„Щях да полудея ден след Черешова задушница! Както си стоях в 19:00 ч сама, изведнъж се чу звънене на джиесем”. Нямаше никой. Оказа се, че в един от гробовете са зарили човек с телефона му и са забравили да го изключат”, разказа пред „Торнадо” ужасената 53-годишна Мергюл.
Тя от 20 години прибира пари за тоалетните до митичния 42-ри парцел на столичните гробища, в който са погребани едни от най-заможните цигани. Жената разказа, че когато почине някой цигански барон, работното й място се превръща в казарма. „Идат едни с автомати, заграждат района, следят гробарите да не сложат някоя бомба в трапа... Майката си трака. А като дойдат, стой та гледай. Погребват ги с телефони, със златни гривни, с телевизорите и компютрите. Богата работа”, чуди се ромката.

Дори и в отвъдното, циганите, свикнали с кича продължават да радват близки и роднини. Върху повечето от гробовете има вдигнати паметници от черен мрамор, върху който са изрисувани покойниците, седнали с цигара от любимия „Парламент”, бутилка J&B, очила от Армани и телефон „Нокиа”. Други пък са решили да увековечат синовете си, като ги нарисуват върху паметника им до любимия мерцедес. Един от най-странните случаи е гробът на 4-годишно момченце, чийто образ е издълбан в мрамора с мобифон в ръка. Екип на „Торнадо” случайно срещна две възрастни дами, чиито съпрузи са погребани на метри от златния парцел. „Как не ги е срам! Все нямат пари, те не плащат ток и вода, откъде са взели за това чудо! Виж ги, сложили до гробовете маси и пейки за по 20 души. Все едно кръщене ще правят.

Аз съм на 90 години и едвам си плащам с пенсията парното”, възмущава се бившата учителка Марийка Кирилова. Служители от Централните софийски гробища споделиха пред „Торнадо”, че един подобен паметник от черен мрамор с изрисуван образ излиза около 30-35 хил. лв. Гробар, който обикаляше около парцела, се пошегува: „Какво сте ги зяпнали? Няма хубав паметник и гроб. В тия пирамиди да знаете какво има... Телевизори, джиесеми, лаптопи, дивидита и златни накити. Преди работех в Лясковец и си спомням как погребаха съдията на мешерето Борис Петров – в махагонов ковчег, с оркестър и пееха “Тежка беше нашата раздяла”

Жена му Ерменка пък я балсамираха, че да „дочака” от чужбина първородния си син от Либия. Закопаха я с всевъзможни екстри. Като сложиха саркофага на Борис, ни караха да правим специално стъпало – т.нар. легло, неговите близки “аранжираха” около него цяла стая – с масичка, етажерка, шкаф и закачалка. Поставиха още дрехи, чадър и парфюми. Отделно вече в София сме погребвали. Отделно сме погребвали хора, които ги завързвахме за креслото им, пред тях слагахме телевизор и уредба и масичка с уискита и цигари. Точно затова виждаш колко големи са гробовете. Имахме пък случай, в който закопахме един паралия с предницата от мерцедеса му. Не ги разбирам, гроб като гроб, или те има, или те няма...”, каза замислено гробарят.