Френският СЕМ реши да забрани употребата в ефир на имената на Twitter и Facebook. Обоснова се, че така спира безплатната нерегламентирана реклама на търговски марки, струващи милиарди.






От една страна напълно подкрепям това решение и се надявам нещо подобно да се случи и в България. Напоследък всяка втора новина, която ми четат по телевизора и радиото, има нещо общо с Фейсбук. Най-смешните групи във Фейсбук, майките се организираха във Фейсбук на протест, от Фейсбук призовават Веселин Маринов да спре да пее, министърът на външните работи се изложил във Фейсбук.

А най-много ме ядосваше информацията, че арабските страни се организирали за революция във Фейсбук и Туитър, която се оказа по-важна от самата революция. Не може да се пренебрегне и тази подробност, разбира се. Но това е революция, подкрепена от технологиите, а не предизвикана от конкретни платформи. Ако ги нямаше Фейсбук и Туитър, арабите щяха да се организират в някой форум.

Голяма реклама непрекъснато за щяло и нещяло се прави на точно тези две социални мрежи! Подозирам, че е от репортерски мързел. Не е световна конспирация за увеличаване на нечие богатство. Макар че точно тази ленива неохота да не се търсят новини извън Туитър и Фейсбук, налива нови и нови долари в сметките на собствениците на платформите.

Представям си репортери, които по цял ден седят, забили нос в мониторите, вместо да се поразмърдат, да отидат да поговорят с хора, да прочетат някой документ, да го разгадаят, да попътуват. Хиляди информационни агенции работят за тях, ПР-екипи ги канят на безброй събития, пишат им зрители и слушатели, а те все на Фейсбук разчитат, за да си изкарат надницата днес.

А във Фейсбук и Туитър не се случва нищо значително. Някакви хора само лайкват разни неща, пускат си линкове и снимки и туй то. Няма там събитие, достойно за национален ефир, пък и за цитиране на марката.

Прави са французите. Не може така. Но пък от друга страна, малко бъркат в подхода. Постъпват нетипично за тях, не хитричко и лукаво, по европейски, както им отива. А малко грубиянската, като американците, които цензурираха дори самия Марк Твен и замениха "негър" с "роб" в последното издание на писателя.

Няма нужда да обръщат чак такова внимание на тези две предприятия и да им посвещават забрани. Може да им приложат нещо, което се нарича генерицид.

Кой си спомня днес, че аспирин е бил някога бранд на "Байер"? Че търговски марки са също така ескалатор, ксерокс, термос, нескафе и цип? Днес почти никой не ги свързва с компаниите, на които принадлежат.

Макар в началото собствениците им да са били щастливи, че са ги пробутвали наляво и надясно поради липса на синоними, днес сигурно предпочитат вместо тях да бяха използвали "подемно устройство", "фотокопирна машина", "термоустойчив съд", "разтворимо кафе" и "закопчаваща пружина".

Защото в един миг търговските марки са се превърнали в синекдоха - т.е. с тях се означават всички подобни на тях, пък дори да са произвеждани от други фирми и качеството им да е доста по-ниско. "Байер" вероятно вече съжаляват, че някога не са си пуснали продукта просто като ацетилсалицилова киселина.

Тази загуба на идентичност и пренасянето на името на бранда върху всички подобни от същия вид се нарича генерицид (по аналогия с геноцида). Той убива стойността на запазената марка и я превръща в обикновена дума без никаква капитализация.

Същото ще стане и с Фейсбук и Туитър, ако просто още малко потърпим. Може днес това да ни се струва невъзможно, но сигурно и от "Байер" така са смятали някога. А това за Фейсбук и Туитър ще стане много по-бързо, отколкото се е случило с аспирина. Зукърбърг няма да успее да стигне средна възраст.

Тогава да ги видя репортерите къде ще си търсят новините.

Борис Христов
http://www.webcafe.bg