20 Декември, 2007

интервю на Ана Кочева

- Ваше Превъзходителство, Вие сте в самото начало на мандата си у нас, срещаме се буквално месец след пристигането Ви тук. Какви бяха предварителните Ви информации за България, а след това и първите Ви впечатления. Разминаха ли се, покриха ли се донякъде, въпреки че със сигурност още не са пълни поради краткото време, което е минало?

- Всъщност аз не идвам за пръв път тук. Преди около четири години бях със съпругата си в България в рамките на частно пътуване. Обиколихме доста места за една седмица: бяхме в Казанлък, Велико Търново, Рилски манастир, един ден прекарахме и в София, след което направихме почивка на Черно море. Още тогава България ни се стори приятно място за живеене и за работа. И ето – четири години по-късно тази възможност наистина ни се предостави, поради което бяхме много радостни, че ще дойдем тук. Преди това – от 1997 до 2001 г. бях на работа като посланик в Киев, Украйна. Тук обаче ме заинтригува преди всичко динамиката, която насища този източноевропейски регион, особено България с нейното невероятно позитивно развитие напоследък, което няма как да не се превърне в интересно предизвикателство. Затова исках да работя тук.

- Същевременно обаче аз лично съм се сблъсквала с недостатъчно добро познаване на региона и на страната ни конкретно в масовото австрийско съзнание. Случвало ми се е в Австрия, когато се представя, че съм от България, да ме попитат как е в столицата ни Букурещ. А Виена отстои едва на някакви си 800 км от София. Има ли промяна в последно време на представите и познанието за България у вас?

- Мисля, че това през последните години се промени. Всъщност една от причините за недотам адекватните представи се дължи и на факта, че ние нямаме и не сме имали големи австрийски колонии в България, т.е. повече австрийци и австрийки, които да живеят тук постоянно. Напоследък обаче имаме доста голяма бизнес общност, около 350 австрийски предприятия са с постоянни представителства у вас, така че в икономическите среди България е едно съвсем ясно разпознаваемо понятие. Има обаче и един втори аспект и той е културният – в това си качество България вече често присъства в Австрия. Ето последният пример за това е една много успешна изложба на български икони, която се показва при голям интерес във Виена. Да не забравяме българския културен институт във Виена, който се помещава в една много известна къща – това е Дом „Витгенщайн”. Така че аз наистина вярвам, че България стана известна на хората. Е, вярно е, че има и такива австрийци, които са познавачи единствено на плажовете по „Златни пясъци”, но не и на страната навътре... Все пак да не забравяме, че в рамките на ЕС контактите със сигурност ще се интензифицират; на политическо равнище различните министри често се срещат, най-малкото това става веднъж месечно в Брюксел. Дори само то допринася много за информационния обмен между двете страни.

- Вие сам посочихте, че в Австрия функционират различни български институции: културният ни институт, български училища, български дружества. Същевременно нашата общност там не е еднородна. С какво име се ползва тя като цяло?

- Да добавим и австрийско-българското дружество, чийто президент е някогашният министър на вътрешните работи Карл Блеха. При това, ако не се лъжа, той е президент вече повече от 30 години. Това дружество е много активно, то организира туристически групови пътувания за австрийци в България, допринася изключително много за опознаването на България. А името на Карл Блеха е добре известно у нас. Това на свой ред е много позитивен факт за образа на България, когато авторитетни личности се ангажират с него.

- Аз неслучайно поставих въпроса за образа на България. От една година страната ни е член на ЕС. В този смисъл интересът към нас се засили, сега доста повече се пише в европейската преса за България. Онова, което четем обаче, в повечето случаи не е ласкателно.

- Ние добре знаем, че в рамките на самия ЕС са налице доста различия; такива има дори между Австрия от една страна и най-старите държави-членки от друга (б. ред. Австрия е член на ЕС от 1995 г.); както естествено различия има и между междинните и най-новите членки. Това е съвсем нормално. Важното е, че политическият процес приключи при единодушно съгласие. Това, за което ние настояваме и върху което България работи, е тук стандартите на ЕС да бъдат наложени, да се облекат в законови дрехи и да се спазват. Разбира се, говорим за по-продължителен процес, това няма да се случи от днес за утре, нито пък да се спусне с някакви декрети. Това са неща, които изискват време, трябва да пораснат сами. Ние все пак имаме впечатлението, че българските власти – и правителството и местната власт – активно сътрудничат и затова сме оптимисти, че България през следващите години все повече ще се свързва и сраства с ЕС.

- Кои според Вас са най-големите ни проблеми, които трябва да преборим?

- Ние знаем, при това от опита на австрийските предприемачи тук, че има области, които се нуждаят от чувствително преустройство. Те се оплакват от твърде голяма и затормозяваща бюрокрация; със сигурност редица неща в управлението могат да вървят по-просто; има неясноти и по отношение на това докъде се простират отговорностите на централната власт, къде почват тези на местната. Виждаме и проблеми в правната област, информациите, които непрестанно получаваме, ни дават основания да мислим, че съдебната ви система все още не функционира по начина, по който това се случава в европейските държави. Така че има още ред области, които трябва да се променят, а държа да ви уверя, че ЕС много точно и интензивно проследява този процес. Вярваме, че ще има положително развитие, но както казах, това едва ли ще стане бързо, на мига. Още повече, че всичко е свързано с хората, а в това отношение очевидно се налага по-дълъг превъзпитателен процес. Вземете, например, толкова дребен факт като разделното събиране на боклука, за него трябва да се култивира дисциплина, както и за редица други неща. Вероятно промяната ще донесат младите, те са и по-гъвкави, и повече пътуват и ще искат в България да е като на запад. Така че ние сме оптимисти.

- Дълги години Австрия беше сред най-големите инвеститори у нас. Продължава ли да е така, има ли го инвеститорският интерес в същите размери и напоследък?

- Точно през последните седмици осъществихме различни международни срещи, на които имах възможност да се срещна с различни австрийски бизнесмени и предприемчи. В рамките на ЦЕИ се организираха доста конференции, включително имаше и в София един икономически форум; две седмици по-късно тук дойде и австрийският вицеканцлер, нашите сънародници се срещнаха с него, а общият извод, който се направи, беше: Да! Искаме да останем в България! Да! Искаме да инвестираме тук! Има редица благоприятни предпоставки за това. Тук има валутна сигурност, българският лев е вързан за еврото и стабилността му ще се запази според правителствени информации. А това са важни елементи за дългосрочно планиране. Все пак има и известни проблеми, както посочих: бюрокрация, неяснота в разпределението на компетенциите на различно ниво, неуеднаквеност на изискванията и не винаги прозрачност. Всичко това трябва да се коригира. Все пак важното е, че нашите бизнессреди са тук и ще продължат да инвестират в България. В края на 2006 г. Австрия, струва ми се, заемаше челната позиция с 2,2 милиарда евро инвестиции. Междувременно и други страни се активизираха, може и да са ни изпреварили, но ние със сигурност оставаме сред първите.

- Има ли процес на привличане на българи в австрийските фирми, работещи у нас, така че нашенци да се връщат обратно в родината.

- Има отделни фирми, които канят български експерти, дори студенти, на които предлагат работа и така ги връщат тук, но те не са много, защото българите в чужбина са много търсена работна сила, те са много добре образовани, владеят повече езици и имат големи шансове не само в австрийски, но и във всякакви други фирми. Все пак на някои австрийски фирми се удаде да назначат българи, учили в Австрия. Трябва да отбележа, че в Икономическия университет във Виена най-голямата чуждестранна група студенти е съставена от българи.

- А как смятате, преодоляването на проблемите тук в страната по-дълго ли ще продължи отколкото при страните от предходната група – Полша, Чехия...?

- ЕС за всяка една страна поотделно е голямо предизвикателство. Така беше и за Австрия, наложиха се много промени, които направихме. Така че не бихме могли да твърдим, че Съюзът предлага един-единствен коловоз; пътищата са много, всяка страна трябва да избере своя.

- А може ли да се говори, че напоследък ЕС е обзет от известна умора, дори страхове за бъдещето си?

- Известна умора би могло да се каже, че има. При това редом с умората вероятно има и известна доза резервираност, защото проблемите, въпросите, които трябва да се решават, стават все по-сложни. В момента сме вече 27 страни-членки, при това на всяка цена бихме искали и държавите от Западните Балкани да получат своята европейска перспектива. Ние трябва много точно да изследваме тяхната специфика. Аз обаче смятам, че има политическа воля за обвързването на Западните Балкани с ЕС, разбира се, при наличие на съответните условия за това. Със сигурност има повишено внимание и по отношение на членството на Турция, това е много сложен въпрос и преговорният процес вероятно ще трае повечко години, при това днес все още не може да се предвиди какъв ще е неговият изход. Турция е една доста особена страна, тя е и твърде голяма, така че ЕС е длъжен много внимателно да прецени как точно трябва да изглеждат взаимоотношенията му с Турция.

- Този въпрос до голяма степен е свързан и с границите на ЕС, колко още може да се разширява той, вкл. и докъде, в източна посока например.

- Това не бихме могли да го знаем. Но знаем нещо много съществено – системата в рамките на самия съюз трябва да работи, в този смисъл, колкото повече нови страни се присъединяват, толкова по-сложно става. Затова не е изключено да дойде някакъв момент, в който да се наложи да кажем: в интерес на стабилността и единството на досегашните страни-членки, не сме в състояние да приемаме нови. Тогава ще трябва да търсим нови форми, за да обединим взаимноизгодните си интереси. Функционалното единство на ЕС трябва да се съхрани и това е най-важното. Просто не бихме могли да се разширяваме безгранично. Въпреки че може да ни се иска да поканим например и Централна Азия...Това едва ли ще може да се осъществи!

- Накрая ще ви попитам – къде си представяте, че ще бъде България в края на Вашия мандат?

- Вие сте член на съюза от една година, но водите много отговорна политика. Ние, разбира се, искаме това да продължи и занапред. България е надежден партньор на ЕС, ние имаме нужда от вашия глас при разрешаването на важни политически проблеми тук на Балканите, особено за Косово. В това отношение позицията на България е много важна. Имам впечатлението, че ЕС и България ще растат и ще се развиват и по-нататък заедно. При това ЕС тепърва ще взема идеи от вас и също ще се развива, а когато моят мандат приключи, България сигурно ще е отишла доста напред.