В деня, в който църквата чества раждането на св. Йоан Кръстител - 24 юни, българите празнуват големия летен празник - Еньовден.

По време съвпада с лятното слънцестоене. Старите хора казват, че на този ден Еньо намята кожуха и тръгва за сняг, а небесното светило - умира.

Според народната традиция сутринта на Еньовден слънцето "играе" и който го види при изгрева му - ще бъде здрав през цялата година.

Нощта срещу празника ходят билярките, бродниците и житомамниците, тогава се берат любовни и разделни билки, правят се магии, гадае се за здраве, любов и брак.

На сутринта от набраните билки се оплита венец, през който всеки се провира за здраве. Билките във венеца трябва да са 77 и половина, колкото са и болестите. Еньовденският венец се пази до следващия празник и с неговите билки се церят болните през цялата година.

От набраните билки в ноща срещу Еньовден момите вият китки, които имат силата да привличат и омайват ергените, а билярките варят любовни питиета.

Народът вярва, че водата на този ден има лечевни свойства. В нея се окъпвало слънцето, преди да тръгне на зима, в нея се къпели и 77-те болести. Ако човек се окъпе този ден в река, езеро или извор, ще бъде здрав през цялата година.

Честито на всички именици - Еньо, Еню, Ене, Енко, Ена, Енина, Енеца, Енка...