театрална постановка в неустановен жанр

Явление първо и единствено:

Тошко: Како, како, ти си най‒добрата! Ще те номинират за президент!

Ж’ениту: Я, се дръж прилично, какво си се разкрещял! Тихо! Няма да го коментираме, още въобще не е сигурно.

Тошко: Ще те номинират, ма како, искат те. Няма кой друг. Серго бил спорен, Миги я издигал дядо Цар. Ще видиш, че ще опрат до теб! Ставай от тая шевна машина, ма, върви да се напудриш, че скоро ще дойдат да те калесват. Боже, боже, най‒сетне наистина ще ни върнат държавата. Како, аз ще съм ти вице, нали? Хората ще гласуват за нас, сигурен съм. Ми те вече пак ни обичат. А и почти не са спирали. За дядо вече само хубаво говорят, добре си били живели по Тошово. Знаеш ли колко народ иска да им се върне. Ти не виждаш ли 2/3 от българите вече едвам свързвали двата края, пропускали да ядат...

Ж’ениту: Мъка, мъка! Ама и за мен ‒ ех, колко добре си шиех досега. Чудя се дали въобще да се хващам на това хоро?

Тошко: Как няма, ма како! Пак ще си шиеш, какво пък ще ти пречи. На бате Гошо някой пречеше ли му 10 години да си упражнява хобитата! А на теб последната ти колекция много хубава се получи! "Еуфория" се казваше, нали? Хубаво заглавие! Сега нова модна линия ще развиеш ‒ за народа. Навремето точно народната кола в Германия цели избори спечели, нали си чела по история. Вие, там в Италианския лицей много наблягахте на историята. Ти нали точно история завърши! И бате Гошо, и той е историк, я каква приемственост...! Ех, живот, здравей, здравей! Ох, чакай да си отворя една биричка, че пресъхнах от вълнение...

Ж’ениту: Часът е 9 и половина. Не ти ли е рано?

Тошко: Развълнувах се, наистина. Представяш ли си колко ще ни е хубаво пак. Пускаме на народа саламче от 6,50, сиренце от 3,20, отваряме корекомите, всяка година правим "Знаме на мира", връщаме манифестациите, стягаме дисциплината. Тая сутрин слушам по телевизията как един дипломат се възмущава, че хората давали подкупи на КАТ‒аджиите. Това трябва да го пресечем. Едно време ти хубаво ги биеше с книжката по главите, като те спираха с Маздата, помниш ли?

Ж’ениту: Я, да мълчиш, намерил какво да се сети. Ще вземе и някой друг да си спомни; сега трябва много да внимаваме. И да спираш с тия бири, разбра ли!

Тошко: Няма, няма не се притеснявай, само най‒важното ще напомним. Извади сега големия портрет на дядо; нали ще трябва да правим фотосесия за кампанията.... А, така...А, сега ти от едната, аз от другата страна. Ей така ще застанем. Той в средата. Ми така де! 22 години стигат! Времето е наше!

подслушал: инспектор Дюдю(к)