1 Февруари, 2008

Именно днешният Трифон зарезан е своеобразият лакмус за дереджето на алкохолната употреба у нас, която за съжаление, макар и високите цени на ,,твърдото гориво”, продължава да увеличава своите жертви. Празникът е сред най-очакваните от българина след Нова година и рождения ден, но не за да си подреже лозето, а самият той да се отреже, както си му е редът. За голяма изненада в числото алкохолици почeтно място заема и нежният пол. Според д-р Найденова броят на алкохолнозависимите жени вече се е изравнил с този на мъжете, а възрастовата граница при употребата на алкохол е паднала до 11-12 годишни деца. „Но това не означава, че 100% от тях ще станат алкохолици”, казва още тя. Лошото при алкохолизма е, че се предава по генетичен път, обикновено през поколение и много рядко някои хора осъзнават, че имат тази пагубна уязвимост, която нелекувана води до трайни увреждания и до фатален край. Д-р Даниела Найденова работи в областта на зависимостите от различни вещества вече 5 години в „Националния център по наркомания”. Преди това е била психолог в частен център, в който се е занимавала с друг вид проблеми. Тя е завършила Благоевградския университет, а в момента учи и в университета по медицина, специалност „Клинична психология”.

Интервю на Йочка Димитрова и Васил Василев

-Колко са алкохолиците в България?

За точни сведения в цяла България не се ангажирам да говоря. Статистическите данни показват, че техният брой е 100 хил. само в София. В страната съотвено са доста повече.

-Какъв е ефектът от алкохола?

-Почти всички знаят какъв е – решаване на проблеми, излизане от депресия, падат задръжки и т.н. По принцип физическият и психологическият ефект от него може да се постигне с много други неща. Проблемът при алкохолната зависимост е увеличаването на количеството, с което "аз" достигам необходимото си състояние. Най-крайният етап на алкохолизма обаче е обратен - минимални количетва алкохол постигат търсения ефект.

-Какъв е критерият, за да определим даден човек като алкохолик?

-Съществуват 2 класификации, които определят зависимостта: първата е европейската  „Международна квалификация на болестите”, a втората е американската DSM4. При европейската скала се набляга на наличието на абстинентен синдром. Това означава, че след спиране на употребата на алкохол се усещат определени физиологични промени у човека по отношението на  биологичното му състояние - треперене, потене, нервност, свръхвъзбудимост и други, които принципно се оправят с употребата на алкохол и прикриват болестта. Ако е налице такъв синдром, значи човекът е болен от алкохолизъм. По американската скала DSM4 също се взема предвид наличието на абстинентен синдром, но се набляга на това, че човек загубва контрол върху живота си, т.е. на психологическото му състояние. За него всичко започва да се върти около употребата на алкохол. Това довежда и до разрушаване на семейството, загуба, както на работата, така и на средата, в която е бил - адвокат, инженер, лекар или научен работник, защото отива на по-ниско психологическо ниво.

-Може ли да се направи връзка между професията и склонността към алкохола?

-Няма такава връзка. Основното нещо, което може да служи като отключващ фактор, който идва от средата за създаване на зависимост, е наличието на стрес. Той не може да бъде преработен в дадения момент. Има и професионален стрес, който тласка човека към разпускане с алкохол, но само това не е достатъчно за създаването на алкохолна зависимост. Има много хора, които са на ниско социално ниво и други, които са с много по-висок и отговорен пост, и всички те стават зависими, без да има връзка с това, какво работят. Обичайно се приема, че за заболяването е необходим наследствен компонент. Смята се, че алкохолизмът се пренася през поколение, т.е дядото е имал проблем, неговите син или дъщеря нямат, но при техните деца се появява. Те са уязвими и им е вродено да развият алкохолна зависимост. Тя, разбира се, няма как да се прояви, ако никога не пият.

-Какви са психическите елементи, предразполагащи към болестта?

-Особено популярната в нашите среди типология на Леж казва, че има няколко вида алкохолизъм. Първият е биологичният, който се предава по наследствена линия. Вторият тип е депресивният, свързан с емоционалната компонента у самия човек, който на базата на депресивни изживявания започва употребата на алкохол. Другият фактор за развитието на алкохолизъм е наличието на тревожност в човешкото съзнание. Той е уязвим на стреса и реагира свръхтревожно на промените в средата. Последният тип по скалата на Леж е „пия, защото приятелите ми пият”. Такъв човек, на който му е генетично заложен алкохолизмът, развива зависимост, макар неговите приятели никога да не станат алкохолици.

-Как човек може да разбере, че е алкохолик и сам ли осъзнава това?

-Пак се връщам на тези 2 класификации – европейската и американската. Принципно човек си дава сметка, че нещо се случва с него и започва да разбира, че алкохолът му влияе по негативен начин. Има, разбира се, и такава компонента на осъзнаване, но обичайно тя се случва след спирането на пиенето. Винаги се започва с това, че даден човек си пие ежедневно и не обръща особено внимание на това. Достига се обаче до един момент, в който събуждайки се, усеща една биологична неразположеност, дава си сметка, че нещо става. И ако е по-добре информиран и интелигентен, с добра обща култура, сам осъзнава, че за да излезе от това лошо състояние, се нуждае от алкохол. Всъщност при работата с алкохолици, основното и най-важно нещо е достигането на това осъзнаване и желанието след това да се излекуват.

-По какво се познава крайният етап на алкохолизма?

-В последния етап от болестта, на алкохолика са нужни минимални количества, за да достигне нужното състояние. Т.е. започва един обратен процес – от по-голяма към по-малка доза спиртни напитки. 

-Оказва ли влияние възпитанието от родителите?

-Моделите на родителите са нещо много важно. С тяхна помощ ние възприемаме света такъв, какъвто те са ни го представили. Това, което ние сме научили от тях, го прилагаме след време. Разбира се, влиянието на средата в един определен период от живота също е важен фактор. Но затова дали е проблем, че родителите пият пред децата си, няма отговор.  В някои случаи, ако това е единственото нещо, което се случва в семейството и е свързано с проблеми като скандали, конфликти, които имат силна негативни емоционална натовареност в атмосферата и комуникацията, тогава е проблем. А това, че просто са се събрали за празника и пият, не оказва такова влияние.

-Масовото облъчване с реклами стимулира и внушава, че е нормално да се употребява алкохол в определени количества. Как се отразява това на болните?

-На определен етап от лечението на заболяването рекламите активизират желанието за употреба. Има даже и такива, които доста са свързани с алкохолната зависимост, характеризираща се с чисто физиологично затопляне и усещане на отпускане. Когато се подаде един такъв стимул, в съзнанието на алкохолика се появява спомена за това, което е изпитвал, изпивайки, примерно, една чаша водка. А това може да послужи като активиращ стимул той отново да посегне към алкохола. Самият факт обаче, че той е на терапия и има среща със специалисти, с които говори за това, много често помага да се превъзмогне проблема.

-Може ли да алкохоликът да се самоизлекува?

-Зависи на какъв етап е той, а те са три -  употреба на алкохол, вредна употреба и зависимост към него. Ако говорим за последния от тях, самолечението не помага. Разбира се, има хора на ежедневна употреба, които никога не развиват такава зависимост. При този втория етап човек без проблеми може сам да спре пиенето и това не му създава никаква трудност. Ще остане само навика, който си е създал във времето. Когато обаче е налице заболяването, тогава задължително трябва да се мине през консултация с лекар и лечение с медикаменти, след което и през продължаваща психологическа и психиатрична терапия.

-Колко време продължава лечението и има ли то странични ефекти?

Минимум 6 месеца, след което то продължава с периодични консултации. Дали е при същия специалист или при друг, или е в група с други хора, това няма значение. Медикаментите се пият в рамките на 14 дена, но до сега нямаме регистрирани случаи на страничен ефект. Понякога може да се получи двойна зависимост, но тя е на база самолечение. Когато човек е минал само част от лечението, т.е. само началния период на детоксификация, но не е продължил с помощта на психолози, идва момент, в който се чувства зле. Тогава започва да взима хапчета, за да задоволи алкохолната си нужда. В един момент започва и да пие хапчета, и да консумира алкохол, като развива зависимост и към двете. Но пак казвам, че това се получава единствено при самолечение, което не е препоръчително.

-Често ли се отказват пациентите ви?

-Не, сравнително малък е процентът на нежелаещите да продължат. При нас от скоро навлязоха световни критерии и начини за справяне със зависимостите, което доста вдигна нашата ефективност. В тях са включени работа с много специалисти, както и доста по-продължително лечение отпреди, което е и безплатно. Когато дойде алкохолнозависимият, първо минава мотивационния етап, т.е. докато бъде убеден да постъпи, което наистина е много важен процес.

-Позволява ли се на пациентите да консумират алкохол в малки количества след лечението?

-При алкохолна зависимост - абсолютно не. Тъй като рискът от повторно пристрастяване е много висок.

-Кой е най-младият алкохолик, който сте регистрирали?

-Най-младият е на 24 години, поне доколкото е потърсил нашата помощ и ние сме го регистрирали. Не изключваме варианта да има и по-млади хора. Но в никакъв случай това не означава, че всички ученици, които пият алкохол по пейките с приятели са потенциални алкохолици. Има хора, които всеки ден, цял живот употребяват алкохол, но не стават алкохолици, а има и такива, които просто са генетично обременени и в някакъв по-късен етап се проявява алкохолната зависимост. Както има хора, които цял живот ядат захар, но не развиват диабет. Докато съществуват и такива, които не употребяват, но им е предадено по наследствен път.

-Мъжете или жените са по-голям брой алкохолици?

-Преди мъжете бяха повече, но сега цифрите се изравниха. При жените обаче физическите увреждания са по-тежки за по-кратък период от време, тъй като те са биологично по-уязвими.

-Има ли други безвредни алтернативи, с които може да се достигне това желано състояние?

-Има, да, но с алкохола се постига най-лесно. Може да ходиш на масажи, да плуваш, да танцуваш, въобще куп развлечения, които да речем могат да те извадят от състояние на депресия например. Защото именно депресията и тревогите, които терзаят някого са едни от основните причини за развиване на алкохолна зависимост. Затова е нужно тези модели да са изконно заложени у човека. Иначе той тепърва трябва ги развива, а ще мине много време, докато започнат да действат. С алкохола е обратното- въздейства много бързо и предизвиква желания ефект, но за кратко засяга нервната система. Тук идва ролята и на специалиста психолог, който чрез общуване със зависимите трябва да проникне в личността им, за да разбере точно с какво може да се замести алкохолът при отделния човек. Посягането към чашката зависи и от обществото - ако посланието, което идва от него е, че няма нищо лошо човек да изпива от време на време огромно количество алкохол, той си казва ,,аз вече съм пил толкова и нищо ми няма. Защо да не го изпия отново и отново." Проблемът идва, когато това стане основното в живота на хората, особено, ако те са млади. Много други са нещата, с които трябва да се занимават младежите в България. Естествено купоните са важно нещо и не може да се мине без тях, но не са единственото, за което се живее. Тук не говорим за категорично спиране на алкохола, а само то да бъде в рамките на нормалното.

-Неизлекуваният алкохолизъм винаги ли води до смърт?

-Проблемът при алкохолизма е, че той винаги води до страхотни физически увреждания на черния дроб, на панкреаса, на бъбреците и те в един момент просто отказват да работят. Именно те предизвикват неизбежната смърт при алкохолизма, ако естествено той не бъде излекуван.

-Каква е цената алкохоликът да се раздели с „най-добрия си приятел”?

-Цената е да получи много други неща освен алкохола, защото самото заболяване предполага, че животът на човека тече в една непрекъсната употреба. "Събуждам се, чувствам се зле физически и психически - употребявам алкохол". Предлага му се излизане от този омагьосан кръг и влизане в нещо друго, по-добро.