Днес църквата отбелязва паметта на най-великия еврейски пророк Илия. В народния календар празникът е популярен като Илинден.

В представите на българина Илия стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне.

Този образ ни препраща към древно предание, което разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на св.Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.

Стара традиция е на Илинден да не се работи. Жените пекат питки в чест на светеца, които раздават в църква или параклис, носещи името на св.Илия. Мъжете колят курбан - стар петел, кокошка или агне. Гледат кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб, вярват, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.

В някои селища на Илинден се организира общоселски събори, който завършва с тържествен маслосвет. Свещеникът обикаля заедно с присъстващите на събора три пъти селото, като се моли на св.Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.

Има поверие, че на Илинден - 20 юли и 2 август (по стар стил), не трябва да се влиза в морето.

Именици днес са Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин,Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.