Ако хората преценят, че съм им нужен, ще дойдат след края на последната ми година и ще кажат: “Бербо, продължаваме за още една година.” Имам си договор и желанието ми е да остана. Това е “Манчестър Юнайтед”, казва двукратният шампион на Англия.

Голмайсторът на Англия даде интервю за в. 24 часа и разказа за титлата, за плановете, за семейството и за бъдещето си:

- Митко, как вози автобус №19 в Манчестър?

- Страхотно. Беше готино. Много приятно направено. Минус беше, че времето беше лошо. Обаче не попречи на толкова много хора да излязат по улиците и да празнуват с нас тази титла. Ти сам го видя. Получи се супер. Аз никога не бях имал парад. Само Райън Гигс и Пол Скоулс от всички нас бяха имали през 1999 година след спечелването на требъла. Сега и другите имахме невероятно изживяване с историческата 19-а титла.

- Макар че често си атакуван от всички страни, този път всички фенове застанаха на твоя страна. Пееха за теб, скандираха името ти, крещяха, че те обичат и трябва да останеш. Как се чувстваше, слушайки ги?

- Тези неща ме карат да се чувствам неудобно. Аз не съм свикнал. Въпреки че имаше хубави песни и възгласи по мой адрес. Наистина ми е неудобно, но пък и ме карат да се чувствам горд, че хората са оценили това, което направихме през тази година. И това, което аз направих ипомогнах на отбора. Предполагам, че на всеки играч му става малко неудобно. Защото ние следим реакциите, като започнат да пеят за някого. И всеки започва да се подиграва с нещо на този, за когото пеят. Но е готино и приятно.

- Но в случая и съотборникът ти Патрис Евра не спря да пее за теб...

- Това пък е другият пример. Той не се спира. Накрая вече нямаше глас да говори. Обаче той е най-забавният. И защото си мисли, че е певец, затова не пусна микрофона.

- Но на другите от “Юнайтед” Евра крещеше само имената, докато за теб си съчиняваше песни...

-(Смее се.)Това е, защото с него сме в близки отношения и сме големи приятели. Затова се бъзикаме постоянно. Беше малко неудобно, но много готино.

- След като спечелихте официално титлата, в интернет стана хит клипче, в което някой те интервюира, изведнъж се появи Евра и почна да те представя като най-великия голмайстор. Кой го снима?

- Снима го Рио Фърдинанд. Мисля, че беше за неговия сайт. Рио вземаше интервюта от всички съотборници - всеки да каже по нещо за титлата. И стигна до мен. Получи се много импровизирано. Изведнъж се появи и Евра. Погледнах го и се посмях доста и аз.

- Първи българин със “Златната обувка” в Англия - какво значи това за теб?

- Много съм горд от този факт. Тъй като отиваш от някаква малка държава в Англия, където всеки път на всяка тренировка, на всеки мач трябва да си над другите, защото си чужденец. Да станеш голмайстор на Англия със “Златната обувка”, е велико нещо за мен. Ще го ценя цял живот. Постигнато е с доста труд, лишения и мъки. Но накрая си струваше.

- Кой от всички голове ти е най-ценен?

- Всички са яки. Разбира се, не може да не отличиш хеттрика срещу “Ливърпул”. Надявам се това да остане в сърцата на всички фенове на “Манчестър”. Да вкараш три гола на “Ливърпул” е много голямо постижение. А и феновете постоянно ми го напомнят, така че не мога да го забравя. Особено втория гол. Той се нарежда сред най-красивите ми, най-технично изработени попадения. И бях много горд след този мач.

- Тръпнеше ли в последния мач с “Блекпул”, че Тевес може да те мине и да изпуснеш “Златната обувка”?

- Както аз съм тръпнал, така и Карлос, предполагам. После гледах - и той изпуска ли, изпуска, и аз - изпускам, изпускам... И така се получи - разделихме приза. Важното накрая е, че при рекордната 19-а титла на “Манчестър Юнайтед” българин е голмайстор на Англия. Какво повече мога да искам? Наистина се чувствах много щастлив след края на първенството. Нещата се наредиха перфектно. С едно голямо разочарование накрая. Но така е било писано.

- Нека хвърлим яснота върху това голямо разочарование накрая. Започнаха много съчинения и истории. Кажи ти - откъде гледа финала в Шампионската лига на “Уембли”?

- Нормално е хората да си измислят, след като не са ме видели на трибуните. нормално е да си помислят, че не съм на стадиона. Истината е, че бях в съблекалните. И оттам наблюдавах двубоя, на телевизора. Просто бях разочарован. И ме беше срам, че не съм в групата. Затова не исках хората да ме гледат колко ми е тежко и как се чувсттвам. Защото трудно крия емоциите си. Затова предпочетох да остана сам и да наблюдавам мача от съблекалнята.

- Кога разбре, че ще си резерва? На официалната тренировка сияеше...

- Преди мача. Мениджърът тогава казва групата. Уведоми ме за решението. Останах много разочарован. Но не можеш да направиш нищо. Трябва да го приемеш. И така - останах си в съблекалнята, изгледах мача... След загубата пак останахме в съблекалнята и изчакахме да видим какво ще каже Съра.

- Дори на пресконференцията на “Уембли” след 3:1 за “Барса” тема №2 след загубата на трофея в Шампионската лига беше “Бербатов”, каза ли сър Алекс нещо по този въпрос?

- Не. Най-голямото разочарование за всички беше изпуснатата Шампионска лига. Но и самият Сър призна в съблекалнята, че “Барселона” са ни надиграли. Предполагам, че и всички го видяха. Заслужено победиха, въпреки че вкарахме много хубав гол чрез Руни. Но “Барселона” беше с една класа над нас. Всеки в съблекалнята го призна, но това не ни попречи пак да съжаляваме. Бяхме добре подготвени, но срещу такъв отбор наистина е трудно да се играе.

- Говори ли сър Алекс специално с теб след мача?

- Не. Няма и за какво. Това е негово лично решение. Наистина бях много разочарован и ме заболя страшно много. И съм сигурен, че другите момчета извън отбора ги е боляло не по-малко от мен. Но не можех да направя нищо. Съжалявам, че България не можа да ме гледа на финала, за да се радва, да речем, или пък да плаче заедно с мен... Но всичко вече свършило. Всеки вече си прави изводите защо така, защо падна отборът, защо Бербатов не беше в групата. Но вече ти казах причината - така е преценил треньорът. Но пък винаги има следващата година. Докато играя футбол, сред целите ми ще е да взема тази купа. А в общи линии ми остана нея да взема. Но най-голямото разочарование като цяло беше, че след мача тръгнах към автобуса и един човек ме задминава. Аз нещо се бях замислил и в един момент поглеждам към него и го виждам как небрежно носи купата. Разбираш ли - минава си покрай мене купата и той я носи нанякъде. И си викам - само на толкова близко ще мине покрай мен. Все едно съм в някакъв филм. Минава и си я носи небрежно, а той, човекът, сигурно и не подозира този до него, аз, колко сигурно искам да си я взема.

- Вярваш ли, че ще имаш и четвърти шанс за финал в Шампионската лига?

- Разбира се. Защо да не вярвам. Евра има четири финала. И преди мача ми каза: "Сега ако загубя трети финал..." Защото имаше два загубени и един спечелен. Вече е с три загуби. Въпреки че аз бих дал всичко да съм на негово място, поне да имам една спечелена купа. Ще дам всичко да имам нов шанс. Но дори и да не се случи, поне съм имал възможност да играя на два финала. Място за оплакване няма.

- Промениха ли ти се плановете след 28 май 2011 година?

- Не. Аз съм футболист на “Манчестър Юнайтед” и с радост искам да си изпълня договора. Всеки има някакви трудности, но аз винаги съм се борил и ще се боря за титулярното място. Ако съм човек, който се отказва, никога нямаше да стигна до “Манчестър Юнайтед”. Никога не съм се отказвал през живота си. Идва 4 юли и почваме всичко отначало - борбата за всички титли, борбата за титулярното място.

- След финала на “Уембли” Би Би Си написа “Благодаря и сбогом, Димитър”. Какво да напише “24 часа”?

- Нормално е да напишат така, след като са си мислили, че не съм на стадиона. След мача Съра също каза, че съм бил на стадиона. защо не са му повярвали? Защо си мислят, че лъже? Ти какво да напишеш? Че съм футболист на “Манчестър” и с радост искам да си изпълня договора! В “Юнайтед” имам много щастливи моменти, станахме шампиони за 19-и път. А и както казах в клипчето на Рио, след 19 идва 20. Нали така? Това, че станах шампион и голмайстор, не означава, че трябва да спирам дотук. Искам още успехи. Отборът е голям, мачовете са много - завсеки ще има място за изява. Само да съм здрав.

- В интервю след миналия сезон ти пожелах 20 гола. Щом ще се бориш и оставаш, да ти пожелавам ли 30 за сезон 2011/2012 в “Манчестър Юнайтед”?

- (Смее се.) Вярно ми пожела 20 гола. И то взе, че стана. Явно когато човек вярва в себе си, се получава. Даже един ден си говорех с приятелите си. Те бяха гледали филм за положителното мислене в живота на човек. И веднъж нямаше какво да правя у нас. Седнах и го гледах. Като свърши, ти стоиш и си мислеш. Аз седнах и си написах на едно листче - искам да стана голмайстор на Англия, да взема “Златната обувка” и да станем шампиони. И те пък взеха, че станаха тези неща. Е, бях написал и Шампионската лига, ама то пък това не стана. Толкова силно вярвах, че ще стана голмайстор и ще сме шампиони, че стана. Вярвах и за Шампионската лига, но не се получи. Това обаче не ми намалява ентусиазма за догодина.

- Как стоят нещата с договора ти с “Юнайтед”?

- Той е за още една година. И аз съм ентусиазиран да си го изпълня въпреки разочарованието, което претърпях. Болката от “Уембли” не може да ме откаже, а още повече да ме амбицира.

- Сър Алекс не е идвал да ти каже “разделяме се”?

- Не, не. Ако хората преценят, че съм им нужен, ще дойдат след края на последната ми година и ще кажат: “Бербо, продължаваме за още една година.” А няма да дойдат още сега. Не знам хората закъде бързат. Имам си договор и желанието ми е да остана. Това е “Манчестър Юнайтед”. Конкуренцията често вади още по-хубави изяви на терена.

- Много българи реагираха емоционално след “Уембли” и според тях вече не е важно за кой клуб играеш. Какво ще каже господинът от Манчестър?

- Защо не е важно за кой клуб играя? Защото вече не харесват Съра ли? (Смее се.) Шегата настрана. Аз винаги съм се стремял към високи цели. И идването ми в “Манчестър” е най-високото стъпало за мен. След “Манчестър” всичко е надолу. И този момент ще дойде, когато ще ми кажат: Благодарим ти за всичко, вече не си ни нужен. Но за момента съм футболист на “Манчестър” и желанието ми е да остана да помогна за 20-ата титла, която ще последва. Сигурен съм.

- Коя радост ти е по-голяма - да занесеш “Златната обувка” вкъщи или да видиш там златната усмивка на Деа?

- Не можеш да сравняваш семейството и професията. И едното, и другото са ми скъпи. По принципсемейството с детето, което имам, ми излиза на първо място. Футболът не е точно на второ, но го слагам там някъде, след семейството. Вече не съм първа младост и затова се радвам, че повече от целите, които съм си поставил, съм ги отметнал. Остават още няколко. После, като свърша да играя, ще го направя с усмивка на лице, да ти кажа честно. И ще си кажа: “Всичко се нареди, както исках.”

- Случвали ли са ти се през тази година бащински неща, които досега са ти били непознати?

- Вече съм запознат с абсолютно всичко. Пълен спец съм в тази област. Което пък ме забавлява. Като се върнеш от тренировка, имал си труден ден или нещо не ти е вървяло, разнообразието вкъщи, да се занимаваш с детето, те разтоварва. Забравяш за проблемите.

- И след “Уембли” ли така се разтовари?

- Общо взето да. Със семейството, с приятелите. Те бяха на мача и след него се видях с тях, защото имах нужда да си поговоря от мъжка гледна точка с най-близките, да чуя те какво мислят. И така - споделяш с най-близките, на другия ден си леко по-добре, а след време ти минава. И се концентрираш върху следващото предизвикателство.

Найден Тодоров, 24 часа