Посещението на Владимир Путин трайно укрепва стратегическите позиции на Русия в България и ясно показва голямата културна, политическа и икономическа дистанция, която разделя страната ни от новите й съюзници.
  Владимир Шопов, http://vshopov.blog.bg Приключи едно посещение, в което Русия имаше повод да бърза. В оставащите месеци до края на своя мандат президентът Путин има основната задача да довърши основната част от изграждането на външно-икономическата и политическа инфраструктура на своя модел преди да включи в управлението му своя наследник, който със своята „кадифена” биография и маниери трябва просто да навигира по изградените трасета. България надлежно му помогна в тези планове и възроди едва забравеното възприятие за страната ни като за най-верния помощник на Москва. Визитата предостави на Георги Първанов прекрасна възможност сам да разруши нелепата идея за равното разстояние /”приятел с Джордж, приятел с Владимир”/. Погледът сочи отново на Изток, ресурсната сила на Русия с лекота върна блясъка в очите на управлящите. За Европа и Америка се говори с езика на разума, на неизбежността. За Русия се говори с любов, със сърце, с емоция. Това е начинът, по който сегашното управление усеща света; изминалите няколко дни му предоставиха чудесна възможност да превърне този светоглед в политика. Възродената теза за икономизация на отношенията е твърде стара и изхабена, освен че винаги е прикривала геополитически аргументи. Тя можеше да има някаква тежест, ако за изминалите години след 1989 г. от руска посока бяхме видели някакви наченки на нормални търговски отношения, адекватен модел на развитие вместо склеротична икономическа моноструктура, базирана на износа на природни ресурси. Още по-несъстоятелна е тя на фона на пълната асиметрия в отношенията, затруднения достъп до руския пазар, нежеланието да се разреши въпросът с руския дълг. Извън всичко това, ЕС и Русия продължават да са в сблъсък поради затруднявания достъп на стоки от новите страни-членки като Полша и Литва. Нещо повече, тезата за икономизация напълно контрастира с очевидното издигане на руската култура като най-настъпателния помощен инструмент на путиновата дипломация. Събитията от последната година показват, че Русия очевидно бърза с „Южен поток” поради най-малко две причини. Първата е дългоочакваното раздвижване около проекта „Набуко”, както от страна на ЕС, така и от страна на САЩ. Втората е свързана с все по-активните дискусии около европейската енергийна стратегия, в които като цяло България мълчи. Не малко страни от ЕС активно подписват с Русия на двустранна основа, но енергетиката става все по-важна за организацията като цяло. Има движение и по въпросите на алтернативните източници на енергия, в момента се преразглежда стратегията за използване на биогорива и нейните икономически последствия. От друга страна, все по-активните усилия на САЩ и ЕС за развитие на Черноморския регион се възприемат като заплаха от страна на Русия, защото този процес може да направи алтернативните енергийни проекти много по-вероятни и да ги ускори. Достъпът до повече газ при ускорено развитие е важен, но аргументът за транзитните такси също няма особена тежест, защото подобни финансови източници не генерират значим икономически растеж. В случая с България те най-много да отидат за някой още по-голям бюджетен излишък, който ще бъде похарчен по същия непрозрачен начин като последния. Дори да приемем поведението на България по енергийните проекти с Русия за промислено, остава усещането за преднамерен дисбаланс в цялостната енергийна политика на страната. Загрижеността за енергийните източници се заявява единствено по повод руските тръбопроводи, но в същото време България само маркира участие в европейските дискусии по въпросите на бъдещето на енергетиката. Настоящото управление мълчи, когато стане дума за диверсификация на източници и видове енергия. Наскоро дори бяха редуцирани целите по отношение на изграждането на алтернативни източници на енергия, не се вижда някакво развитие по въпросите на енергейната ефективност, а фиаското с изграждането на енергийни източници, които да заместят реакторите на АЕЦ „Козлодуй” и екологично неустойчивите централи като „Марица Изток” е пълно. Комичен е и сценарият с новия опит за отваряне на 3 и 4 реактор на атомната електроцентрала като допълнителен аргумент в полза на „втора атомна”. Това вече бе пробвано, с предизвестен резултат. Жертва на посещението на руския президент е и елементарната необходимост от яснота, дискусия и оценка на подписваните стратегически проекти. Мегаломанският ентусиазъм на последните няколко дни само усилва въпроса как е възможно да се подписват подобни споразумения изцяло извън демократично избраната политическа система на страната: без обществена дискусия, без участие на парламента, с мелодраматични денонощни преговори, извънредни заседания минути преди подписите. Гръбнакът на енергийната политика за години напред бе определен в рамките на няколко дни без дори да има яснота дали всичко това е било обсъждано в рамките на коалицията. За 24 часа видяхме нагледно как точно изглежда витринното ни членство в евро-атлантическата общност. В програмата на тази среща нямаше абсолютно нищо от дневния ред на ЕС и НАТО, дори за Косово бяхме в позицията на отговарящи на въпроси. На коментарите на Путин за българския избор официалните лица отговориха с мълчание и преклонение пред „великата руска култура”, както и с тезата, че ние не се месим във вътрешните работи на „велика сила”. Всичко това е тежка символна загуба. След статута ни на „най-верния” сателит на СССР вече се сдобихме с този на най-отзивчивия съюзник на Русия в ЕС и НАТО. Поведението на Георги Първанов на откриването на руската година на културата бе на прага на дипломатическото и неговия патос прилягаше повече на ръководител на културен кръжок, отколкото на държавен глава. Това посещение трайно укрепва стратегическите позиции на Русия в България и ясно показва голямата културна, политическа и икономическа дистанция, която разделя страната ни от новите й съюзници, които все по-ясно ще разбират точно какво и кого са допуснали в собствения си дом. Искрената отдаденост към „великата страна” на днешните управляващи пък ни показа с каква лекота те са склонни да напъхат „цивилизационния” ни избор в руските допотопни разбирания за икономика, дипломация и политика.
 снимка Вяра Йовева