Стефан Сариев е основател на една от най-перспективните овцеферми в България. Вече шест години край Борино в Родопите предприемачът отглежда близо 700 животни от редкия и изчезващ вид „каракачански овце”, които са най-близки до първите опитомени животни.

 „Това са типични овце, които от векове се отглеждат в Родопите. Овчето мляко съдържа повече от 100 хранителни вещества, най-важни от които са: мазнини, млечна захар, минерални вещества и витамини. По химичен състав и хранителност то значително надминава кравето мляко.

Белтъците в него са най-пълноценните белтъци от животински произход и се усвояват най-добре от човешкия организъм - до 99,1%. Млякото на Kаракачанската овца е сред най-качествените овчи млека То съдържа 7.2% мастни вещества, 5.7% белтъчини и 4.9% сухо вещество. Киселинността и плътността са в границите на нормалното. Млякото е с високо съдържание на ненаситени мастни киселини. „Правим овче сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, което е 100% екологично, не слагаме никакви добавки. За жалост това не се оценява от държавата, която упорито отказва да субсидира българското земеделие. Използваме три съставки – мляко, мая и сол, без каквито и да е консерванти.

Някои хора казват, че в България е трудно да се занимаваш със земеделие, не е така. Невъзможно е. Когато се захванах да правя тази ферма като едно свое хоби, нямах представа с какво се захващам, не предполагах, че всичко е толкова тежко, колкото се говореше. Намират се начини да се режат субсидиите и не можем да видим къде са прословутите пари от ЕС”, категоричен е той. „В България дори да имате най-доброто желание да продавате качествени хранителни продукти, държавата го убива и прави това невъзможно”, категоричен е Стефан Сариев. Когато се захваща със земеделие, в района има още 10 ферми, но за шест години единствено той успява да оцелее с много труд.

„Сам знам как се оцелява в тези условия. Изкупната цена на овчето мляко е 90 стотинки до лев, а трябва да е поне 2 лв. Килограмът на сиренето пък трябва реално да се продава срещу 20 лв., имайки предвид какви са разходите около отглеждането на животните. Евросъюзът ни дава колкото се може повече субсидии, за да отглеждаме биволи и овце например, защото в много малко държави се наемат хора, които да вършат тази трудоемка работа. Много по-лесно е да си направиш кравеферма и затова този бизнес е най-разпространен в Европа. Освен това, не забравяйте, че ние не получаваме същите субсидии, каквито в Западна Европа.

Мери се с двоен аршин  Има хора в България, които по незнаен начин получават пари за пасища, а в същото време нямат нито едно животно... Т.е. те получават пари, без да извършват никаква дейност. Заявява се по някакъв законов път, че на това пасище ще пасат животни. Затова определени хора прибират субсидии, а мерата стои празна. В същото време на нас ни дават стръмни терени и чукари. Не виня никого лично, това е практика на всички правителства които не подкрепят реално хората, които се занимават със земеделие.

Писал съм писма до Министерството на земеделието, до Държавен фонд „Земеделие”, но получих отговор от „арменския поп”?! Парите отиват „по направление”. Не знам как така никой от хората, които направиха гафовете със земеделските субсидии, не беше подведен под отговорност? Никой! Ако съм виновен, ще бъда глобен в троен размер. Защо, ако някой ме ощети, не бъде наказан по същия начин”, пита реторично Сариев и недоумява по какъв начин стандартът БДС може да стане масова практика, при положение че и за това държавата дава жълти стотинки на земеделците.