Култът към личността бил превъзмогнат след Сталин.



Във въпросното клипче, тиражирано по водещи телевизии и в социалните мрежи се вижда ясно как две жертви на въоръжен грабеж, взети като заложници и освободени в последствие, благодарят на полицията. Нормално, ще си помисли човек. Забавното е, че благодарностите са режисирани и, явно, не добре репетирани. Генералният комисар на МВР (Калин Георгиев) напомни на стресираните женици да благодарят и на Премиера. Те, горките, си забравиха репликите.
Пропускането на споменаването на Б.Б.Б. (бел. на редактора – Бате Бойко Борисов) е грубо нарушаване на етикета. Можем да ги разберем тези жени. Двайсетина часа са били заложнички. От където и да го погледнеш, стресът е огромен. Едър, въоръжен, стрелящ мъж ограбва банка. Като по филмите. Те са заложници… Сценарий за филм, разбира се. Особено с наличието на инициативен комитет в защита на въпросния кортенски Робин Худ. За това, благодарейки за „адекватните” действия на полицията, те самите се държат малко неадекватно. Все пак, Ген. – м-р, Ph.D., носител на черен колан, еди-кой-си дан и кавалер на ред наши и чужди държавни отличия отиде лично в Сливен. Ченгето си е ченге, сърце юнашко не трае. Дали ще се окажат верни слуховете, че екшънът е режисиран от един определен негов „опонент”, дали заради мерак за PR или просто от мачовщина, но Той бе там. На крака му отиде на момчето. Странното е, че грабителят не излезе, поканен от Бойко.

Създаването на дискомфорт в очите на хората, особено когато става въпрос за банка, не винаги е трудно. Похарчваш една – две пешки и готово. В държавната йерархия си има ред. Един е Премиер, друг е Президент, трети – редови служите, четвърти – полицай от специално подразделение. Цял Премиер да отиде да лови банков обирджия е меко казано странно. Не му е на нивото. Никак даже. Конфуций нарича това „Да стреляш с топ по врабче” (друг е въпросът дали по времето на Конфуций е имали артилерия – вината е пак при превода).

Преди месец ми се наложи да повися в една от родните „районни” общини. Във всеки кабинет, на всяко бюро на общинар имаше стоящи, висящи, залепени, разлепени и какви ли не календари, плакати, флаери, постери, пощенски картички и т.н. и т.н. с лицето на Вожда. Спомних си, че преди година, когато отново висях пред разни канцеларии, имаше пак много – плеяда от ликовете Му. Няма медия, гонеща тираж или посетителски трафик, която да може да си позволи да мине без снимки и коментари (венцехвалителни) за Него...

Култът към личността бил превъзмогнат след Сталин. Така ли е или отново се насажда? Отново сме ръка за ръка с Големия брат. Те си имат Владимир Владимирович, а ние - Бате Бойко.

бате Гойко