Вече достатъчно приказки се изговориха и доста мастило се изписа за изстъпленията Сидерови, в чийто актив се вписа и петъчния бой край джамията Баня Башъ, приключила с неколцина ранени и двама арестувани атакисти.



Случаят е особено гаден не само защото е добре известно докъде може да стигне ксенофобията и етническата нетърпимост на Балканите: до геноцид, масови кланета и изчезване на цели държави – както се случи с комшийската Югославия. Гаден е и защото се посяга на едно от най-основните човешки права: правото на вероизповедание; защото се нападат и тормозят хора в момент, отреден по техните обичаи за общуване с Всевишния. Чрез атаката си срещу молещи се хора и паленето на молитвените им килими беловласият Дуче доказа правотата на хората, които открай време го наричат Болен Сидеров: да, болен е. Но е болно и обществото ни, което търпи и толерира щенията на подобни болници – и остава сляпо за цирка, който разиграват пред очите ни техните тайни настойници.

Видеозаписите от случилото се много ясно показаха за какво става дума. Докато мюзеинът призоваваше своето паство да не отговаря на провокациите, атакистите се нахвърлиха върху молещите се мюсюлмани с ярост, която съперничи на тази от хитлеристките погроми над еврейски квартали от преди Втората световна война. И болният Волен няма право да пита полицаите защо арестуват неговите хора, а не нападнатите от тях – отговорът е очеваден: защото погромаджиите са престъпниците, а не потърпевшите от техните погроми. И ако органите на реда трябва да бъдат санкционирани за нещо, то това е единствено за мекотата на техните действия в този сблъсък, при който петима полицаи бяха ранени – и за това, че не арестуваха самия Сидеров – който очевидно беше главния инициатор на тази насилствена акция.

Вместо да попадне зад решетките, той огласи парламентарната трибуна с неистови крясъци и закани. И заплаши управляващите, чийто най-верен съюзник беше досега, със следните думи: “Всичко това, което бе досега, ще им се види детска песен, ако не вземат мерки веднага и не озаптят еничарския корпус, който действа като еничарски корпус на Турция, а не като българска полиция.” Поиска оставката на вътрешния министър, ако не освободи веднага арестуваните погромаджии, предложи му да си сложи фес, щото работел не за България, а за Турция – и заплаши, че щял да мине в опозиция.

Причините за тази изстъпленост вече бяха коментирани – и от политиците, и от пресата – като коментарите акцентираха върху нейната предизборна мотивация. Тази мотивация е налице – само че е прекалено очевидна и разбираща се от само себе си – което предполага възможността зад нея да се крият и други мотиви.

Вярно е, че “Атака” има да наваксва много в попиляното си електорално поле – и че причината за спихването й се дължи преди всичко на прекалената сервилност, с която националистите обслужваха ГЕРБ.

Вярно е и че няма как да им обърнат внимание, ако се държат като цивилизована патерица на властта – по-голям шанс да привлекат вниманието и да разпалят нисшите страсти и партиотарския ербаплък имат само като се върнат към автентичната си битност на шпицкомандаджии.

Вярно е и че ако някой трябва да благодари за атаката срещу молещите се в Баня Башъ, то това е Доган. Всъщност “Атака” и ДПС са скачени съдове, които паразитират върху етническия мир: Доган е необходимата червена мантия за бичетата от “Атака”, техните ербаплъци пък са плашилото, което позволава на Сокола да държи стегнат своя електорат. Между впрочем това плашило му е насъщно именно днес, когато хората на Касим Дал настояват движението да се освободи от хората на ДС, имащи болшинство в ръководния му елит.

Вярно е обаче и още нещо. Ако Атака действително мине в опозиция, това едва ли ще предизвика уж въжделените избори “три в едно”, за които бленуват Станишев и Първанов. И дори не толкова защото при евентуален вот на недоверие ГЕРБ ще оцелее – макар и на ръба на възможното – благодарение на реховото мнозинство, с което се сдоби, като кооптира забегналите от РЗС депутати. А по-скоро защото никой няма интерес от избори “три в едно” – които при настоящата политическа ситуация биха могли да възпроизведат съществуващото статукво.

Проблемът обаче не е дори и в това опасение: проблемът е, че това правителство е нарочено да свърши едни мърляви работи, след което да бъде зарязано като потъващ кораб – и то на първо място от неговия капитан. И ако ГЕРБ се прави на основен политически противник на БСП, а Атака заплашва да мине в опозиция, докато Доган призовава на помощ ЕС и НАТО, то ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че те съвсем не са орел, рак и щука, както изглежда на пръв поглед. И че имат солидна база за политически консенсус: най-основната точка в политическия дневен ред на България, по която тези три политически партии са на едно мнение – и образуват една негласна коалиция, която вече получи и своето име – коалицията Фукушима. ГЕРБ, БСП, Атака и ДПС са рубладжийските партии, които само след броени дни ще гласуват в парламента за построяването на АЕЦ “Белене” – продавайки интересите на страната си и поставяйки България в енергийна и политическа зависимост от Русия за десетилетия наред. Пред такава цел – какъв ти тук Сидеров, каква джамия, какви пет лева?

Само че и те имат място в целия този сценарий. Именно такива провокации са призвани да отвличат вниманието, да нагнетяват напрежение, да създават кризисни ситуации, за да мине именно това пагубно за родината ни решение някак си покрай тях, помежду другото. И докато се тюхкаме пред отвратителните сцени в центъра на столицата, и докато примираме пред мисълта за пожара, който могат да предизвикат тези искри, на България ще бъде нахлузен милиарден ярем, Бойко Борисов ще скочи зад борда и ще доплува до президентския сал, където го очакват пет години заслужена почивка, ГЕРБ ще се посмали и посниши, но ще додрапа до следващите парламентарни избори, за да заеме почетното второ място в новата (тройна или четворна – според зависи) коалиция, която ще управлява България – оглавена, разбира се, от БСП...

Може ли да се направи нещо по въпроса? Нещо, което да предотврати възможността разни местни фюрери да разиграват скечове за сметка на етническия мир, теглени на конци от задкулисни руски кукловоди (да, да, уважаеми читатели – Атака е чисто руски проект, при това много пряко свързан с енергийните мераци на Путин & CO)? Не само може, но и трябва.

Някои вече правят, каквото могат: в отворено писмо Българският хелзинкски комитет настоя главният прокурор да разпореди цялостно разследване на инцидента – и ако се докаже ключовата роля на "Атака" в него, партията да бъде обявена извън закона. Искането е резонно: според българската Конституция партия Атака трябва да бъде обявена извън закона. (Отделен въпрос е че ДПС също има антиконституционен генезис.)

Главният прокурор, разбира се, няма да си развали рахатя заради някакви си Конституция. Затова според мен не по-малко важна е каузата, учредена във Фейсбук във връзка с побоя пред Баня Башъ под името “Цвете за свободна България”. В нея се призовават “всички българи, които са християни и не вярват във Волен Сидеров” да оставят цвете в джамията в събота в 18 часа. “Срам ме е и не може да измисля нищо, друго освен да се извиня”, пишат организаторите.

Не зная колко българи са откликнали реално на този призив. Но ми се струва, че наистина трябва да ни хване срам. Срам от това, което сме; срам от това, което позволяваме да правят с нас. И след като се засрамим от себе си, от дереджето, до което сме довели нашата България, да се огледаме добре. И да се заемем със скубане на плевели и чистене на кърлежи.

Как? Ами като излезем на улицата. И като превърнем своя срам в гняв.

Едвин Сугарев
svobodata.com