КГБ не вярвал на ДС и възложил план „перестройка” и „социална кибернетика” на АОНСУ. Тодор Живков пък искал да превърне страната ни в Япония на Балканите.

В средата на 80-те години на м.в. съветският КГБ овладява до съвършенство най-трудното изкуство на тайните служби – политическата драматургия и социалната кибернетика. Провеждат се мащабни експерименти, включвайки в сюжетите цели страни от социалистическия лагер. През 1988-1989 г. България се оказва в центъра на кагебейската пропагандна машина. Това е затвърдено със секретна заповед №00280 от юли 1988 г. В нея се разпорежда как да действа представителството в София и се дават указания за засилване работата по заповед №00140 за вербуване на нови сътрудници на територията на България.

Най-любопитното от юлското съвещание на „Лубянка” преди 23 години е изразеното недоверие към българската Държавна сигурност. „ДС не владее положението, няма план за действие в средите на „перестройчиците”..., се казва в документите от онези дни, зесекретени в архива на КГБ. Така се стига до решението КГБ да действа в България, но чрез Института за социално управление към ЦК на БКП (към Академията за обществени науки и социално управление - АОНСУ). Директор на института тогава е доц. Емил Христов, а шеф на цялото АОНСУ е Станиш Бонев. (В най-общи линии това сътрудничество на КГБ с институти от АОНСУ е описано в книгата „Made in KGB”.)

В документите изрично се подчертава, че планът „Социална кибернетика” не е съгласуван с Държавна сигурност, а направо с хора от ЦК на БКП. Аргументите пред Горбачов били кратки и ясни: „Защо да се занимаваме с ДС и МВР, като те се държат „на каишка” от ЦК на БКП и Политбюро”. По този начин българската „перестройка” става част от проекта „Социално инженерство”. От посолството в София докладват в Москва, че „българските другари от Централния комитет се радват на доверието и ще контролират процеса в строг порядък”. Грами за хода на операцията в Кремъл и в КГБ изпращали дипломатът Терехов и полк. Одинцов, подписани от посланика на СССР в София Виктор Шарапов, който е генерал от службите. В тях се говорело открито, че за делото са подсигурени Петър Младенов и Андрей Луканов – и двамата с тесни връзки в съветските КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление).

В АОНСУ бил разработен план, който имал, най-общо казано, две основни задачи: въздействие на обществените организации и на общественото мнение. (Почти едно към едно такъв план е приложен от Хитлеровото Гестапо и Рудолф Дилс още през 1934 г.) Когато в края на 1988 година тези два елемента били вече в действие, тогава били включени и органите на ДС. С обединени усилия и под контрола на офицерите от КГБ в София била планирана най-важната задача: да се оглавят с подставени лица неформалните групи и движения, зараждащи се през този период в страната. Втората стъпка – внедряване на агенти в ръководствата на прохождащите движения и създаване на биографии на дисиденти, които по-късно да оглавят движението за сваляне на Тодор Живков и издигане на власт на удобни на Москва хора. Работното наименование на този план било „Преврат”, но официално никога не е използвано. В КГБ го наричали „Контрол Бол.”. Една от важните точки в него, за която почти не се говори през годините на прехода, е операцията по „изолиране на антисъветски настроени известни личности”.

Съставен е списък на зараждащите се опозиционни движения и техните подбудители. Става дума за Клуба за гласност и демокрация, Комитета за защита на религиозните права и духовните ценности, независимия съюз „Подкрепа”, Екогласност, Независимия комитет за защита правата на човека и др. Към всички активисти са прикрепени агенти и лица на прикритие, обикновено пътували в чужбина, с контакти на Запад, но верни на партията и службите. Според оперативни сведения на КГБ в началото на 1989 г. ЦРУ превежда 10 млн. долара за подпомагане на неформалните движения в България. Не е ясно обаче как тази сума е разпределяна и давана, кой е получил парите и как са използвани. Знае се също, че в края на същата година от американските служби са отпуснати още 12 млн. долара, които да осигурят снабдяването на американците със секретни документи от архива на МВР и главно на ДС. Някой е взел тези пари, но тайната за тези лица е в сила и до днес.
Знае се обаче, че верните на Москва хора в партийната върхушка са били Андрей Луканов, Александър Лилов, Петър Младенов, Стоян Михайлов и Чудомир Александров.

Съветските служби и БГ банките Овладяване на банковото дело е сред приоритетите на операциите на КГБ в годините на „перестройката” у нас. Банковата система е била двойник на тази в СССР. По подобие на съветския модел и у нас е имало две банки – Държавна спестовна каса – аналог на Сбербанк и Булбанк – копие на Внешеконом банк. Още през 1988 г. в България се подготвя създаването на частни банки. Реализацията на този план е в основата на икономическия срив на държавата. Най-често новите банки са създавани с акции, които не са имали никакво обезпечение. Начело на тези банки са поставени лица от одобрен списък, който е докладван и в съветското посолство. В доклад до централата на КГБ в Москва пише буквално следното: „В България най-силни са родствените връзки.

Половината българи са роднини по една или друга линия, а другата половина са свързани тясно по партийна линия. Банките почват да раздават милионни кредити на свои хора без никакво обезпечение. Всеки ден буквално се изнасят суми с куфари и сакове от хранилищата. Още повече че по това време липсва закон за гарантиране на влоговете, нито закон, който да гарантира реда за отпускане на кредити”. По този начин „планово” се нанася съкрушителен удар на икономиката на страната.
Българите – японци на Балканите България - Микро Япония! Когато от КГБ докладвали на Михаил Горбачов за плана на Тодор Живков да превърне страната ни в Япония на Балканите, бащата на „перестройката” се смял дълго време.

Службите на Кремъл имали данни, че хора от обкръжението на Живков са му внушили, че може да бъде спасен социализмът и тоталитарната власт (както тази на императора в Страната на изгряващото слънце), ако развием високите технологии и микроелектрониката. Дори били проведени преговори с Токио за доставка на съответни технологии. Българското техническо разузнаване също работело упорито по въпроса и дори били достигнати определени успехи. Така или иначе Москва разбрала за тайния спасителен план на Живков и Горбачов го привикал на „дружески” разговор. На него съветският ръководител съобщил на Тато, че ако продължава да се държи по този начин, ще бъдат спрени 500-те милиона преводни рубли (равни на около 500 млн. долара) годишна дотация за българското селско стопанство и производство на храни и консерви. Също и износът на суровини, главно нефт и горива, които България тайно реекспортирала на Запад и трупала пари чрез външнотърговски дружества в чужди банки.

Горбачов показал на госта и анализ на съветски специалисти за ниското качество на българските компютри „Правец” и телевизорите „София” и „Велико Търново”, които били дори под средния клас на международните стандарти. Живков си замълчал, разбирайки, че „Микро Япония” няма да има.

Николай Иванов