Картофите – варени, печени, пържени; бели, жълти, червени; ранни, късни – са сред най-използваните в кулинарията зеленчуци.
Те са най-широко отглежданите сред клубеновите растения в света и са на четвърто място по обема на суровата продукция (след ориза, пшеницата и царевицата), но това високо място се дължи на високото съдържание на вода в клубените в сравнение с другите култури.

Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили. През 16 век той е донесен в Испания (първи сведения от Севиля около 1570 г.), а оттам е разпространен в останалата част на Европа, Северна Америка, Африка и Азия.

Продавачите могат да обозначават картофите по различен начин: за варене – запазват формата си при варене; за печене цели – запазват формата си само при печене; за печене – опечени, имат добър вкус; за салати – годни за салата, стегнати и с восъкоподобно месо след варене; за пюре – при пюриране образуват гладко пюре, без влакна и зърна. Каквито и да са купените от вас картофи, те служат за приготвянето на многобройни и разнообразни ястия.

Освен за готвене картофите служат и за други полезни неща в домакинството. Ето някои от тях.

Извлечете излишната сол от супата като разрежете няколко картофа на едри парчета и ги пуснете в пресолената супа. След като започнат да омекват ги извадете, а те ще са абсорбирали излишната сол в ястието.

Можете да почистите петна от моркови и тиква по ръцете като разрежете картоф и с него натъркате ръцете си. Петната изчезват мигновено.

Сварете няколко картофа, извадете ги и в отварат потопете за час потъмнелите сребърни прибори. Изплакнете ги и те ще са възвърнали блясъка си.

Подпухнали очи се лекуват като се поставят резени от суров картоф на клепачите.

Подновяване на износени и изтъркани обувки става със суров картов. Просто натъркайте добре кожата и тя ще върне блясъка си.

Любопитно е да се посочат названията, с които се именува този толкова разпространен зеленчук в България. Пренесеният преди няколко века от Америка картоф се назовава както със славянски думи, така и със заимствани лексеми.

На българската езикова територия се откриват: влашки боб, земен боб, зимен боб, кромпил боб; гулия, гулк.

С чужд произход са названията: картофи, картоли, картошки, картофли, картоле; барабой, брамбой, барамбой; компири, кромпил, компил, кромпири, кромпъле, крумпуле; комби, комбари, комбале, кумбарици; патати, патата, патето, патеро, патала, патек, патец, пата; маджарки.

Единични названия в българските диалекти са: бръбулки, бубета, дуваци, зърна, калчуу, кочене, манджи, румпи, шъръбойки, чонгаре.

Ако знаете други названия за картофите, просто ги споделете с нас.