12 Януари, 2008

Това съобщи агенция БГНЕС, позовавайки се на информация от директорът на библиотеката проф. Боряна Христова.

Проф. Христова уточнява, че документите са дарени на библиотеката след смъртта на неговата племенница Ганка Найденова от дъщеря й Явора Стоилова. Изложбата е под надслов „Посвещението Яворов" и на нея ще бъдат показани разчетените дневници на поета, както и оригинали от негови творби. Проф. Христова в качеството си на литератор казва още, че в тези дневници на големия творец се разкрива една особена чувствителност на най-великото човешко чувство - любовта. И нещо изключително отличаващо Яворов - при него се открива разрушителната сила на творчеството, за което обикновено се твърди, че е градивно. „При него е различно и дълбоко трагично. Да не забравяме, че на него принадлежи и най-невероятния любовен стих: „Защото аз те любя и ще унищожа и себе си и тебе", припомня директорката на Народната библиотека.

„Всяко докосване до оригинален документ, свързан с големите личности на България, е особено вълнуващо за мен не само като историк, а и докосва сърцето ми". Това пък споделя пред БГНЕС Милкана Бошнакова, завеждащ отдел „Български исторически архив" на Народната библиотека „Св. св. Кирил Методий". Тя е изследователката на бележниците на изключителния поет Пейо Яворов, разчела е текстовете и е съставител, автор на увода и коментара към книгата с първата им публикация на издателство „Захарий Стоянов".

До сега са излизали факсимилни издания на тефтерчетата на Васил Левски и Христо Ботев, по които тя също е работила.  Бошнакова, която е с 20-годишен стаж  в този отдел на Народната библиотека, казва още, че мечтае за това издание от 1996 г., от мига, когато за пръв път е видяла оригиналните бележници на Яворов. А има и един особен сантимент, защото корените на баща й са от Чирпан, родния град на поета.

Сред стотиците документи, излезли изпод ръката на П. К. Яворов, особено място заемат личните му бележници. Те са 9 на брой и се съхраняват в Български исторически архив при Народната библиотека. През 1995 г. Ганка Найденова-Стоилова, племенница на поета, чието семейство ги е съхранявало 60 години, е дарила на библиотеката "Яворовия архив", съдържащ над 2100 документа, събирани през целия й съзнателен живот. Сред материалите са много лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника, посочва Бошнакова. Ганка Найденова-Стоилова тогава поставя условие при дарението: "... до 10 (десет) години този архив не може да бъде ползван от служители на Библиотеката, нито от външни лица без мое (на Ганка Найденова ) разрешение. След смъртта ми предоставям правото на контрол на дъщеря ми Явора Василева Стоилова". Архивът бе обработен, но поставен под запрещение за ползване в срок от десет години. Седем години по-късно, през ноември 2002 г., след смъртта на Ганка Найденова, нейната дъщеря Явора Стоилова отменя поставената възбрана за използването на архива на П. К. Яворов, уточнява историчката. Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата, на която прави запис в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие - в първи Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София - във втори Софийски бележник, продължава разказа си Бошнакова. Тя специално подчертава, че поетът е имал изключително красив и четлив почерк и е владеел стенография. По-голямата част от съдържанието на бележниците са ръкописи на поетични произведения - поетът е записал в тях повече от 50 свои стихотворения, без да влизат в това число различните редакции на някои от тях. Повечето от редакциите на творбите са съвършено непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват на забележителната творба "Нощ" - 9 на брой, при това записани с многобройни поправки и зачертавания. Този факт е силно доказателство срещу тезата на Михаил Арнаудов (един от изследователите на лирическото наследство на поета - б.р.), че Яворов почти не преработва произведенията си, защото творческият акт при него е предимно мисловен и той записва на книга вече окончателно оформени стихове. Напротив - личните бележници на поета са илюстрация за нелек творчески процес и за високите художествени критерии, които си е поставял - на много места окончателният текст е върху тройно задраскване, убедена е Милкана Бошнакова.

За пръв път е направено пълно разчитане на стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред историците - изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г. Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по време на почивка. Стенографското умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация на малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки, отбелязва още изследователката. Двама специалисти са разчитали, независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов - Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната библиотека. Милкана Бошнакова акцентира специално, че един от най-важните моменти в разчитането на бележниците е уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на 12 януари 1903 г., "Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето на свободата, но на българско[то] слънце." (Досегашното разчитане е следното: "Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...") „Различието е съществено - добре е, че изданието е факсимилно и всеки, който се съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала", подчертава Бошнакова.