Книгите са прозорец към света, но не са врата...

Ju_18

Проведе ли се изпит по български език и литература, плъзват и ученическите и кандидат-студентски бисери. Понякога си мисля, че част от тях ги измислят разни зевзеци, само и само да се гаврят с пишещите. Друг път обаче установявам, че всичко е възможно, особено при лежерната подготовка на някои от изпитваните. Тази година матурите по БЕЛ предизвикаха много шум първо с т.нар. драконовски мерки за сигурност, които предприе МОНМ, след това и с факта, че се падна Ат. Далчев. Всъщност родителите бяха по-изумени от децата си и решиха, че щом те са позабравили кой е този поет, значи и ние не го знаем. Е, по-скоричко сме го чували все пак (тази учебна година), та поне сред моите съученици нямаше такива, които да не са писали въпросното интерпретативно съчинение.

И естествено, както всяка година, така и през тази, вече попаднах на "излезли" и разхождащи се вече из нета бисери от матурите. Официални резултати още няма, говори се, че ще се появят на 6-ти юни. Не знам следователно откъде са излезли бисерите и кой ги е надушил, или сътворил. Не знам автентични ли са дори. Но някои звучат забавно, така че можем да се посмеем заедно:

Книгите са прозорец към света, но не са врата.

Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастието.

Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията - с писане и четене явно не става.

Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.

Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.

Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както млади, така и стари.

Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.

В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете.

Благодаря на Кирил и Методий, че са създали азбуката, за да мога днес да чета книги.

Впрочем, за да не се чудите все още върху кое произведение се е упражнявал ученическият гений на матурите, ето го и него. Абе, защо не се пробвате и вие да напишете нещо по текста, да видим на вас как ще ви се получи, а?

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като странùците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Ат. Далчев 1926 г.