Вътрешната красота на човека е силно преувеличена, смятат аутопсиращите лекари
Д-р Ния Сърбянова от 22 години работи като патоанатом в Института „Пирогов”. За това време е направила повече от 2000 аутопсии. Животът й преминава между работата сред труповете, грижите за 12-годишната й дъщеря и делата за смъртта на убития й съпруг – журналистът издател Иво Пашалийски. Питам как такава млада жена като нея се е озовала в тази тежка професия. „Свиква се – отвръща тя - и с миризмата, и с труповете. Намирам работата си за безкрайно интересна. Можеш да видиш болестите и туморите на клетъчно ниво. Установяваш, че болестите имат цвят и специфичен мирис Виждам как изглежда ракът. Теориите за произхода на болестта са много и различни. Понякога разсейките, които дава, стават причина за смърт с неясна диагноза. Едва като видиш органите отвътре, разбираш, че туморът е плъзнал в цялото тяло. Туморите са различни по характер. Някои са много агресивни като поведение. Способността на организма да се бори също е различна – едни хора се справят, други – не. Докато правя аутопсия, се опитвам да не се вглеждам в лицето на човека. Преди години разбрах, че съм аутопсирала първата си класна ръководителка едва след като трябваше да попълня документите с името й. Почувствах се ужасно.

В спомените ми изникна усмивката й, гласът й...Може би, ако бях я разпознала преди това, щях да помоля някой колега да направи аутопсията вместо мен. Ние, патоанатомите, за разлика от докторите в другите специалности не сме в такива конкурентни отношения на борба за пациенти. Имаме чудесни взаимоотношения. Не сме мрачни хора. Когато работиш в една професия, макар това да са трупове на мъртъвци, пак се поражда своеобразен фолклор. И ние си имаме шегички помежду си. Не се страхуваме от труповете, макар всички патоанатоми неизбежно да сънуваме един и същ кошмар – че започваме аутопсия и трупът се раздвижва, че става. Естествено, това не се е случвало на нито един от нас. Аутопсиите се правят най-малко след едно денонощие от настъпването на смъртта. Но има трупове шегобийци. На мен един бивш джебчия ми „открадна” пръстен, подарък от майка ми. След аутопсия винаги прибираме всички органи обратно в тялото и подреждаме инструментариума. Къде ли не търсихме пръстена – чак развинтих сифона на мивката – да не е паднал там, докато се мия. Е, няма и няма. Накрая погледнах трупа и му казах: „Сигурно ти си го взел! Не можеш да изневериш на себе си, нали?! Професионалист си!” Пръстенът не се намери. Не вярвам в суеверия, но изгубването му е факт. Джебчията си го хареса!”, смее се Ния.



Питам я дали при биопсичните проби често се открива рак. „За съжаление, да. Има ракови образувания и при много деца
Ужасно е да аутопсираш дете. При бебетата си казваш: „Е, то още не е живяло!”, макар и това да не е успокоително. Да видиш мъртво дете е ужасно! При нас, в „Пирогов”, е може би най-добрата клиника в страната по детска хирургия – гръдна и коремна. Оперират се всички вродени дефекти и малформации. Операците са доста сложни, както и аутопсиите. За нас е важно да разберем защо си е отишло това дете! Последният ми случай беше с едно недоносено бебе. Оперирано беше своевременно, но имаше толкова много дефекти, че е било невъзможно да оживее... Благодарение на санитарите не се срещаме с близките, иначе би било още по-тягостно...” Д-р Сърбянова е имала само един случай в практиката си, в който близките замалко да не разпознаят покойника. Все повече намалявали и случаите, в които роднините искали нарочна аутопсия, за да разберат от какво е починал близкият им. Причината понякога се оказвала повече от чудновата. В един от случаите тя открива перфорация на черво от дафинов лист погълнат най-вероятно при хранене.

Преминал е от стомаха през тънките черва, вероятно се е изкривил по пътя си и е пробил дебелото черво. Чести били и перфорациите на дебело черво от пилешка кост. „Намирала съм и шепи лекарства в стомаха. Вероятно погълнати погрешка, при самолечение, или пък от хипохондрици.” Според д-р Сърбянова сърцето наистина се намира малко вляво. При инфарктите се оцветявало в жълто. „Веднага разбираш от какво е настъпила смъртта. Типичният инфаркт оцветява засегнатия участък в глинесто жълто. А инсултът е мозъчен инфаркт. Участъкът, засегнат от болестта, буквално става на каша”, казва тя. Питам д-р Сърбянова дали е възможно в тялото да се укрие веществено доказателство, както според близките на покойната тв говорителка Татяна Титянова руските експерти открили след повторна ексхумация на трупа й половин пеньоар, натъпкан в главата й „Това е работа на съдебните медици, но евисцерацията, или изваждането на органите от тялото, се прави по определен ред. Така че да не се пропусне нито една част на тялото.

Те се сецират на една масичка и се оглеждат до трупа. После се връщат обратно в тялото. Според мен не е възможно да се събере толкова голямо нещо като пеньоар в главата. Ако са го установили съдебните медици, значи е вярно, но аз просто не мога да си го представя – вътрешността на главата няма такъв обем. Обикновено след аутопсия в главата се слагат компреси, за запазване на целостта й.

Но това са попиващите кръвта хирургични компреси, които не са с голям обем. В по-специални случаи от практиката в „Пирогов”, когато имаме нужда от съдебен лекар, ние го викаме и правим съвместна аутопсия. „В нашата професия по-голямата част са жени. Не сме някакви мъжаги, които размахват ножове, но определено за тази работа е нужно мъжество, твърд характер. Постепенно свикваш да гледаш на човешкото тяло като на машина, в която някой от механизмите се е повредил.”

Еми Мариянска