Много наследници на комунистически управленци така и не успяха да преодолеят шока от рязката промяна в живота им през 1989 г.

Една по-особена категория наследници се оказаха с прекършени мечти – децата на бившите партийни величия от БКП. Някои са емигрирали, други са се алкохозилирали, трети са наркомани... Е, има и такива, които са намерили мястото си и в новия живот, направили са бизнес, семейство, но дори и те живеят още със спомена за отминалата слава. Подобни драми изживяват стотици деца на комунистически величия, които така и не успяха да се приспособят и да се включат въпреки летящия си старт в следдемократичната далавера. Голяма част от тях така и не успяха да преодолеят шока от рязката промяна. Защото мечтите им за бляскав живот са били прекършени точно когато е трябвало той да започне. За тях в пълна сила може да важи казаното от Гъртруд Стайн на Хемингуей: "Вие всички сте едно изгубено поколение!"

Владко на Татко
Владимир Живков е може би най-потърпевш. В миналото името му беше нарицателно за спокоен живот и щастливо бъдеще. Още по комунистическо време лафът „Живее си като Владко” доби особена популярност. С падането на стария режим битието му се преобръща може би най-жестоко. Много от децата на тогавашното политбюро се опитаха да изкопчат поне малки територии от старите позиции на бащите си. Синът на Тодор Живков просто се покри. „Не искам да говоря за себе си, оставете ме на мира”, е неизменният му отговор, когато някой от медиите се опита да измоли интервю. Наследникът на Първия предпочита и днес да живее в отшелничество в къщата си на ул. „Секвоя”. Преди баща му да бъде свален от власт, на него му се възлага шеметна кариера. Също като децата на останалите главни в социалистическата система. Още от раждането си е възпитаван, че един ден властта ще бъде предадена в ръцете му. Минава и през полагащото му се образование, прави шеметна кариера в партията майка. След 10 ноември опитва да се захване с частен бизнес. Известно време се препитава от квартална видеотека. После отваря собствен ресторант, но неуспешно. Близки приятели на Владимир Живков твърдят, че той е понесъл изключително сложно краха и смъртта на баща си. В мигове на редки откровения твърдял пред тях, че е сред най-онеправданите.

„Друго ми се полагаше, но имаше хора, които се наложиха и объркаха всичко”, признавал Владимир Живков. В миналото нямаше човек в държавата, който да не е виждал поне веднъж снимка на симпатичния младеж, вперил уверен поглед в обектива. Днес едва ли някой би познал в попрегърбения 60-годишен мъж някогашния наследник на държавния глава.
Дъщерята на дипломата Сред децата от „изгубеното поколение” има и такива, чиито истории не стават публично достояние. Такава е драмата на Раличка. Тя е на 39 години. Баща й е дългогодишен дипломат от кариерата в годините преди демокрацията. Следвала го е в различните му назначения по света, учила е в престижни училища и колежи в Аржентина, Швеция и Индия. Владее перфектно английски, испански и руски, много добре френски и немски и поназнайва пенджаб, но напоследък много й се спи. Иначе става рано - към десет, десет и половина. Пие кафе, пуши пет-шест цигари, гълта хапчета и си ляга отново. Живее в престижния столичен квартал "Изток", но почти не излиза навън.

Само веднъж седмично отива до офиса на баща си, за да си вземе седмичната издръжка. Оживява се единствено когато дойде гаджето й Антон, с три години по-млад от нея. Той е голямата й любов. Въпреки че прекалява с пушенето (не само на тютюн), пие кафе, бира, водка и каквото там изобщо има, прави магистралки, нерядко се боцка и обича да се самозадоволява на публични места, Антон всъщност е лошо момче. Наскоро се е опитал да я убие. С приятели от наркоманската му тайфа решили, че ако се сдобият с нотариалния акт на апартамента й, ще могат да го продадат и така ще имат за дневни дози години наред. За целта обаче Раличка трябвало да бъде отстранена. Дали й свръхдоза екстази, която тя както винаги доверчиво погълнала. Минути по-късно започнала да се гърчи на дивана в предсмъртна агония. Антон и приятелите му я наблюдавали с почти научен интерес. По едно време някой се сетил, че нещо липсва, отишъл до касетофона и пуснал "Аве, Мария". Прекарала целия ден в гърчове и отделяне на всякакви секрети и накрая организмът й се преборил. Докато разказва това, Раличка, от една страна, се оплаква, а в същото време се залива от смях. И след случилото се продължава да живее с Антон.

Тази история е типична за много други „изоставени” деца. Имали са нещастието да бъдат деца на величия, но след 10 ноември успехът сякаш е секнал за тях. Бащите и майките им вече са никои, а привилегиите са спрели.

Изгонен
Детството си Дамян Дамянов прекарва сред себеподобни. Той е син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември.
В миналото има привилегията да се срещне на живо с партийни ръководители от соцлагера като Никита Хрушчов, Антонин Новотни, Янош Кадар. Виждал се е и с маршалите Жуков и Бирюзов, разговарял е и с първия космонавт на СССР Юрий Гагарин. Също както при останалите, 10 ноември слага край на мечтите за успешна кариера. Дамян Дамянов е готвен да наследи баща си в партийната кариера. Полага му се и подходящо образование. Изведнъж се срива. Т.нар. демокрация преобръща живота му наопаки. Намира си работа, но не на ръководен пост. Известно време работи дори в един кабинет с Ахмед Доган. За Дамян Дамянов промяната е особено тежка. Стига се дотам, че е изгонен от семейното жилище в центъра на София. Апартаментът е имот на някогашната фамилия Бурови, който е даден на фамилията му от Тодор Живков. След промените се оказва, че други имат право върху него и Дамян Дамянов остава буквално на улицата.

Обречен като останалите, днес някогашният обещаващ наследник живее повече със спомените от миналото. При срещи охотно разказва преживени случки. Колкото повече време минава, толкова повече носталгията по предишния строй надделява.

Асен
Асен е 41-годишен, син на бивш районен кмет и висш партиен кадър. Като млад е бил луда глава. Обичал високите скорости и редовно си устройвал гонки с ченгетата - тогава им казваха милиционери. Любим номер му бил да спре с алфата си до милиционерска патрулка и да покаже среден пръст през отворения прозорец. Следва лудо преследване из кварталните улички. До момента, когато му омръзне. Тогава той набива спирачки пред къщата си и невъзмутимо се прибира. Милиционерите, отлично знаещи чия е въпросната къща, си подвиват опашките и си тръгват. За последно направил този номер в началото на деветдесетте, но забравил, че баща му вече не е управленски фактор. Това и бил първият му арест, последван от много други. Скоро го спипват и с дрога. Два пъти лежи ефективно. В момента е излежал последната си присъда и живее с родителите си. Не работи. Занимава се с дребни далавери, но ако гледаш с каква сериозност продава за двайсет закупения за петнайсет лева стар телефон, ще решиш, че търгува външния дълг на Гърция. Не слиза от старото си ауди, дори и да трябва само да изхвърли боклука. Пак набива рязко спирачки и върти гуми, за да вдигне прах, както навремето. Друг е въпросът, че го прави някак си носталгично.

Игнат
Игнат също е син на партиен функционер, на 38 години е. Завършил е с отличие Английската гимназия, щял е да следва в Лондон, но го заварват промените. Така и не завършва никъде. Не се знае кога, къде и защо нещо в мозъка му дава накъсо, но от години може да бъде видян в долнопробно капанче около автогара Юг. Прекарва целия си ден там на по ракия, най-много две. Всъщност може и повече, ако някой почерпи. Гордее се с миналото си на английски възпитаник и с това, че знае наизуст монолога на Хамлет. Появи ли се нов посетител в кръчмата, задължително трябва да го изслуша. Монологът започна с едно перфектно: "To be, or not to be..." и продължава с нещо като: "уау из индамайнтууау-фуау..." И така десет минути в абсолютна "Ken lee" стилистика. Всяка вечер слушател му е монголският посланик. Човекът отдавна се е примирил с неизбежното, изслушва си по задължение монолога и накрая казва на идеален български: "Наздраве". Понякога и черпи. Друго любимо занимание на Игнат е да дава апартамента си под наем. Тристаен насред центъра на София - иска му само триста лева. В хода на разговора става ясно, че и той ще живее там, но няма да пречи. А, да и майка му също. Тя всъщност не знае, че апартаментът се отдава под наем и затова наемателят ще трябва да я изчака да заспи, за да си влезе, и да излезе сутрин, преди да се е събудила, но това едва ли е кой знае какъв проблем.

Наследник без власт
Историята на Калин Балев напомня останалите му събратя. Синът на втория човек в държавата по Татово време - Милко Балев, категорично отказва да се занимава с политика, макар и да са му предлагали. Днес той живее в семейната къща на баща си в баровския столичен квартал "Лозенец". С него са майка му и две големи кучета. Самият Балев държи строго на личния си живот и ревниво пази тайните си. В миналото той буди завист покрай брака си с една от най-желаните красавици в София – Ралица. Когато се запознават, тя е едва на 18 години, а той е студент в Художествената академия. Женят се, обикалят света, живеят във Франция, после в Италия. Красивата приказка свършва, когато манекенката Ралица решава да остане в Милано, а той се връща в София. Животът също не се е отнесъл ласкаво с Калин Балев. Преди 10 ноември той принадлежи към т. нар. софийска бохема. Първи в столицата си купува як японски мотор, щедър е, черпи всички, обича да демонстрира благополучие. Когато баща му пада от власт, нещата изведнъж се променят. Приятелите стават все по-малко, една след друга изчезват и привилегиите.

Мария Николаева