16 Януари, 2008

Александър Иванов 

„Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелствата за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана не?” – се казва в писмото.

Според киногилдията ни отговорност просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае „зоркостта” на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението. „Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално?” - задават въпрос филмовите дейци.

„Баклава” не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни.”, е категоричното мнение на УС на СБФД.

Мнението на представителите на седмото изкуство е, че режисьорът на „Баклава” не се е справил с професионалните стандарти задължителни за микс от документално и игрално кино. И подобен факт предполагал префесионална, а не друга оценка.

Всъщност призоваването за колегиална дискусия за използваните кинематографични средства напомня за онова недалечно време, когато творческите колективи обсъждаха на художествени съвети сценарият, кой да участва във филма, как да се заснеме и кой да го режисира. Подобна ретроградност едва ли би следвало да се повтаря в днешно време, още повече, че през последните 17 години целокупното българско кино не може да се похвали с нито един игрален филм на средно европейско равнище, да не говорим за нещо повече. В отвореното писмо има опит за защита на някакъв морален коректив, какъвто следва да бъде всяко произведение на изкуството, но когато става дума за смесването на прийоми от игралното кино и документалното, не може да бъде търсена никаква сметка от когото и да било. Има добри и лоши филми. В такъв случай какво да кажем за онези, в които изобилства от визуални ефекти, съчетани с живо актьорско присъствие. В крайна сметка авторите на „Баклава” си направиха чудесна реклама. А опитите на бургаската прокуратура и на прокурор Червеняков да разследват, защо са качени кадри в Интернет и кой ги е качил, е занимание безмислено.  И нека припомним на нашите законодатели, че в цивилизованите европейски държави като Франция, Италия, Германия, Унгария, и в съседна Румъния дори, създаването и разпространението на порнографски филми не е забранено, а просто е строго регламентирано, същото важи и за Съединените щати. Забраненият плод винаги е по–вкусен, но някои бетонни глави в България не могат да го осъзнаят.