Седмицата от 11 до 18 юни минава под знака на три народни празника – Върти-удри (11 юни), Лисо (14 юни) и Видовден (15 юни).

Българинът ги свързва с времето, когато слънцето се обръща към зима, дните започват да стават по-къси, а нощите – по-дълги. Затова всички с нетърпение очаквали изгрева, за да бъдат благословени от небесното светило.

В основата и на трите празника е историята за четиримата братя градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо, които имали власт и сила над природните стихии – летни градушки и зимни бури. В народните вярвания градушката идвала като възмездие за греховете на човека. Благословени били онези, които живеели според божиите закони и правели добрини, но лошите, завистливите и алчните били жестоко наказвани. Оттам идват предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!" и старата приказка „Скоро ще дойде и Видовден".

Своята почит към светците Вартоломей, Лисей и Амос българите изразявали като жените не подхващали никаква работа, а мъжете не излизали на полето и не извеждали животните на паша. Така се надявали да измолят тяхната благословия, да се предпазят от тежки болести - влисване, парализа и други; да не ги сполетяват бури и гръмотевици през лятото, снежни виели и вихрушки през зимата.

В някои краища св.Лисей се мислел за покровител на болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

В други селище пък Видовден свързвали със здравето на очите и виждането. В Граово, например, в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи. Момите се миели с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им, да изглеждат свежи и красиви пред момците.

Има села, които посвещават празника на Св. Вит. Светецът живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.

Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани Саси) донесли почитта към светеца в тази част на Балканите. 

В Сърбия пък се смята, че на този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на страната събития.