Следите на 26-годишния милионер Варнаджиев водят към Христо Ковачки
Новият собственик на „Кремиковци” изчезна мистериозно. 26-годишният Лъчезар Варнаджиев на практика е неоткриваем - от сделката насам не се е появявал в комбината, няма го и на ул. „Перник” 120, където по документи трябва да се намира офисът на фирмата му „Елтрейд къмпани”, установи проверка на „Торнадо”. Според търговските регистри там се помещава и могъщата корпорация за търговия с метали и скрап „Надин-Н”, която стои зад гърба на никому неизвестния доскоро младеж. Лъчезар Варнаджиев не може да бъде открит и по телефона. На номера, който е регистриран на негово име в МТел, отговаря мъж, който започва да псува цветисто преди още да разбере кой е от другата страна. На името на „Елтрейд къмпани” все още няма регистрирани телефонни номера.

Още с покупката на „Кремиковци” през април Лъчезар Варнаджиев предизвика вълна от коментари, че сделката е нагласена и зад него всъщност стоят собствениците на „Надин”. Самият Варнаджиев е работил там за кратко, но е напуснал малко преди да основе „Елтрейд къмпани”. Повече от два месеца след продажбата на комбината ситуацията около собствеността на дружеството продължава да е неясна. Всички пари - общо 316 млн. лева, са отпуснати от Първа инвестиционна банка. Част от тях – 59 млн. евро, са дадени като кредит срещу залог, останалите – чрез т. нар. „мостово финансиране”. Интересен е и самият договор за залог на търговско предприятие, който Варнаджиев сключва на 22 юни като едноличен собственик с банката. От документите става ясно, че ПИБ на практика получава собствеността върху „Кремиковци” заедно с инвентара. В договора е описано цялото имущество заедно с болтовете и гайките Заложена е и земята, върху която е построен металургичният гигант на социализма.

Останалата част от парите за покупката е преведена на други две частни фирми, обявени от банката за „стратегически партньори” на „Елтрейд къмпани”. По странно съвпадение и те са учредени в дните, когато се договаря покупката на „Кремиковци”. Едната от тях – „Надин металс трейд”, има явна връзка с предишните работодатели на Лъчезар Варнаджиев. Регистрирана е на същия адрес, на който се намира предишното седалище на „Елтрейд къмпани” и се води собственост на Симеон Симеонов. Името на бизнесмена нашумя покрай сделката за „София ленд” самият е и управител на едноименната фирма, която все още стопанисва затворения развлекателен комплекс. Апропо, през 2003 г. реален притежател на „София ленд” стана точно Първа инвестиционна банка, след като изкупи дяловете на братята Попови.

Другата фирма, която получава кредитиране от ПИБ във връзка с „Кремиковци”, е „Валпет консулт”. До момента на сключване на сделката неин едноличен собственик и управител се води бизнесменът Валентин Войнов. След като парите са преведени от банката, изведнъж настъпва смяна в регистрацията на дружеството. През юли подвизаващата се на Вирджинските острови офшорка подава молба за изкупуване на акциите на фирмите – пет дружествени дяла на общо стойност 5 хиляди лева. Така поне по документи „Спиката консултинг лимитид” става собственик на дружеството. След като сделката става факт, е назначен и нов управител, чието име също не е случайно – Пламен Георгиев Атанасов. Бизнесменът е сред учредителите и собствениците на „Монолитно строителство” – фирмата, която печели проектите за ремонт на повечето от държавните сгради у нас, сред които тази на МВР и на Митницата на Летище София.

Мощната финансовата подкрепа от страна на ПИБ за „Кремиковци” говори, че зад цялата сделка всъщност в сянка стои скандалният бизнесмен Христо Ковачки, твърдят източници на „Торнадо”. Тезата се потвърждава и от икономически анализатори. Именно банката на Цеко Минев е основен спомоществовател на почти всички придобивки на олигарха в сферата на енергетиката. Самият Ковачки, който в момента е разследван за укриване на доходи, твърди, че произходът на парите му е само от банкови кредити и целият му бизнес се крепи на Първа инвестиционна банка.

За свързаността на олигарха със сделката говори и фактът, че още през 2009 г. управител на „Надин” става Георги Домусчиев, който по същото време участва и в управителния съвет на „Атоменергоремонт” на Ковачки. Изпращането на младия Варнаджиев за лице на фирмата-купувач удивително напомня и на друг етюд в процеса на изграждането на енергийната империя на Ковачки. Негови конкуренти от енергийните среди и до днес помнят търга за приватизацията на „Брикел – Гълъбово“ Тогава от негово име участвала 23-годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила. По-късно тя също изчезна като Варнаджиев.


Тръгнаха слухове за съкращения

Въпреки трусовете около „Кремиковци” ситуацията в комбината е учудващо спокойна, след като започна поетапно изплащане на заплатите. Работниците са притеснени единствено от слуховете, че има явни апетити на чуждестранни инвеститори към терена на комбината. Според един от представените вече проекти на мястото на предприятието трябва да изникне луксозен ваканционен комплекс или бизнес парк. Из комбината витаят и други слухове, че предстои лавинообразно съкращаване на работещите.