Аварията в японската атомна централа върна добрия стар слух в родината


Тези дни най-добре са производителите на йод. Стоката им се граби като топъл хляб. Даже ако продължава така, ще започнат да казват, че хлябът се купува като топъл йод. Една софийска аптека продала 20 шишенца за час, т.е. по едно на три минути. Йодът струва по-малко от левче, но като се има предвид, че в шишето има само 20 кубика, литърът излиза към 50 кинта – повече от най-скъпото уиски. В Бургас, като свършил йодът, хората минали на йодасепт, който е паста за мазане. И всичко това заради слух, според който радиоактивен облак щял да мине над града точно в 22 часа миналата неделя. Информацията се разпространявала по телефона. Точността на тази прогноза е изненадваща, като се има предвид какви изрази обикновено използват метеоролозите – от сорта на „ще превалява на места”. Това значи, че някъде ще вали, а другаде не, т.е. при всички случаи предвиждането ще се сбъдне. Само дето не е ясно къде ще бъде дъждовно. А тук и денят, и часът, и мястото са точно определени.

Не, не вярвам да са се обаждали метеоролозите. Просто не звучи в техен стил. За тях облаците са купести или купесто-дъждовни, а не радиоактивни. Кой тогава ще да е източникът? Обикновено се смята, че трябва да се търси кой има полза от слуха. По тази логика първите заподозрени са производителите на йод. У нас обикновено става така – ако на някой собственик на птицеферма му залежат бройлерите във фризера, прави пресконференция и обявява, че по еди-какви си причини пилешкото ще поскъпне. От друга страна обаче този йод, дето го слагаме на рани, е опасен за пиене, та фармацевтичните фирми надали биха рискували. Освен това един инспектор в Бургас каза, че се създава излишна паника. Обърнете внимание на думата излишна. Явно има различни видове паники – ненужна и друга, която е необходима и полезна. Нашите чиновници се изразяват почти като метеоролози. Неотдавна например чух съобщение, че на улицата в София намерили живак и това вдигнало полицията на крак. Оттогава се чудя какво правят полицаите, когато няма живак наоколо – седят ли, или лежат?

Но да погледнем положително на нещата, както обичаше да ни съветва Симеон Сакскобургготски. Има поне три добри новини Първо, производство на йод се разраства и ще помогне да преодолеем по-скоро кризата. Второ, и най-важно, радиационен облак не мина. Трето, добрият стар слух се завърна у нас, и то благодарение на аварията в японската атомна електроцентрала. Някога, имам предвид в тоталитарните времена, слуховете бяха една от основните медии. Наричаха ги
агенция „Шушу-мушу”

Властта ги пускаше много ловко. Чрез тях подготвяше общественото мнение за промени и дори осъществяваше пазарни стратегии. Ако за някой високопоставен другар се чуеше нещо по-пикантно, примерно че го хванали да краде от супермаркет в чужбина, където бил с делегация, значи предстоеше да го свалят от поста му. Ако олиото залежаваше в бакалиите и имаше опасност да граняса, се пускаше мълва, че ще поскъпне. Всички днешни създатели на слухове са стажували в ЦК на БКП или в Държавна сигурност. Не случайно доста от тях днес имат пиар агенции. Официално комунистите обаче се правеха, че са против мълвите. По едно време даже тази дейност беше включена в Наказателния кодекс като престъпление. Слуховете бяха заклеймявани като фалшива информация. Да, ама понякога се оказваха верни, и още как.

Например за аварията в Чернобил през 1986 г. ни съобщиха първи именно слуховете. Навръх 1 май, когато вече тайно беше започнала евакуация на населението около централата, единствената тогава българска държавна телевизия показа репортаж от Киев, където хората се разхождаха и казваха пред камерата: „Няма радиация!” Сякаш тя може да се помирише. По онова време зевзеците дори разпространиха шеговития лозунг „Да превърнем слуховете в дела!” Та затова сега хората вярват, че радиацията иде. Парен йод духа ако осъвременим старата поговорка. Слуховете, както казва френският учен Жан-Ноел Капферер, са черната борса на информацията. Разликата между информация и слух е съвсем условна. Тя е резултат от собственото ни убеждение кое е истина и кое не. Слухът не създава мнение, той е неговата видима проява. Хората купуват йод, защото са убедени, че пак ги лъжат, че опасност няма. Повишена радиация у нас ще има. Друг е въпросът дали ще е на тревожно равнище. Френският институт по радиационна защита и ядрена безопасност вече обяви, че се очаква над страната да премине облак от Япония, но поради разсейването на частиците няма опасност. А София е само на 2000 км от Париж. В източна посока – по-близо до Страната на изгряващото слънце.

Слуховете могат да бъдат и полезни. Според легендата Ротшилдови натрупали своето богатство, защото първи научили за победата над Наполеон при Ватерло и купили на лондонската борса акции, преди цената им да се покачи. „Уолстрийт джърнъл” даже има рубрика „Чуто на улицата”. С тези примери искам да кажа, че слухът невинаги е неверен, обаче непременно е неофициален. Само тоталитарните режими слагат знак за равенство между слух и лъжа – за тях добра комуникация е еднопосочната, отгоре надолу. Слухът противопоставя друга ценност – най-хубавата комуникация е свободната, макар че достоверността й страда от това. Неверните сведения от агенция „Шушу-мушу” са цената, която се плаща за верните. Има само един начин да се премахнат слуховете – като се забрани на хората да говорят. Ако медиите станат единствен източник на сведения, значи съществува контрол над информацията. Къде тогава отива свободата на словото?

Крум Благов