Сюжетът може да ви се стори измислен, но това е само на пръв поглед и на първата ракия. После всичко става реално, като в истинския живот.

АФЕРАТА "ДРАЙФУС"


Кап. Драйфус пак е виновен...

- Миче, кво ти е, ма?
- Лошо ми е, како, лошооо... Капитан Драйфус, ако ма разбираш...
- Е как не, нали и аз съм драла козлите...
- Оуъъ-а...
- Миче, ма, ти снощи нищо не си яла, от к’во ти е лошо? Да не би пак…?
- Оуъ-а-ааа... май да...
Пляскане на ръце и други еуфорични звуци заглушават сонатата „Кейптън Драйфус и биде”, долитаща на талази откъм банята.
- Ами от кой, ма, Миче?
- Уооо...
- Не ми казвай, че е от този твоя, Хенес ли беше, Ханес ли...
- Уооа-уу...
- Е, и аз така си помислих...

Същата вечер, но на друго място, по-вляво, но не съвсем у лево, ако ме разбирате.

ПОЙНИ ВЪЛЦИ ВИЯТ ПОД ВИТОША


Нощ над Родината

- Онази твоя никаквица те изтипосала в клип!
- Еее, сега, в клипа има поне трийсет видни исторически личности. Аз съм само една от тях...
- Личности! Заврял си се в тоя Фейсбук, не виждаш ли какво пише в нета? Навсякъде ви разнасят! За Орлин Горанов даже по-малко пише..., а човекът пее все пак.
- Това е просто АБВ-то на съвременната българска журналистика – да се плюе по талантливите, хората с национален и исторически принос. Ако вземем дебата за акцията на НАТО в Либия, ще видим...
- Какъв дебат, бе, ебати... Направи ме за резил! Уж само Марин натискал секретарки, а то...
- Що слушаш хората, те са злобни, завистливи, обичат да си измислят...
- Тая вълчица само като я чуя да вие и лошо ми става! Като дете мечтаела да се снима с президента! Майко мила! Когато тя е била дете имаше само генерален секретар! Не е ли прочела барем една книга...
- Моите речи и статии...
- Е, ясно...
Някакъв шум долита отвън.
- Какво е това? – скача като ужилен той и наостря уши.
- Охраната прибира прането, какво...
- Охраната? Прането?!
- Все си зает с важни държавни дела, някой трябва да поддържа тази къща...
- Но тук няма пералня?!...
- Перем на ръка, драги - АБВ на семейните ценности...
Шумът отвън постепенно изчезва, приглушен от протяжни вълчи ноти в полите на Витоша. "Много вълци тази година, многооо. Наесен ще направим една хайка...”, помисли си той предизборно.
Бояна заспиваше тъмна и отрудена.
Под нея заспиваше София – черна и обрулена.
Още по-надолу хъркаше страната – мрачна и цървулена...


НОЩЕН БАР "ЗАХАРНО ПЕТЛЕ"


Берлускончо наш...

- Ма Гичке, ма, чу ли за Мичка, ма?
- Коя ма?
- Дето изкудкодякала ново албумче и вече целият кокошарник опиарчи, не остана сантиметър без селитра. Направо Чили ти казвам...
- Да не е Кичка, ма, дето я изнасилили през Мезозоя...
- Не през Мезозоя, а по времето на Мавзолея... Ама то едно изнасилване, все едно да те арестуват, че си дал кремвирш на куче. Но не ти говоря за Кичка, тя вече беше в НДК-то. За Мичка ти говоря, дето цуни-гуни с голямото шефче, пък после го отнесе италианчето...
- Берлускончо ли, ма? Там не играеше ли наш’то Даринче? Нали я помниш, дето киснехме в барчето под театъра по цяла нощ, пък после я изкараха артистка.
- Все тоя Берлускончо ти е в главата. Верно, даде човека по 500 евро на чофка, ама и ние свирихме квартетно цяла нощ, не е шега работа. И досега не знам, що ни върнаха в България по етапния ред... та се наложи да се реализираме във фолка...
- Та какво за тая Мичка?
- Не знаела кой е Бойко?!
- Ъъ?!
В този момент се чу шум от падащо тяло. Последва глас изпод масата.
- Не думай!
- Верно ти казвам. Питал я онзи якичкия симпатяга Росенчо Петров, що го нема в клипчето Бойко, а тя рекла "кой е тоя"?
- Е това не мога да го повервам!
- Ти остави, ами една нейна братовчедка ми каза днес у сауната, че Мичето била бременна пак.
Падналата снага се изправи рязко и отпи на едро от мохитото.
- Бременна, а не знае кой е Бойко?! Че как е станало тогава?!
- Е, и аз туй се питам...
Въпросът увисна във въздуха като примка на бесилка. Мястото бе злачно, морно и модно. Наоколо блуждаеха звуци и герести петли, опасни като повей от Фукушима...

МОКРО, МОКРО...


Ех, Леонардо...

От ранно утро телевизиите № 1,2,3,4,5,6,7 и т.н. пускаха клипчето. Водещи с влажни погледи и влажни..., точно така, познахте, питаха, що е толкова убава тая песен, че чак да се подмокри човек. „Ами убава е, ко да правим като съм талантлива”, отвечаеше Мичето.
Към 10 часа стана ясно, че и всички вестници са пуснали клипчето – на хартиен носител. И влага, влага...
След обед, клипчето се мярна между турските сериали и дамските превръзки; кървав зъб се изтърколи с дрънчене в бяла мивка и напомни за естетиката в пасторекламирането.
Вечерта ток шоутата, ах шоутата, ни заляха с клипчето, което покрай историческите личности, получили привилегията да се окажат в него и до самото Миче, вече се бе превърнало в историческо.Не, направо праисторическо! Странно, откъде проникна тази миризма на изгоряла гума...

А, да не забравя, шифърът на Леонардо не е никаква мистерия, а обикновен български сюжет, в който Червената шапчица прави Страшния вълк на пастърма. Снимките са заснети със скрита камера от посткомунистически папарак.
От мен да го знаете.

Бран Даун