15 Януари, 2008

Елизабет Дафинова

Нов ред за достъп на медиите до парламентарните кулоари въведе председателят на Народното събрание Георги Пирински в началото на тази пленарна сесия. Журналистите вече няма да имат свободен достъп до левия кулоар, в който се намират стаите на Пирински, на шефа на кабинета му Мирон Гаврилов и на ПГ на „Коалиция за България". Там е и помещението на НДСВ, както и на „Атака" и БНС. Освен това, трибунката, от която депутати и министри даваха изявления пред медиите и която беше нещо като парламентарния Хайд парк, е махната от левия кулоар и преместена в десния. Неясно по какви критерии е решено, че бройката на журналистите с достъп до централната сграда на парламента, ще бъде само 100 (като в това число най-вероятно влизат операторите и другите технически лица от телевизионните екипи). Представителите на медиите няма да могат вече да посещават и Клуба на народния представител, т. нар. депутатско кафене, където всъщност се осъществяваха повечето срещи на журналистите с народните избраници и се дискутираха различни теми и събития. Ограничен е и достъпът на операторите и фоторепортерите до пленарната зала, тъй като те вече ще могат да ползват само „кошарката" откъм десния кулоар. По правило от години снимки не може да се правят от балконите над пленарната зала. Оттам не може да се следят и дискусиите в залата, защото акустиката е много лоша.

С други думи, левицата се скри от журналистите, за да не й се задават много и неудобни въпроси. Т.е. мушна си главата в пякъка, а при това действие съществува реален риск да лъснат някои други части на червения щраус. Защото премълчаването на проблемите, не ги решава. А нерешените въпроси и несвършената работа, няма да се решат и свършат като не се говори за тях - ей, така, някак си от само себе си. И въпреки че на думи управляващите непрекъснато повтарят, че трябва да обясняват по-добре действията си на хората, за да бъдат разбрани и подкрепени, на дело обаче правят точно обратното - крият се, вършат нещо, но не искат никой да знае какво точно, за да не ги критикува, а като ги питат - мълчат като комунисти на разпит. Най-пресният пример е с депутата от КБ Петър Мръцков, чието „интервю" само с въпроси без отговори публикува тези дни в. „Дума". Човекът преценил, че не му е времето сега да отговаря на зададените му въпроси по какви причини левицата обмисля силно ограничаване на правото на стачки и протести - нещо, с което се нарушават конституционни права на гражданите. И забележете: червеният депутат Мръцков е отказал да отговори  на най-близкия до левицата вестник.

Какво следва от това? Че който се е конфронтирал с журналистите, хаир не е видял! А също и че очевидно човекът е единственото животно, което не се учи от собствените си грешки.

В 36-ото НС, председателят му Стефан Савов се опита да „заточи" доста грубо  представителите на медиите във фоайето пред балконите над пленарната зала. Той забрани всякакъв достъп на журналистите в парламентарните кулоари, с което прекъсна възможността за какъвто и да е контакт между първата и четвъртата власт (тогава мобифоните и интернет още не бяха навлезли така агресивно в нашия живот). Скоро след това той загуби председателския си пост, а не след дълго падна от власт и „първото демократично" правителство на Филип Димитров.

Жан Виденов също тръгна по наклонената плоскост от момента, в който започна да се държи високомерно с медиите, да избягва срещите с журналисти и да не отговаря на въпросите им. С други думи, през втората година на управлението си настрои медиите срещу себе си и кабинета - и не изкара мандата си.

Изглежда на някои от червените депутати и министри май много им се иска пак да чуят песента „Пътнико Виден, пътнико -off".

Костов изкара мандата си, но през вторите две години управляваше в състояние на война с медиите. И те не му простиха в предизборната кампания през 2005 г., не са му простили и до днес.

Какво ще постигнат въведените нови правила за журналисти в кулоарите на Народното събрание? Най-малко три неща.

Първо, журналистите ще бъдат в постоянен контакт с опозицията (стаите на ОДС и ДСБ са в десния кулоар). Тя ще се грижи за медиите, ще ги ухажва, ще ги захранва информационно, ще ги пои с кафе. (Както впрочем прави всяка опозиция преди да се докопа до властта!) Така мнението на опозицията и критиките й по различни проблеми ще намират място по страниците на вестниците и в информационните емисии на телевизиите и радиата, а управляващите - ако искат, нека величествено да мълчат! Премиерът пък, необезпокояван от камери и микрофони, хитровато усмихнат, ще се движи спокойно в левия кулоар, когато идва в НС. И на охраната му от НСО няма да се налага да разбутва журналистите, за да му стори път, както това се случваше при Жан Виденов. Няма никакво съмнение, че депутатите от „Атака" и БНС ще прекарват повечето от времето си също в десния кулоар, при останалата опозиция, на сладки приказки с журналистите. Именно от представителите на опозицията медиите ще научават какво се случва в левия кулоар - така и ще го препредават на читателите, слушателите и зрителите си.

Второ, тъй като приоритет за достъп до парламента ще се даде вероятно на по-големите медии, то по-малките ще си отмъщават като гледат под лупа всички грешки и пропуски на министрите и депутатите, и ще ги раздуват по всевъзможни начини, за да достигнат до максимално широка аудитория. И няма да е чудно, ако същите управляващи, които сега налагат ограниченията, сами започнат да търсят журналистите, за да се обясняват и оправдават.

Трето, гениалното решение на червения мозъчен тръст ще направи неоценима услуга на ГЕРБ и столичния кмет Бойко Борисов, който всеки ден повтаря, че трябва да има предсрочни избори. Той със сигурност ще запълни медийното пространство, което управляващите ще освободят от присъствието си. В лицето на низвергнатите журналисти Генерала ще намери незаменим съюзник за предизвикване на предсрочни избори. Още по-настървено той ще повтаря, че управляващите се крият и налагат информационно затъмнение над делата си, защото те не са за пред хора, защото сигурно са свързани с корупция и са насочени против интересите на гражданите. Думите му ще бъдат преповтаряни от радиа, телевизии, електронни сайтове и вестници стотици пъти на ден.

Очевидно, за пореден път управляващите подценяват влиянието на медиите върху общественото мнение. За пореден път хората във властта се заблуждават, че значение имат само онези от медии, които им осигуряват конфорт и се явяват нещо като официози. Проблемът е, че те отдавна не са лидер във формирането на общественото мнение и пренебрегването на новите реалности на медийния пазар може да изиграе лоша шега на тройната коалиция.

„Новият ред" ще предизвика търкания и в самата управляваща коалиция. Депутати от НДСВ например ще намерят начин да напомнят, че именно при управлението на Сакскобургготски медиите бяха най-малко притеснявани и всъщност разполагаха с пълна свобода на действие и слово. Мъглата и тайнствеността около действията на управляващото мнозинство няма да се понравят особено на по-голямата част от жълтите народни избраници. Ще се наложи те също да посещават десния кулоар и да дават някои разяснения, за да не стават грешки. Депутатите от ДПС от своя страна едва ли ще бъдат въодушевени от факта, че всички журналисти ще се изсипят пред тяхната стая, която се намира в десния кулоар. Въпреки че те са най-трудни при даването на изявления, но поради обстоятелствата ще бъдат най-преследвани и питани като представители на управляващата коалиция.

Очевидно, в средата на мандата левицата пак не уцели най-вярното решение, за да регламентира отношенията си с четвъртата власт. И пак не е наясно нито със себе си, нито с демократичните принципи и порядки. И вероятно отречените от времето и живота комунистически рецидиви не случайно избиват именно дни преди посещението на руския президент Владимир Путин, който, както е известно не долюбва особено свободното слово и демократичните медии. На него ли искат да се харесат Пирински, Станишев, Миков и останалите? Или пък като малко, но злобно пале, червената върхушка показва зъби като усети, че зад гърба й стои големият Чопър?

Но, както е казал народът, всеки от ума си пати. Защото Путин ще си замине, а у нас ще дойдат избори.