Случката с боядисването на паметника на съветската армия поражда смесени чувства. От една страна подигравката с който и да било паметник едва ли е най-човешкото нещо. Както се казва - днес със съветската армия, утре и с руската,полската, финландската, българската, опълченците, Ботев, Левски... Къде е границата, която не трябва да се прекрачва? Чували сте за идиотската ченгеларска приказка за 2 юни

Спомнете си финала от бунтарският хипарски филм „Коса” . Милионната тълпа пред мемориала на незнайния воин не го нашари, а изрази протеста си срещу варварската война във Виетнам с песни. Да, разликата е, че там се отдава почит на техните загинали войници, докато тук се отдава почит на чужди войници с които все пак сме били съюзници след 9.09.1944 г.

Във войната с хитлеристите сме платили с 30 000 войнишки гроба. Преди това и с над 20 000 избити в името на царя антифашисти. На всички – дори и на американците е ясно, че ако не беше съветската армия, сега там със сигурност на постамента щеше да е статуята на Хитлер. Ние бяхме верен съюзник на фюрера – много ешелони с продоволствие са заминали за Германия. Малко се знае, че нашият военен флот заедно с фашисткия охраняваше немските комуникации и има потопени съветски подводници. Една от причините Сталин, подкрепен кротко от Рузвелт и Чърчил / за които сме били безинтересни, пък и сме сваляли техните „летящи крепости”- варварски бомбардирали и избили над 2000 граждани на София/ да иска да сме „победени”, е подкрепата на старо българско малцинство в СССР на хитлеристките войски, за което те са били съответно наказани с куршум или Сибир. Това, че не сме изпратили войски на Източния фронт не ги е трогнало победителите. Орязали са ни излаза на Бяло море, части от Македония и Добруджа. Следват и жестоки репарации. Нещо подобно е и „благодарността” на евреите. Колчем отворим дума, че сме спасили 50 000 от концлагерите, веднага ни натриват носа, че не сме спасили от газовите камери 11 000, обитаващи земите, които сме били окупирали. А дали сме могли? А че всичките велики „демокрации” просто нямат друг такъв голям пример? Мълчание.... ”Списъкът на Шиндлер” е спасил стотина. Това им е и толерантността, дето все ни я тикат под носа. „Нейсе, запуши я!”- както е казал Алеко. Що се отнася до „окупацията” – ами то всяка от страните-победители е окупирала парчето от Ялтенската си баница. Американците на курорт ли са и до ден днешен в Европа? Че и у нас си направиха бази. Пак е прав фон Клаузевиц – „който не храни собствената си армия, храни чужда!”

Живея сега в Поморие. Тук има два паметника. Единият „руският” е всъщност на пияни съветски войници, блъснали се в едно дърво. Градът се подиграва с него – по-добре да се махне. Другият е на съветски войници, единият от които е майор – най-високият чин, ако не се лъжа, загинал на българска земя.Те са прогонили децата, играещи наблизо и така са ги спасили, но неуспешно се опитали да обезвредят изхвърлена от морето мина. Нека той остане – мир на праха им.

Е, и какво да правиме все пак с този паметник? Да го гътаме ли, да го боядисваме ли? Защо пък да не направим до него още един съвсем същия, да си го боядисват младите, да ги оградим и да късаме билетчета на любопитни и за двата паметника туристи от цял свят? Току виж и хазната си понапълним ...Абе, майтап да става.

Сега сериозно – като хипар по душа от „Бийтълс”-пацифисткото поколение, един от основателите на групата за авангардни архитектурни проучвания „Студио А” от 70-те години, председател тогава на Ателието на младите архитекти към САБ, провел първите архитектурни пленери, скандализирал гилдията с щури проекти /два пъти предлаган за изключване от САБ/ това младежко боядисване много ми харесва! Всъщност, за да успеем да се измъкнем от безкрайно умопомрачителното блато на „запазване-бутане”, точно такива действия могат да ни помогнат. Човечеството бавно върви към своето ново цивилизационно ниво, младите не желаят повече да ги занимават с войни и омрази, с политически манипулации и медийно зомбиране. Упрекваме ги, че са твърде материално поколение. Да, за по-простите чалгаджии това е вярно. Те така и ще си умрат в ламтежа за пари и власт. Но има други, волни и свободни духом прекрасни млади хора. Несъмнено авторите (едва ли е само един?) са точно такива. Сегашното тотално обуначване, чалгализиране и зомбиране на хората по цял свят си има своето противопоставяне чрез тези млади хора. Разбирате ли, че те се противопоставят не само на „освободителния” паметник, а и на цялата фино заробваща не по-малко холивудска захаросана митичност. Всичките тези комиксови герои, изрисувани върху съветските войници, от една страна се подиграват с тяхното безсмислено местоположение в една страна, в която не е имало какво толкова да се освобождава – хитлеристите и техните български лакеи презглава са бягали на запад. От друга страна това е подигравка и със самата американска сурогатна поп-култура, която ни я превъзнасят като библейска истина. Расте ново поколение, в него е истината. Както току – що научих от Интернет хакери от цял свят започват тотална война срещу всички правителства и институции. Е, все от някъде трябва да започне промяната на статуквото, напук на глобализацията и „устойчивото развитие” (на световния грабеж ли?).

Моето скромно предложение с над 30 г. давност отново ще го повторя. Паметникът да се махне. Там, където сега е високата статуя да се изкопае 8-10метрова дупка и се направи мемориал на всички загинали във Втората световна война – антифашисти, войници на фронта, убити след 9.09.1944, евреи и какви ли не, които този дяволски водовъртеж е повлякъл в отвъдното. Нека всеки отдава почит на когото си иска, но и да си спомня и за другите. Да се помирим най-сетне с историята си, каквато е тя – не можем да я променим, колкото и да не ни харесва! Да затворим най-сетне тази ужасна страница! Нека възпитаме младото поколение да е наясно, какво не трябва да допуска пак! Нека статуите,които са дело на наши елитни творци, се запазят там долу, но без постаментите си. Отгоре покривът да е прозрачен и да е шадраван, чието бълбукане да напомня извечното „всичко тече, всичко се променя”. А цялото смразяващо пространство наоколо да се преустрои на парк за забавления с амфитеатър за концерти, много весели колоритни и жизнерадостни пластики – ето къде тези младежи да се изявят! 

И както пееше Джон Ленън – „всичко на този свят е любов!”... За другото просто не си заслужава да се живее....

арх.Камен Шипков