17 Януари, 2008

Сайтът zaGrada.bg предлага нестандартен изход на всички софиянци, които се чувстват отвратени от града си, но все пак си го обичат, или поне спомена за него:

Има вече град Ню Йорк. Днес се появи град Ню София. По познатия образец на коренните жители на Америка - индианците. Един прекрасен ден на коренните жители на София ужасно им писна и решиха доброволно да се отделят и да живеят в резерват, точно като мъдрите си събратя по съдба - червенокожите индианци. И двата горди народа станаха жертва на брутално нашествие - първите преди 200 години, а вторите само преди 17. Предвид на това, че историите имат навика да се повтарят във времето през определени пероди (като например трите чумни епидемии в Европа), така и бледоликите софиянци знаеха вече и бяха чели за съдбата на индианците и решиха по своя воля и желание да си построят нов град - само за софиянци.

Нещо като резерват. Това беше наложително, понеже повечето от тях се депресираха, залиняха, избягаха в чужбина или се преселиха в самотни къщи по чукарите на страната, за да се спасят от агресивното нашествие на селяните, които превърнаха чистия им град в тоалетна, а тях прогониха. "Не давай бисерите си на свинете, защото тях ще стъпчат, а вас ще разкъсат" Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат - пише в една древна книга, която селяните нямаха намерение тепърва да четат, понеже бяха зети с грабежи, стрелби и по-дребни кражби, което им отнемаше цялото свободно време.

Изтикаха софиянци от домовете им и им отнеха работата. Вторите пък, като остъпчиви и весели хора, когато се усетиха, вече беше твъъърде късно. Дойдоха да ни ръководят даже и ни наложиха техните престъпни клишета, кражбите, алчността и лъжата, както и любовта си към мръсотията. Не се търпи повече, не се търпи. В този нов град имаха право да живеят и работят само хора, в чиято лична карта пишеше "роден в София" - важи за всички възрастови групи.

Започна един строеж в голото поле, както винаги става в подобни случаи. Инвеститорите и проектантите на града бяха родени в София. Те проектираха следната система: между всеки 4 сгради имаше басейн, във всяка сграда имаше фитнес, сауна, солариум. Живущите ги ползваха безплатно. Един от апартаментите е детска градина, където децата стояха целодневно или почасово. Тъй като на софиянци наистина им бе писнало не на шега те си построиха завод за преработка и изгаряне на боклуците, от това излязоха брикети, а топлата отпадна вода и парата от този завод тръгваше към града, за да отоплява къщите им почти гратис, защото знаеха, че е по-добре да ползват тази така и така горещина, отколкото да я изхвърлят неразумно в облаците, които напоследък се увеличаваха и заплашваха с потоп. Всеки месец те даваха една непроменлива и константна сума от 20 лева за парно и топла вода долу на портиера, който имаше задължението да улесни живота на хората и да се грижи за плащането им. По същия начин постъпваха и с домашните си телефони, които, разбира се, нямаха нищо общо със средновековното копаене на подземни тунели и прекарване на кабели, а бяха интернетни и кейбълтел. По този начин целият град говореше по между си гратис.

Привлякоха чужди предприемачи и имаше улица "Стария Лондон" - построена от англичани по техен образец; улица "Париж" - с атмосферата и уханието на Париж. Значи имаха си и един проблем: доста се колебаеха дали да поканят японци, въпреки, че те доста искаха да построят една токийска улица с рекламите и т.н. Страхуваха се малко от японците да е залеят града им и да не стане нужда пак да се местят на друго място, защото японците искаха също да се заселят там. Най-красива беше улица "Испания", защото излезе най-купонджийската, понеже я построиха млади архитекти от Барселона. Тротоарите имаха отопление и не се заледяваха през зимата - изпълнението не е трудно. Дискотеките не са черни и депресивни наглед. Чалгата въобще беше забравена, защото на никой не му харесваше, просто нашето радио и телевизия тъкмо заради това не я пускат. А и в тях работеха също само софиянци, та и те не я харесваха. По улиците нямаше бронирани мерцедеси. За какво са ни? Ние имаме чиста съвест и спим спокойно. Дърветата са ни градски, декоративни и няма разпердушинени алергенни тополи. Жалко, че въобще вече не можем да отидем в Созопол, защото и от там ни прогониха. Но в бъдеще ще помислим и по тоз въпрос. Ще си направим друг Созопол, с клубни карти. Не е етично да си сложим електрическа бариера, но от нашествието ще се пазим с карти, издавани на жителите на града и ще се прибираме по магистралата спокойно. Другите, за да влязат в града на туризъм или по работа, ще си плащат вход на бариерата, ще си плащат и за фитнесите и басейните ни, когато искат да ги ползват. Не ме рзбирайте погрешно - човек е длъжен да предприеме нещо, за да се съхрани.

Сега издирвам приятелите си лекари и това не е лесно, защото те се изнесоха по къщи в джендема, та трябва отново да ги събера в нашата болница. А компютърни програмисти вече си имаме колкото искаме. Това не е един от поминъците на града. Само Илиянци си нямаме - и няма да си имаме. Мислихме да си наречем партията "Копеле", но май ще се казва "Ню София". Тя не е политическа, за успокоение на някои, по-скоро е клуб или лоби, което си отстоява човешките права за по-нормален живот. Когато някой не може да се пребори с нещо, е по-добре да избяга, но на по-добро място не на по-лошо. Имам приятели художници - живеят в чужбина, обещаха ми, че ще се върнат при това положение обратно и ще живеят на улица "Париж" - там сгрaдите са с ателиета на последните етажи. Ако има да прибавите нещо креативно и положително по въпроса, за да стане още-по добре - сега му е времето. Пък и ако искате да станете член на клуба (партията) "Ню София" ето ви и мейл: newsofiaok@gmail.com. Чакам.