В България явно всички са доволни от положението си, щом предпочитат неделното безделие пред изборните урни.

Ju_18

Вчера у нас имаше избори. Оказа се, че мнозина въобще не бяха чували за тях, не разбраха и през самия ден, че някой някъде за някого гласува. Това също било проява на гражданското общество ‒ да избереш да отидеш или не да пуснеш бюлетина. Може...

Аз пък отидох. Беше ми интересно. Сигурно защото ми е за пръв път. Независимо че не ставаше дума за истински избори, каквито предстоят през есента. Истината е, че точно тези кандидати, които се състезаваха вчера, лично не ми говореха много. Рядко съм ги виждала, бях запомнила само името на единия, ама как и да не го запомниш...! А аз общо взето се интересувам за онова, което се случва у нас, знам най‒важните политически фигури. И някои от по‒малко важните също. Отидох да гласувам обаче, защото от малка съм чувала, че изборите са един от най‒малкото дни, в които нещо наистина зависи от теб. И аз вярвам в това.

А какво видях? Видях това, че много малко са онези хори, които искат нещо да зависи от тях. По обяд в неделя в централно столично училище имаше трима души на кръст, дошли да гласуват. Възрастни, очевидно пенсионери. Мои връстници не видях, тези с които говорих казаха, че нямат интерес. Може пък да харесват други кандидати, знам ли...Всъщност и аз харесвам други, но те въобще не са се кандидатирали и май няма да го направят.

Но какво да предполагам? Вероятно, че това означава, че всички тези хора, които си останаха по къщите, не искат нищо да се промени. Явно им е добре. Точно това не разбирам...Защо все се говори, че трябвало промяна, че хората не искали да живеят по този начин, както досега, че имало много безработни, недоволни, гладни, пък точно в деня, когато може нещо да променят, предпочитат обедната дрямка? Българинът май не вярва, че може нещо да промени сам. За себе си, но и за другите. Колко жалко! Аз пък вярвам. И затова ще гласувам отново, винаги, когато има възможност нещо да променя. Макар и минимално. Защото от малка съм запомнила и една друга поговорка ‒ капка по капка вир става!