Ju_18

На какво ли не може да се натъкне човек из нета?! Днес като се „разхождах” из мрежата, попаднах на един ферман с n‒броя npuзнaци, от които ставало ясно, че може би сте циганин. Ако отговаряте положително на тях, де. На пръв поглед звучи расистко, но като се зачете човек, излиза, че не е задължително да имаш по‒мургав цвят на кожата, за да отговаряш с „да” на повечето от въпросните условия. А те сигурно са изглеждали забавно на този, който ги е писал:

‒ Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
‒ Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
‒ Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu вce cъщuтe.
‒ Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
‒ Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa Цeнтpaлнa гapa.
‒ Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"
‒ Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
‒ Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
‒ Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
‒ Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
‒ Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки...

...и т.н., и т.н. Някои ще кажат ‒ много смешно; други веднага ще започнат да си търсят правата и ще се почувстват унижени, засегнати, оскърбени и пр. Част от тях може би с основание, другите ‒ просто така по инерция. Защото в България има хора (не е задължително да са цигани), които наистина живеят по гореописания начин. Но лошото е, че живеят така, където и да се намират.

По някои от самолетните линии от европейски столици на връщане е пълно с наши мургави съграждани. Връщат се от странство, където са си опитали късмета. При това се връщат с гръм и трясък. Станах свидетелка на едно летище каква патаклама стана, докато 30‒тина нашенци от ромски произход, както е модерно да се казва, се чекираха с огромен свърхбагаж в сакове, пликове и дисаги, който бяха помъкнали. Не искаха да го плащат. За нула време на летището се вдигна джангър като в песента „Запалила се циганска колиба...”, нашенците се тръшкаха, отказваха да дават пари, крещяха на висок глас, с една дума ‒ мила родна картинка. Как успяха да се качат, не разбрах, не ми беше удобно да седя да гледам и слушам развитието на скандала. После разни хора в самолета казаха, че това било почти ежедневие. Пък се случвало и по други авиолинии. Освен това разказаха, че тези хора не търсели работа в чужбина като останалите, презирали и „черната”, и „бялата” работа, а си изкарвали парите по познатия и у нас начин ‒ с просия, с кражби, със свирене из метрото, с далавери. Ако знаете колко пари изхарчиха на портативните ротативки на летището! Ами, не е много найс, а? Защото така се гради облика на българина в чужбина. Пък после върви обяснявай, че има и по‒различни хора, такива, които работят почтено или учат здраво. Не че няма и българи от български произход, които лепят кофти етикети върху всички останали.

Затова, като казваме „циганска работа”, имаме предвид не етническа принадлежност, а начин на живот и поведение. Не става дума за маниери като в кралски двор, но възпитанието и образованието са решаващи. А за това как да бъде образовано малцинството слушам много често, разни мастити политици често се изказват по темата. И дотам. В моето училище ромски деца няма. Сигурно няма и във вашето. Най‒вероятно и по махалите не са много. И кво правим тогава?