио Милошоски на 2‒ри март в Скопие по време на тържествения прием в хотел „Александър Палас” в Скопие по случай националния празник на България. На приема присъствали и редица изявени македонисти, "двойни играчи" и добре познати антибългарски пропагандатори, които не пропуснали удоволствието да се насладят на чудесния кетъринг, щедро осигурен от
българските данъкоплатци. Забелязан бил и архиепископ Стефан, глава на канонично непризнатата Македонска православна църква, който неотдавна нарече Спаска Митрова и македонските българи "отпадъци, предатели и изроди".

Предложението било направено пред нашия посланик в Македония и пред представители на Българския културен клуб Скопие. БККС веднага излезе с позиция, че предложението е срамно и унизително. На приема посланик Раковски Лашев дипломатично замълчал. По‒странен е фактът, че и МнВР мълчи по темата и не счете за нужно своевременно да информира българската общественост и медии за предложението, което в Македония тълкуват като срамна търговия на живи хора. Междувременно стана ясно, че това не е нова идея, въпреки ясната и недвусмислена позиция, че подобни пазарлъци са неприемливи. Само по себе си предложението звучи чудовищно, но мълчанието на официална София по него буди недоумение, особено при положение, че според запознати македонските власти нарушават конвенцията за трансфер, като повече от една година крайно умишлено протакат трансфера. В Македония мнозина са на мнение, че отношението на България във връзка с този случай е „доста нежно”, независимо от факта, че миналата година българските евродепутати от всички парламентарни групи изпратиха писмена декларация до европейските комисари по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг и по въпросите на разширяването Щефан Фюле в защита на македонския гражданин с български паспорт Мирослав Ризински.

Дълго време Ризински не е бил посещаван в затвора от официални представители на страната, едва след настояванията на брат му това все пак се случва. В последно време на тези срещи между Ризински и българския консул в затвора македонците пращали и „свидетел”, който на практика имал задачата да регистрира за какво си говорят двамата. По тази причина диалогът се свеждал единствено до формална размяна на реплики за времето и храната в затвора.
И още един факт буди недоумение ‒ вече три месеца не може да се намери български адвокат, който е нужен на Мирослав за жалбата, която той иска да подаде до Страсбург. Обяснението било, че „се работи” по случая...
Доц. Пламен Павлов, бивш шеф на Агенцията за българите в чужбина, коментира за Торнадо, че е изумен от наглостта на подобно предложение, идващо от официален представител на една модерна, надяваме се, европейска държава. Това че е направено в уж неформален план го прави още по-арогантно. Все пак сме в ХХІ век... Мога да кажа, че съм солидарен с декларацията на БККС, казва Павлов. Според него тази оферта заслужава протестна нота, но той се съмнява в готовността на Весела Чернева и Н. Младенов да реагират бързо и адекватно. А самата "оферта" е косвено признание, че Ризински е вкаран в затвора по политически причини, заключи историкът.

Кой е Мирослав Ризински?

Роден в българско семейство в Македония, Мирослав Ризински обявява ясно своето национално самосъзнание и опитва да извоюва за българите в Македония същите политически права, каквито имат власите, албанците, турците и циганите: на политическо сдружаване и представителство, право на достъп до печатни и електронни медии, право на свободно и достойно изразяване на българското национално самосъзнание. Ризински получава българско гражданство още през 2003 г. След разпадане на Титова Югославия става една от мишените на македонски биячи, които атакуваха скромната церемония по почитане паметта на българката Мара Бунева пред паметната й плоча в Скопие. През септември с. г на конгрес на Македонската патриотична организация в Детройт влиза в остри пререкания с македонския министър Ташкович, когото Мирослав обвинява в непрозрачност при взимането на решения за избор на чуждестранни инвеститори в Македония. Малко след завръщането си от САЩ през септември 2007 г., Мирослав е арестуван. Организирана му е класическа полицейска операция. Цивилни полицаи подхвърлят в офиса му няколко хиляди евро и той е обвинен за подкуп. Въпреки безспорните доказателства за скалъпени обвинения, безумните разминавания в т.нар "свидетелски" показания, безбройните и фрапантни процесуални нарушения от страна на обвинението. Другият подсъдим, Зуди Джелили, бивш кандидат за президент на Р Македония от Демократическата партия на албанците, получава същата присъда по същото скалъпено обвинение. Така и той става странична жертва на антибългарската кампания.

Като български гражданин Ризински има право на трансфер в България, но македонските власти не са предприели никакви действия за да разгледат и уважат това негово право. Самият той подава молба за това през 2009 г. Преди няколко месеца председателят на „Български културен клуб” – Скопие Лазар Младенов обяви за електронното издание Frognews.bg, че ако прехвърлянето му се забави с още няколко месеца, условията на Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица няма да са спазени формално и той ще трябва да излежи остатъка от присъдата в македонски затвор.
Несправедливо осъденият Ризински има право да ползва домашен отпуск 15 пъти годишно. Този месец е поискал да използва това свое право за 3‒ти март, Националния празник на България, чийто гражданин е и юридически, и по убеждение. И независимо, че на останалите подсъдими, независимо от етническата им принадлежност ‒ циганска, турска, албанска‒, се позволява да „излизат навън” за своите празници, на Ризински му е отказано. Пускат го три дни по‒късно. По стечение на обстоятелствата навръх Прошка. Сигурно е, че „съдниците” на Мирослав няма да я поискат от него, но понякога съдбата си знае работата и дава свои, достатъчно красноречиви знаци за справедливост, които нямат нужда от допълнително обяснение.

На Сирни Заговезни се свързахме с Мирослав Ризински през краткия промеждутък, докато той си беше вкъщи.

‒ Здравей, Миро, чудесно е, че си си вкъщи. Как вървят нещата при теб?
‒ На еднодневен уикенд съм си вкъщи; до довечера трябва да се върна обратно.
‒ Някакво развитие по делото?
‒ След няколко месеца наказанието ще изтече ‒ това е единственото и най‒сигурно развитие.
‒ Много е показателно, че те пускат точно на Прошка.
‒ Имам това право 15 пъти годишно. Но защо не му пуснаха за 2‒3 март, когато поисках уикенд за националния празник на България! Всички могат да излизат за своите празници ‒ цигани, турци, албанци, само аз не! Но няма начин да ме пречупят!
За мен най‒важен е трансферът, а нещата много се бавят. Най‒много ме боли от мълчанието на отговорните институции в София, особено при положение, че македонските власти нарушават конвенцията за трансфер.
‒ Стискаме палци! Днес е Заговезни! Прости ни!
‒ Тежко на този народ, който доброто представя като лошо, а лошото – като добро. Тежко на тези, които са мъдри само в собствените очи. Тежко на онези, които позволяват държавната машина да защитава корумпираните, а праведните да бъдат лишени от свобода. Поискайте прошка за да ви бъде простено! Прощавайте и вие, ако с нещо съм ви засегнал, съзнателно или несъзнателно!

Ана Кочева

интервю с проф. Владо Димов - четете в рубрика Интервю